Разлика между версии на „Кубер“

м
редакция без резюме
м (без right/дясно в картинки (x1))
м
След разпадането на [[Кубрат]]овата [[Велика България]], намирала се на територията на днешна [[Украйна]], Кубер с част от прабългарите се заселва в бившата римска провинция [[Панония]], около [[Срем (област)|Срем]]. Той признава властта на [[Аварски хаганат|Аварския каганат]], ставайки негов [[васал]]. Тук се смесва с поданиците на аварския каган, сред които има доста византийски пленници и славяни.
 
Куберовите българипрабългари се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. След неуспешния бунт срещу аварската власт Куберовите [[българи]] заедно с пленените от [[авари]]те ромеи се насочват на юг, към земите на [[Византия]], като по време на бягството си нанасят 6 последователни поражения на преследващите ги авари.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852), София 1970, с. 205-207.]</ref>
Кубер сключва мирно споразумение с [[Византия]] и се заселва в Керамисийското поле ([[Прилеп (град)|Прилепско поле]]), намиращо се в днешната [[Република Македония]]. През [[680]] г., той прави опит за превземане на [[Солун]] и завземане на византийските земи около него. За това свидетелства и [[Печат на Мавър|печатът на Мавър]] — оловен печат, посветен на ''„архонта и патриций на керамисиани и българи“''. След неуспешния опит за основаване на държава с център Солун, според проф. [[Васил Златарски]] около [[687]] г., някои от тях се преселват в земите на изток от [[Струма]]. За споменатите в [[Мадарски надписи|Мадарските надписи]] към [[705]] г.''„чичовци“'' на кан [[Тервел]] ''„от долната земя“'' се приема, че са хан Кубер и неговите прабългари. След това писмените източници не споменават за Кубер.