Разлика между версии на „Интарзия“

редакция без резюме
м (Премахване на Категория:Дървообработване; Добавяне на Категория:Дърворезба, ползвайки HotCat)
[[картинка:Wolf-Intarsia-md.jpg|дясно|мини|Интарзия]]
'''Интарзията''' е вид [[приложно изкуство]].
 
Представлява изящна [[мозайка]] от дървени парченца или [[фурнир]], залепени върху дървена плоскост, полирана и лакирана.
 
Възниква преди 6 века в [[Италия]]. Двама братя монаси от [[Флоренция]] се смятат за родоначалници на този вид инкрустация, с който в миналото са украсявали скъпи мебели, предназначени за високопоставени особи.
 
Изкуството интарзия е практикувано още от времето на древен [[Египет]], тогава то е съществувало под формата на инкрустации на скъпоценни камъни и слонова кост. Интарзията се е използвала за украса на дрехи и мебели. Находки в Египет показват, че техниката на интарзията е позната от преди повече от 3000 години. По времето на Новото царство (1600- – 1100 г. пр.н.е. ) мебели и саркофази са били украсявани с геометрични фигури от абаносово дърво и слонова кост.
 
Средновековието [[Венеция]] и [[Византия]] са основните центрове на това изкуство. По времето на [[Ренесанс]]а в Италия (XV – XVI в.) интарзията намира голямо приложение и достига високо художествено ниво.
 
През Ренесанса древният метод ''intarsio'', използван от римляните и изразяващ се в реализирането на картини чрез използването на дърво, се възражда във [[Флоренция]].
 
Във Флоренция-сърцето на Италианския ренесанс, през средата на XV столетие е имало около 80 работилници, които са произвеждали прекрасни интарзии.
 
През [[17 век]] интарзията става изключително модна в [[Холандия]] и [[Франция]].
 
Днес тя е неконвенционален метод за създаване на изкуство с помощта на дърво.
В Холандия изкуството интарзия е било на високо равнище. Там майсторите на интарзия са разполагали с голям брой екзотични дървесни видове.
 
В Холандия изкуството интарзия е било на високо равнище. Там майсторите на интарзия са разполагали с голям брой екзотични дървесни видове.
В Източна Азия техниката на интарзията също е била позната. В [[Япония]] вложките от кехлибар, седеф и слонова кост са типични за декоративно-приложното изкуство на [[VIII век]].
 
В Източна Азия техниката на интарзията също е била позната. В [[Япония]] вложките от кехлибар, седеф и слонова кост са типични за декоративно-приложното изкуство на [[VIII век]].
 
В Европа през Средните векове също могат да се намерят креди и данни за използване на интарзията.
Интарзийното изкуство се разпространява от Италия през [[Швейцария]] и [[Тирол]] в [[Германия]], също във Франция и [[Холандия]].
 
Интарзийното изкуство се разпространява от Италия през [[Швейцария]] и [[Тирол]] в [[Германия]], също във Франция и [[Холандия]].
През [[XV век]] интарзията разширява своя обхват и приложение.
 
През [[XV век]] интарзията разширява своя обхват и приложение.
 
В Германия интарзията намира приложение за украса на мебели едва в началото на [[XVI век]] Предимно в манастирските комплекси. В своите произведения немските майстори използват същите изобразителни и орнаментални мотиви.
 
В началото на [[ХХ век|ХХ столетие]] се забелязва стремеж към нови стилови търсения, създават се нови мебели и ново вътрешно обзавеждане, като интарзията се използва като средство за украса на мебели.
 
Постепенно се налага една по-широка употреба на тази техника. Започнала като мозайка, интарзията се включва като елемент на украса в цялостни архитектурни решения на интериора.