Уикипедия

Христо Георгиев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавяне на Категория:Български търговци, ползвайки HotCat
авторски права
Ред 1:
{{авторски права|08:07, 30 септември 2016 (UTC)}}
{{към пояснение|Христо Георгиев|Христо Георгиев (пояснение)}}
{{Личност
Line 30 ⟶ 31:
 
== Бизнес дела ==
В началото на 1839 г. братята на майка им  — Христо и Никола Пулиеви, които наглеждат фирмения бизнес отвъд Дунав, привличат за съдружник Евлоги. На 1 март тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влиза в съдружието със 68 000 гроша, Никола — 50 000, а Евлоги — 27 000. Скоро в [[Галац]] пристига и брат му Христо.
 
В първите години братята Георгиеви продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на XIX век влизат в делови отношения с гръцката фирма „Теолого“ в [[Манчестър]] и от [[Англия]] внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром.
Line 36 ⟶ 37:
През 1852 г. дяловете на съдружниците възлизат на следните суми: Христо Пулиев — 445 386 гроша, Никола Пулиев — 222 482, Евлоги и Христо Георгиеви — 613 671, Стефан Василев — 42 390, Иван Пулиев — 30 785.
 
Братя Георгиеви насочват своите интереси към банкерството  — следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от получените приходи са от банкерски операции. Ако се направи сравнение на капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000) и 1878 г. (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти.
 
Към момента на смъртта на Евлоги Георгиев състоянието му възлиза на 23 милиона. За мнозина той е най-вече известен с дарението, което прави за строителството на Софийския университет. Христо е починал четвърт век преди него. И двамата не са създали семейства и нямат наследници. Евлоги Георгиев посочва Иван Гешов като универсален изпълнител на завещанието му. След дълги години оспорване и завеждане на дела от страна на роднините на двамата братя Георгиеви относно това кои са наследнците и какъв дял се пада на всеки един от тях, дарението за строежа на сградата на Софийският университет бива изпълнено.
Line 65 ⟶ 66:
През [[1866]] г. той води оживена кореспонденция и прави редица срещи с руски дипломати. В неговата кантора освен стопански се събират и сведения за намеренията на Турция и балканските държави, които се предават на руснаците. Руският консул в Букурещ Офенберг му дава идеята да действа за създаване на една обща държава между България и Сърбия.
 
Христо Георгиев уведомява сръбския външен министър [[Гарашанин]], той пък  — княз [[Милош]], в чиято глава се върти подобна идея. Но сърбите се съмняват дали Добродетелната дружина изразява мнението на българския народ. И сключването на договора се отлага.
 
Христо Георгиев умира внезапно на 6 март 1872 г. в Букурещ. Поради враждата му със старите поборници след Освобождението той е забравен.
 
През 1898 г. в списание „Поборник  — опълченец“ Филип Симидов пита по повод на 100 000-те рубли: „Похарчени ли са събраните по 7-8000-минца от всеки богаташъ българинъ и по-малко от по-средната ръка българи заедно със стотяхъ хиляди рубли за народни работи, не знаем. Имаме Народно събрание, нека да избере една специална комисия, която да се яви, където трябва, и да разузнай какъ стоятъ тези суми оттогазъ.“ Гласът му остава в пустиня.
 
== Дарителства на богатите българи от Румъния ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Христо_Георгиев“.