Свети Йосиф (болница в Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
През 1896 г. болницата е поверена на загребския клон на сестрите на милосърдието на Св. Викентий от Пола, популярни като викентинки или аграмки, (по австрийското име на [[Загреб]] – Аграм).<ref name=":0">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
В навечерието на [[Балканска война|Балканската война]] капацитетът на болницата нараства на 90 легла. По време на [[Балканска война|Балканската]] и [[Първа световна война|Първата Световна Война]] болницата е била на разположение на войската.<ref>
[[Файл:Chirpan_Earthquake_-_Plovdiv.jpg|мини|200x200пкс|Болницата след земетресението от 1928 г.]]
Нова триетажна сграда на болницата е построена през 1927 г. Партерът и външната стена на източното стълбище са напълно разрушени от [[Чирпанско земетресение|земетресението]] през 1928 г.
Д-р [[Теофил Груев]] е директор на болница от 1928 г. до 1946 г. <ref>[http://www.plovdivguide.com/_m1707/Личности-в-Пловдив/Д-р-Теофил-Груев-1884-1959
Неизлечимо болен, през есента на 1937 година [[Йордан Йовков]] заминава на лечение в [[Хисаря]]. Поради влошеното състояние е опериран по спешност в болницата, където прекарва последните си земни дни.<ref>[http://www.bulgarica.com/2015/01/07/новини/велики-българи-йордан-йовков-майстор/ Велики българи – Йордан Йовков Майсторът на късия разказ]
Международната католическа болница в Пловдив е закрита в края на 40-те години на XX век. От 1951 г. сградата ѝ се използва от [[Военна болница (Пловдив)|Военна болница Пловдив]].
| |||