Педагогически музей (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 11:
'''Музеят на [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|френския колеж „Св. Августин“]]''' или '''Педагогическият музей''' е бил енциклопедичен училищен музей съществувал през първата половина на XX век в [[Пловдив]]. По време на своето същестуване музеят е бил една от забележителностите на града. След закриване на колежа голяма част от експонатите са дадени на другите музей в Пловдив.
== История ==
Комплектуването на сбирките му започва още през 1894 г. и през годините те непрекъснато са допълвани и обогатявани. По съдържание и предназначение той е бил [[Енциклопедия|енциклопедичен]] училищен музей, както и се е наричал официално – '''Педагогически музей'''. Но с голямата площ, която му е била отделена, с богатството и разнообразието на материалите и тяхната умела подредба той далече надхвърлял представите за такъв музей и подобен на него не е имало в нито едно друго училище в България. Освен за колежаните експозициите му са били достъпни и за гражданите. <ref> [https://uni-plovdiv.bg/uploads/site/vestnik/2012/vestnik_br_4_2012.pdf Проф. д-р Стефан Станев,
Заслуги за комплектуването и подреждането на музея има преподавателят отец [[Борис Таверние]], завършил естествени науки в университета в [[Лион]], [[Франция]]. Материалите са събирани лично от него и от останалите монаси по време на многобройни екскурзии из [[България]], други са постъпвали в музея чрез закупуване, дарения или размяна. Таверние е поддържал връзки с много с френски музеи и отделни природоизпитатели в различни страни, които са му съдействали за попълване на сбирките, както и с Царския естественоисторически музей в София.
Ред 19:
[[Чирпанско земетресение|Земетресението]] през 1928 г. нанася огромни щети на музея. През 1934 г. музеят е отново подреден и отворен за посещения. По-нататък грижи за неговото поддържане и дообогатяване полагат главно отците Херман Гислер и Нестол Берже.
През 1948 г., [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Френският колеж в Пловдив]] е закрит и богатите музейни сбирки изоставени без грижи - много експонати и книги са силно похабени, други – безследно изчезнали. Не е бил съставен [[Инвентарна книга|инвентарен опис]], когато преподвателите са изгонени от България. Едва през 1952 г. е взето решение от природонаучните сбирки на колежа в Пловдив да се съзаде [[Регионален природонаучен музей (Пловдив)|Природонаучен музей]] в Пловдив. Старата сграда на някогашната [[Община Пловдив|Пловдивска община]] (където и сега се намира Природонаучният музей) е била предоставена за тази цел. Запазените експонати от колежа са пренесени там. На 8 май 1960 г., музейната сбирка, обогатена с нови материали от българската природа е художествено подредена и е откривата като Природонаучен музей.<ref>[http://www.visitplovdiv.com/bg/node/841 Регионален природонаучен музей]</ref> Други експонати са предадени на [[Регионален етнографски музей (Пловдив)|Етнографския музей]]. Лисват някои колекции от старо оръжие, нумизматика и др.
Eдни от най-интересните екзотични експонати в Пловдивския природонаучен музей са наследени от Педагогическия музей. <ref> [http://rnhm.org/bg/museum/exposition/16/minerals Регионален pриродонаучен музей Пловдив - Експозиция / Минерали]</ref>
== Съдържание ==
Музеят е имал следните отдели:
| |||