Филипопол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Пренасочване към Древният Филипопол |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Археологически обект
| име = Филипопол
| изглед =
| изглед-описание =
| карта = Европа
| гео-ширина = 42.143333
| гео-дължина = 24.748889
| страна = [[България]]
| област-вид = провинция
| област = [[Тракия (римска провинция)|Тракия]]
| селище-вид =
| селище =
| вид = [[град]]
| период = IV в.пр.н.е-VI в.
| култура =
| епоха =
| юнеско-име =
| юнеско-регион =
| юнеско-тип =
| юнеско-критерий =
| юнеско-година =
| юнеско-ID =
}}
{{Панел Филипополис}}
'''Филипопол''' е едно от древните имена на днешния [[Пловдив]], което е било най-разпространено през вековете. Филипопол е град с история на осем хиляди години. Територията на града е обитавана от момента на възникване на първите поселения през VI хилядолетие пр.н.е до ден днешен, въпреки множеството метаморфози, разраствания и свивания, което го прави един от най-древните постоянно населени градове в Европа.<ref name="stadion">[http://antichen-stadion-plovdiv.bg/?p=21&l=1 antichen-stadion-plovdiv.bg]</ref>
==Възникване и история==
{{основна|История на Пловдив}}
Според изследвания на материалите от праисторическите селища на територията на днешния [[Пловдив]] първото заселване датира от периода VI-IV хилядолетие пр.н.е., което е свързано със заселването на [[траки]]те по българските земи.<ref name="mateev">„Древният Филипопол“, арх. М. Матеев, Изд. „Жанет 45“, Пловдив, 1999, ISBN 978-954-491-821-7</ref> Първите укрепления на пловдивския хълм Небет тепе възникват през 3800-3600 г. пр.н.е., предвид естествената защита на природните възвишения.<ref name="mateev"/> Античните автори като споменават, че името на селището на трихълмието е Евмолпия - по името на тракийския митичен герой Евмолп, сподвижник на Орфей. По-късно градът е населяван от племето [[беси]], който утвърждават като център на културните и политически процеси в областта Тракия.<ref name="stadion"/> През 342 г. пр.н.е. Евмолпия става част от Македонската империя, след като [[Филип II Македонски]] го завладява и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. Селището на Трихълмието прераства в развит град, който се разраства в равнината. През 46 г. Филипопол попада в пределите на [[Римска империя|Римската империя]] и става главен град (метрополис) на [[Тракия (римска провинция)|провинция Тракия]]. Най-значимите запазени археологически паметници в днешен Пловдив са именно от римския период на развитие.
==Градоустройство==
[[File:Philippopolis urban plan.jpg|thumb|left|180px|Модел на градоустройствената схема на Филипопол от IV в.пр.н.е. до VI в. изготвен от арх. Матей Матеев]]
[[File:Philippopolis archeology.png|thumb|Разкрита археология от Филипопол]]
Градоустройствената схема на древния Филипопол е разкрита в значителна част при извършването на мащабни археологически проучвания в периода 1965-85 г. Съгласно археологическите разкопки в централните части на [[Пловдив]] и историческите сведения от антични автори се установява наличието на три основни строителни нива: елинистично, римско и късноримско.<ref name="mateev"/>
===Елинистична епоха===
Планирането и изграждането на древния Филипопол на мястото на Евмолпия започват по амбицията на Филип II. Предполага се, че същинското строителство е започнато по времето на [[Александър Велики]] и е продължило при управлението на [[диадохи]]те, които си разпределят властта върху неговата империя след смъртта му през 323 г. пр.н.е., и след възстановяването на Одриската държава. Някой автори приемат, че първият етап от застрояването на Филипопол приключва около средата I в. пр.н.е.
Археологическите проучвания доказват наличието на Хиподамова градоустройствена система (на името на [[Хиподам Милетски]]), използвана при изграждането на антични градове като [[Милет]], [[Ефес]], [[Александрия]], [[Олинт]] и др.<ref>сп.„Тракия“, В.Велков, Пловдив, 1976 г.</ref><ref name="mateev"/> Филипопол през [[Елинизъм|елинизма]] е разполагал с взаимноперпендикулярни пресичащи се улици, настлани с камък на чакълесто-пясъчна основа. Някой от тях имали тротоари, бордюри и подходящ наклон за отичане на дъждовните води. Между уличната мрежа са изградени едроразмерни правоъгълни [[Инсула|инсули]] с жилищни сгради и комплекси с обществени сгради допълвани.<ref name="mateev"/> Изградени са характерните за епохата обществени сгради като театър, стадион, агора, храмове, бани и др. Използвана е мерната система на Атика при стъпка за дължина от 0,2954 м.
Въпреки неспокойната политическа и стопанска обстановка от IV то I в. пр.н.е., градът впечатлява с мащаба на плановото градоустройство и високото техническо и художествено ниво на общественото строителство. Трябва да се отбележи, че планът възприет през елинистичната епоха е бил спазван и развиван през останалите епохи от съществуването на града.
===Римска епоха===
[[File:Philippopol 4.jpg|thumb|left|Останки от уличната мрежа и канализацията на Филипопол, изградена през римския период]]
Второто строително ниво на Филипопол се отнася за периода след 46 г., когато градът става част от [[Римска империя|Римската империя]] и е провъзгласен за столица на [[Тракия (римска провинция)|провинция Тракия]]. През този период, по време на който управляват императорите [[Траян]], [[Адриан]] и [[Марк Аврелий]], във Филипопол протича цялостно обновление и мащабно строителство, което да отговори на нарастващите градски нужди. Мярката за дължина използвана от римляните е [[Древноримски мерни единици|римската стъпка]] (0,296 м), която почти изцяло съвпада с тази, използвана през елинистичната епоха. Това сходство допринася за спазването на първоначалната градоустройствена концепция без налагането на особени промени.
По време на римската епоха изградената площ на Филипопол в равнината заемала около 50 ха.<ref name="mateev"/> Тя е включвала около 150 инсули, всяка с ширина от 1 актус (35,52 м) и дължина от 2 актуса (71,04 м).<ref name="mateev"/> Античната улична мрежа е обновена и разширена, а под нея са изградени водопроводи и улична канализация. Общата й площ достигала 100 000 кв.м.<ref name="mateev"/> За улична настилка се използват едри плочи от гранит. Ширината на обикновените улици възлизала на 15 римски стъпки (4,4 м), а основните пътни артерии достигали до 30 римски стъпки (8,9 м).<ref name="mateev"/> Част от значимите обществени сгради от предходната епоха са възстановени, а други като агората, театъра и стадиона са изградени наново. Характерно за градежите през този период е тяхната мащабност и богата и пищна украса, които изразявали величието на римляните.
При управлението на [[Марк Аврелий]] е изградена външната фортификационна система на Филипопол поради опасността от нападения на [[маркомани]] и [[костобоки]].<ref>Възобновяване на пловдивската крепост във времето на Марк Аврелий, Б. Филов, 1915, кн IV, с.40</ref> Отвъд крепостната стена били оставени два-три реда инсули, предвид слабата им застроеност и близостта им до некрополите.<ref>Изграждане на външната крепостна стена на Филипопол, К. Колев, 1971, т. VII, с.99</ref> Мащабното строителство през римския период изисквало огромно количество строителен материал, поради което един от пловдивските хълмове - Каменица, е разрушен с цел добив на ломен камък.<ref name="mateev"/>
===Късноримска епоха===
Третото строително ниво на Филипопол е свързано с късноримската християнска епоха и възстановяването на града след опустошителните нашествия на [[готи]]те. Разграбването и обезлюдяването на Филипопол в комбинация със слабостта на Римската империя в този период се отразява върху архитектурния му облик в продължение на десетилетия. Едва в началото на IV в. при управлението на [[Диоклециан]] и [[Константин Велики]] градът възвръща част от предишния си облик.
==Архитектура==
{{Раздел-мъниче}}
==Източници==
{{Reflist}}
[[Категория:Древни градове]]
[[Категория:Древногръцки градове]]
[[Категория:Римски градове в България]]
| |||