Грамофонна плоча: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Обработка|Оправяне от специалист или познавач на грамофоните.}}
[[File:3 vinyl singles.jpg|thumb|300px|Различни видове грамофонни плочи]]
 
'''Грамофонната плоча''' е аналогов [[носител на информация]], най-често изработен от [[поливинилхлорид]], който се използва за репродуциране на [[звук]] от [[грамофон]]. Грамофонът е патентован от Берлинер на 26 септември 1887 г. Първите плочи били от цинк. През 1893 г. на пазара се появяват първите грамофонни плочи от ебонит, които имат продължителност на записа от 2 минути при 70 оборота в минута. Три години по-късно ебонитът е заменен с шеллак. Първите реални грамофонни плочи са създадени около [[1890]] година, малко по-късно са пуснати и първите плочи за потребителите, които вече са се слушали при честота на въртене 78 [[Оборот в минута|оборота в минута]]. те са били направени предимно от шеллак, твърд и чуплив материал наподобяващ бакелит. След това плочите се усъвършенстват, звуковъзпроизвеждането става все по-качествено, намалява се [[шум]]ът, [[оборот]]ите на въртене на плочата стават 78, после намаляват на 45 оборота при свръх-качествено възпроизвеждане и 33 [[оборот в минута|оборота в минута]] при дългосвирещите плочи, но със по-ниско изразен честотен диапазон. В рядка употреба на пазара съществуват и грамофонни плочи за аудиовъзпроизвеждане на 16 <sup>2</sup>/<sub>3</sub> оборота.
 
Ред 19:
 
== Други особенности ==
Върху всяка плоча в центъра има надпис, който представлява "лейбъла"„лейбъла“. Върху него има изписана следнита характерна информация например:
* Име на компанията издател (или звукозаписна компания и издател, ако са две различни компании)
* Скоростта на запис (като най-често е посочена закръглената скорост до цяло число - – най-често 33 и 45 оборота в минута)
* Указател за качеството на запис - – моно или [[стерео]].
* Тиражния брой (номер) на копието (уникален идентификационен номер), например - – D1404;
* Индикатор за страната на запис (най-често е с букви - – страна А и страна Б /на латиница - – съответно A и B/, но може да е с римски или арабски цифри)
* Име на грамофонната плоча или албум (може да липсва такава информация)
* Списък със записани произведения, имената на изпълнител(и), оркестър и др.;
* Общата продължителността на записа в минути, примерно - – 2'50"; (често и тази информация липсва)
* Годината на записа (или производство на плочата) P1965 или (p)1965;
* Указатели за авторско право на издател (copyright) и забрана за презапис. Когато издаването е премиерно, а не преиздаване най-често е посочена само една година след индикатора за авторско право, примерно (C) Balkanton 1975, или годината е пропусната, като се приема, че тя е еквивалентна с годината на производство (p). В случай на преиздаване добрата практика изисква да се посочват годините на преиздаване, като последната е актуалната за дадения албум на който е положена; Примерно: (c) 1970,1975,1983. Когато дадено произведение е преиздавано многократно, вместо различните години се посочва премиерната и годината на последно издание с тире между тях : (c) 1962 - – 1987.
* Информация за Плочи HI-FI, при, които плочата е със свръх-високо качество на записа най-често при скорост 45 оборота. При тези плочи изработката е от по-качествен антистатичен материал, при което на етикета (лейбъла) има отличителен знак с изписан надпис, например: True High Fidelity, New High Fidelity, High Quality и др. под.
 
 
{{Звуконосители}}