Разлика между версии на „Кубер“

383 байта изтрити ,  преди 3 години
м
редакция без резюме
м
м
Кубер сключва мирно споразумение с [[Византия]] и се заселва в Керамисийското поле ([[Прилеп (град)|Прилепско поле]]), намиращо се в днешната [[Република Македония]]. През [[680]] г., той прави опит за превземане на [[Солун]] и завземане на византийските земи около него. За това свидетелства и [[Печат на Мавър|печатът на Мавър]] — оловен печат, посветен на ''„архонта и патриций на керамисиани и българи“''. След неуспешния опит за основаване на държава с център Солун, според проф. [[Васил Златарски]] около [[687]] г., някои от тях се преселват в земите на изток от [[Струма]]. За споменатите в [[Мадарски надписи|Мадарските надписи]] към [[705]] г.''„чичовци“'' на кан [[Тервел]] ''„от долната земя“'' се приема, че са хан Кубер и неговите прабългари. След това писмените източници не споменават за Кубер.
 
[[File:Bulgaria of Kuber.gif|thumb|250px|Куберова България]] Археологическите проучвания на територията на днешна Република Македония показват солидноналичието на прабългарско присъствие. Куберовите българи възстановяват старите разрушени и полуразрушени от варварските нашествия римски и византийски градове. Строят и нови селища и аули. В [[808]] г. при управлението на кан [[Крум]], който според някои се приема за потомък именно на Куберовия клон на рода [[Дуло]]<ref>Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе от хан Кубрат до Цар Борис III, Велико Търново 1996 г., стр. 45</ref> българските войски достигат [[Сяр]]. Cлед похода на [[Пресиян|хан Пресиян]] в [[836]] г., когато българите завладяват и [[Беломорие|беломорския град]] [[Кавала]], Куберовите български земи са напълно интегрирани в [[България]]. През [[930]] г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на [[Михаил (Симеонов син)|Михаил]], най-големият син на [[Симеон I|Симеон Велики]] срещу брат му [[Петър I (България)|Петър]], но Михаил умира и голяма част от тях, като помни как е потушен бунтът от [[Борис I]], се вижда принудена да напусне държавните граници и да завоюва новасе териториямести при град Никопол, недалеч от [[Арта]] в днешната област [[Превеза (ном)|Превеза]] в Южен [[Епир]] на [[Адриатическо море|Синьо море]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София 1971, с. 515.]</ref>
 
Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна [[Албания]], е българско и се свързва с Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, вкл. и тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села [[Малая Перешчепина]] и [[Вознесенка]], с [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги Сент Миклош българско златно съкровище]], с [[Преславско съкровище|Преславското златно съкровище]] и находки от района на Плиска-Мадара-Шумен, с Добруджа и т.н.<ref>[http://books.google.bg/books?id=xB4XAQAAIAAJ&q=%D0%92%D1%80%D0%B0%D0%BF++%D0%95%D1%80%D0%B7%D0%B5%D0%BA%D0%B5++%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%80&dq=%D0%92%D1%80%D0%B0%D0%BF++%D0%95%D1%80%D0%B7%D0%B5%D0%BA%D0%B5++%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%80&source=bl&ots=yVkuA961-h&sig=TXvXH5akhdH6JENa5VY9W-sJ26M&hl=bg История на България, Том 1, Автори Иван Ангелов Божилов, Васил Тодоров Гюзелев, Цветана Георгиева, Николай Генчев, Стойчо Гръвчаров, Издател Анубис, 1999, стр. 96.]</ref>