Колективизация в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
нова |
добавки |
||
Ред 2:
| вид = [[колективизация]]
| място = {{флагче с име|Народна република България}}
| дата = 1944
}}
'''Колективизацията в България''' е кампания от 1944
== Предистория и начален етап ==
[[Колективизация]]та по [[СССР|съветски]] модел заема основно място в програмата и пропагандата на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] още през 30-те години, като още по това време тя организира няколко опита за създаване на наподобяващи [[колхоз]]ите сдружения.{{hrf|Груев|2009|340}}
След като идва на власт с [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година партията разширява тази дейност и до 1948 година създава около 400 ТКЗС, обхващащи 8% от земеделските производители. Тяхната дейност е регламентирана с приета през април 1945 година Наредба-закон за ТКЗС. През този период членството в тях е доброволно, като участниците са главно комунисти или техни симпатизанти, но администрацията вече извършва неравностойни замени на поземлени имоти между ТКЗС и частни собственици.{{hrf|Груев|2009|340
През този период правителството се въздържа от активно провеждане на колективизацията, опасявайки се от международни усложнения преди сключването на [[Парижки мирен договор (1947)|мирния договор]] и от силните опозиционни настроения, особено в селата, където [[Български земеделски народен съюз - Никола Петков|Българският земеделски народен съюз
== Първа масовизация ==
{{раздел-мъниче}}
В началото на 1948 година, непосредствено след унищожаването на легалната опозиция и вълната на [[Национализация в България|национализация]] на промишлеността, режимът започва кампания на „масовизация“ на колективизацията. През февруари е приет Закон за изкупуване на едрия земеделски инвентар от частните собственици, с който се национализира и предава на ТКЗС селскостопанската техника. През март ТКЗС са поставени под контрола на земеделското министерство и става задължително членовете им да внасят цялата си земя, добитък и инвентар. В края на годината е забранено отдаването под [[аренда]] на земеделски земи от частни лица.{{hrf|Груев|2009|351 – 352}}
== Бунтове и забавяне на процеса ==▼
Към края на първата масовизация мрежата от ТКЗС обхваща около 34% от земеделските земи в страната.{{hrf|Груев|2009|354}}
== Втора масовизация ==▼
Първата масовизация завършва през май на 1949 година с решение на ръководството на БКП, съгласувано със съветския диктатор [[Йосиф Сталин]]. Целта на временното отслабване на кампанията е да се укрепят създадените структури, както и опасенията от спадащото селскостопанско производство. Като част от мярката някои от нарядите са временно намалени, а част от изкупните цени на селскостопански продукти са увеличени.{{hrf|Груев|2009|353 – 354}}
Отслабеният натиск от страна на властите дава незабавни резултати – до края на годината са подадени над 60 хиляди жалби за заграбени от ТКЗС земи, а десетки хиляди членове на ТКЗС подават молби за напускане. Това бързо убеждава властите, че колективизацията може да се реализира само с постоянен и брутален натиск.{{hrf|Груев|2009|354}}
В началото на 1950 година правителството подготвя нова масовизация, поставяйки си за цел колективизацията на половината земеделски земи, което трябва да се постигне с ново увеличение на нарядите, собено на мляко и вълна. Режимът прибягва до крайни мерки, като изискването на наряд от мляко дори от яловите крави и воловете – така след национализацията на тракторите, той се опитва да лиши селяните и от работни животни. През март е поставен максимум на земите за лично ползване и притежаваните животни от членовете на ТКЗС, а изплащаните им ренти са намалени до 30% от печалбата, като е обявена възможността за пълното им премахване в бъдеще. ТКЗС са извадени от системата на [[Централен кооперативен съюз|Централния кооперативен съюз]] окончателно поставени под контрола на Министерството на земеделието.{{hrf|Груев|2009|354 – 355}}
{{раздел-мъниче}}
== Средства за натиск ==
При провеждането на колективизацията комунистическият режим използва различни средства за натиск, които като цяло дискриминират частните земеделски производители и привилегироват ТКЗС и техните членове.
Основният инструмент за провеждане на колективизацията е системата на [[наряд]]ите – задължителни държавни доставки на земеделски продукти на цени 3 до 4 пъти по-ниски от реалните. Нарядите са въведени като временна мярка по време на [[Втора световна война|Втората световна война]], но комунистическият режим ги запазва и разширява, като системата достига своя класически вид след ликвидирането на опозицията през есента на 1947 година.{{hrf|Груев|2009|344}}
Въведеният през 1947 режим предвижда изземване на всички зърнени храни, с изключение на ограничени дажби. За да се избегне укриване, хората са принудени да извършват [[вършитба]]та на общ за селото харман. През следващите години в нарядите се включват все повече земеделски продукти – от фасул и картофи до сено, кожи и вълна. Начинът на събиране на нарядите дава възможност за широк произвол на местната [[номенклатура (елит)|номенклатура]]. По съвременни оценки чрез нарядите се изземват между 50% и 70% от продукцията на земеделските стопанства. Същевременно членовете на ТКЗС са освободени не само от нарядите, но почти изцяло и от подоходен данък, с който са обложени само приходите от т.нар. земи за [[лично ползване]].{{hrf|Груев|2009|344 – 345, 349}}
Като средство за ефективно налагане на нарядите се изпозват т.нар. [[Посевен план|посевни планове]] – определени от администрацията задължителни площи, засяти с определени култури. Те се определят често произволно, като противници на режима получават по-големи планове. Административно определените планове довеждат и до изчезване на местни сортове и култури и замяната им с непригодни са природните условия.{{hrf|Груев|2009|345}}
Останалите им след предаването на нарядите продукти земеделските производители могат да продават, като официално това става при определени от държавата максимални цени, по-високи от нарядните, но често производителите са принудени да извършват и този род продажби. Тази система на регулирани цени създава значителен нелегален черен пазар, който обаче е толериран от властите, тъй като често селяните купуват по този начин дължимите си наряди, за да избегнат по-тежки санкции. Прилаганата до началото на 50-те години [[купонна система]] също дискриминира селяните, като определяните от нея дажби от основни стоки са неколкократно по-високи за хората в градовете.{{hrf|Груев|2009|349 – 350}}
Друго средство за натиск за принуждаване на хората да се включат в ТКЗС е прякото психологическо или физическо насилие, които са част от начина на функциониране на целия тоталитарен режим. Особено ефективно средство са налаганите от властите ограничения върху достъпа до образование и професионалното развитие на децата на земеделски производители, отказващи да станат членове на ТКЗС. В много случаи се прибягва до систематични побои, арести, изселвания и показни съдебни процеси.{{hrf|Груев|2009|351}}
== Бележки ==
{{колони|4|<references/>}}
; Цитирани източници
| |||