Богдан Добранов: Разлика между версии

м
редакция без резюме
No edit summary
мNo edit summary
Епископ Богдан Добранов е роден на 1 декември 1914 г. в град Пловдив. Средно образувание завършва в Първа мъжка гимназия в родния си град, след което заминава за Италия и учи в" Пропаганда Фиде", където изучава богословие и Философия.
 
На 3 март 1940 г. е ръкоположен за [[свещеник]]. Завръща се в България и служи в катедралната черква "Свети„Свети Лудовик"Лудовик“ - Пловдив. През 1952 г. е арестуван, обвинен в антинародна прапаганда и изпратен в лагер на остров Белене.<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/balgari.html БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ])</ref>
 
От 25 август 1954 г.Богдан Добранов поема длъжността апостолически администратор на [[Софийско - Пловдивска епархия|Софийско - Пловдивската епархия]]. Той приема всички оцелели свещеници от различни ордени и конгрегации да работят с епархийския клир, въвежда строг ред по въпросите на финансовата отчетност и личната дисциплина, периодично събира подведомствените си на доклад, забранява им да излизат от църквите след 17 часа. Апостолическият администратор не забравя и колегите си, които по това време излежават присъди по лагери и затвори. Той разпорежда на всеки от тях да се изпраща редовно по 50 лв на месец от приходите на бившите им църкви.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
 
С голямо упорство и след многобройни писма до различни инстанции, включително до [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]] и [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание]], Богдан Добранов успява да върне някои неправомерно конфискувани имоти - част от митрополитската сграда, църквата на капуцините в Пловдив с част от дворното място, западнообредния храм в София и др.
 
На 10 октомври 1959 г. е избран за титулярен епископ на Гюфи. На 8 ноември 1959 г. е ръкоположен за [[епископ]]. Обаче официалните власти успяват да го отстранят от ръководсвото на епархията. На 23 декември 1959 г. му е съобщено, че държавате не го признава за епархийски администратор. След консултация с епископ [[Кирил Куртев]] на 20 февруари 1960 г. той сдава на свещеник [[Симеон Коков]] касовите книги и книжата на епархията и на другия ден отпътува за новото си назначение в село [[Трънчовица]], Плевенско.
 
Официално от 27 април 1965 г. с разпореждане на [[Ватикан|Ватикана]] Богдан Добранов освобождава длъжността апостолически администратор, но остава на служва в Пловдив.
 
На 25 юни 1975 г. [[Тодор Живков]], придружен от дъщеря си [[Людмила Живкова]] и външниятвъншния министър [[Петър Младенов]] е приет от папа [[Павел VI|Павел-VІ]]. След тази среща се чувствува известно разведряване. На 22 юли 1975 г. Богдан Добранов е официално обявен за апостолически викарий на [[Софийско-Пловдивскатапловдивска епархия|Софийско-пловдивската епархия]], като приемник на монсиньор [[Симеон Коков]]. На 22 юли 1975 г. е назначен за Софийско - Пловдивски [[апостолически викарий]], aа на 14 декември 1978 г. - за Софийско - Пловдивски епархиен епископ.
 
От 3 до 10 ноември 1976 г. на посещение в България е кардинал [[Агостино Казароли]], за да се запознае с положението на [[Католицизъм в България|католиците в България]], като посещава и трите епархии. В състава на делегация са включени още [[Анджело Мотола]], [[Иван Диас]] и [[Георги Елдъров]]. Българското правителство връща визитата и през декември 1978 г., [[Петър Младенов]], като външен министър посещава папа [[Йоан Павел II|Йоан Павел ІІ]]. Като резултат от затоплянето на отношенията, някои новоръкоположени свещеници могат да продължат образуванието си в Рим. На евхаристичният конгрес в Лурд участвува и българска духовна делегация от духовници, монахини и миряни.
 
След смъртта му на 4 октомври 1983 г , Софийско - Пловдивската епархия остава без епископ за близо 5 години (''[[Sede vacante]]''), заради тежката политическа ситуация.