Колективизация в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
добавки |
||
Ред 15:
== Първа масовизация ==
В началото на 1948 година, непосредствено след унищожаването на легалната опозиция и вълната на [[Национализация в България|национализация]] на промишлеността, режимът започва кампания на „масовизация“ на колективизацията. През февруари е приет Закон за изкупуване на едрия земеделски инвентар от частните собственици, с който се национализира и предава на ТКЗС селскостопанската техника. През март ТКЗС са поставени под контрола на земеделското министерство и става задължително членовете им да внасят цялата си земя, добитък и инвентар. В края на годината е забранено отдаването под [[аренда]] на земеделски земи от частни лица.{{hrf|Груев|2009|351 – 352}}
Към края на първата масовизация мрежата от ТКЗС обхваща около 34% от земеделските земи в страната. Тя завършва през май на 1949 година с решение на ръководството на БКП, съгласувано със съветския диктатор [[Йосиф Сталин]]. Целта на временното отслабване на кампанията е да се укрепят създадените структури, както и опасенията от спадащото селскостопанско производство. Като част от мярката някои от нарядите са временно намалени, а част от изкупните цени на селскостопански продукти са увеличени.{{hrf|Груев|2009|353 – 354}}
Отслабеният натиск от страна на властите дава незабавни резултати
▲Отслабеният натиск от страна на властите дава незабавни резултати – до края на годината са подадени над 60 хиляди жалби за заграбени от ТКЗС земи, а десетки хиляди членове на ТКЗС подават молби за напускане. Това бързо убеждава властите, че колективизацията може да се реализира само с постоянен и брутален натиск.{{hrf|Груев|2009|354}}
== Втора масовизация и селски бунтове ==
В началото на 1950 година правителството подготвя нова масовизация, поставяйки си за цел колективизацията на половината земеделски земи, което трябва да се постигне с ново увеличение на нарядите, собено на мляко и вълна. Режимът прибягва до крайни мерки, като изискването на наряд от мляко дори от яловите крави и воловете – така след национализацията на тракторите, той се опитва да лиши селяните и от работни животни. През март е поставен максимум на земите за лично ползване и притежаваните животни от членовете на ТКЗС, а изплащаните им ренти са намалени до 30% от печалбата, като е обявена възможността за пълното им премахване в бъдеще. ТКЗС са извадени от системата на [[Централен кооперативен съюз|Централния кооперативен съюз]] окончателно поставени под контрола на Министерството на земеделието.{{hrf|Груев|2009|354 – 355}}
Мерките на правителството дават резултат и до края на годината 50% от селяните са включени в ТКЗС, но още през лятото в много села в Оряховско, Врачанско, Пловдивско и Асеновградско започват безредици, които са разпръснати с оръжие. През зимата на 1950 – 1951 година в селата в много райони настъпва [[масов глад]].{{hrf|Груев|2009|357 – 358}}
През март 1951 година правителството обявява ново прекъсване на процеса, прехвърляйки вината за „извращенията на партийната политика“ отделни местни функционери. Това поставя началото на нова вълна селски бунтове, обхванали десетки села в Пловдивско, Асеновградско, Плевенско и най-вече Кулско и Видинско, където хората масово напускат ТКЗС, прибирайки си обратно заграбените животни и инвентар. За потушаване на безредиците в района е изпратен отговорния за селското стопанство [[Секретариат на ЦК на БКП|секретар]] на Централния комитет на БКП [[Тодор Живков]]. При последвалите репресии към 3 500 души от региона са изпратени в затвора, а други 3 500 са интернирани в други части на страната. Въпреки това ликвидираните ТКЗС не са незабавно възстановени и масовизацията е прекратена в цялата страна.{{hrf|Груев|2009|358 – 359}}
Кулските бунтове стряскат ръководството на БКП, което обвинява за тях „вражеска дейност“ на местните партийни ръководители. Целите ръководства на околийските комитети в [[Кула (град)|Кула]] и [[Видин]] са отстранени, а някои техни членове дори са съдени и изпратени в затвора. Отстранен от постовете и арестуван за известно време е и членът на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] и земеделски министър [[Титко Черноколев]].{{hrf|Груев|2009|359}}
== Завършване на процеса ==
Селските бунтове от пролетта на 1951 година довеждат до продължително прекъсване на масовата колективизация, като режимът се ориентира към „задържане на завоювания рубеж“. Въпреки това натискът върху частните земеделци се засилва, увеличават се нарядите, изкупните цени на много хранителни продукти са намалени наполовина, нарастват замените на частни земи с по-лошокачествени терени на ТКЗС. До известно намаление на нарядите се стига при относителната обща либерализация, последвала смъртта на Йосиф Сталин през март 1953 година.{{hrf|Груев|2009|360 – 361}}
Последната кампания за масовизация на колективизацията започва в началото на 1956 година по нареждане на новия съветски диктатор [[Никита Хрушчов]] и освен България обхваща повечето източноевропейски страни. Тя включва методите за натиск от предходните периоди, като са добавени и някои стимули за селяните – земята за лично ползване е освободена от наряди и е въведена т.нар. [[земеделска пенсия]]. Тези мерки смекчават съпоритавата и до началото на 1959 година колективизацията обхваща цялата страна, като последни са засегнати отдалечените планински селища. Процесът съвпада и с масовото обезлюдяване на планинските райони.{{hrf|Груев|2009|361 – 362}}
== Средства за натиск ==
| |||