Педагогически музей (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
[[Чирпанско земетресение|Земетресението]] през 1928 г. нанася огромни щети на музея. През 1934 г. музеят е отново подреден и отворен за посещения. По-нататък грижи за неговото поддържане и дообогатяване полагат главно отците Херман Гислер и Нестол Берже.
През 1948 г., [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Френският колеж в Пловдив]] е закрит и богатите музейни сбирки изоставени без грижи - много експонати и книги са силно похабени, други – безследно изчезнали. Не е бил съставен [[Инвентарна книга|инвентарен опис]], когато преподвателите са изгонени от България. Едва през 1952 г. е взето решение от природонаучните сбирки на колежа в Пловдив да се съзаде [[Регионален природонаучен музей (Пловдив)|Природонаучен музей]] в Пловдив. Старата сграда на някогашната [[Община Пловдив|Пловдивска община]] (където и сега се намира Природонаучният музей) е била предоставена за тази цел. Запазените експонати от колежа са пренесени там. На 8 май 1960 г., музейната сбирка, обогатена с нови материали от българската природа е художествено подредена и е откривата като Природонаучен музей.<ref>http://www.visitplovdiv.com/bg/node/841 Регионален природонаучен музей]</ref> Други експонати са предадени на [[Регионален етнографски музей (Пловдив)|Етнографския музей]]. Лисват някои колекции от старо оръжие, нумизматика и др.
Eдни от най-интересните екзотични експонати в Пловдивския природонаучен музей са наследени от Педагогическия музей. <ref> [http://rnhm.org/bg/museum/exposition/16/minerals Регионален pриродонаучен музей Пловдив - Експозиция / Минерали]</ref>
| |||