Симеон Коков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 11:
Епископ Симеон Коков е роден на 24 януари 1897 г. в село Балтаджии (днес [[Раковски (град)|град Раковски]]). На [[29 януари]] [[1923]] г. е ръкоположен за [[свещеник]].Той е първият българин защитил докторат в престижния Папски Източен Институт (Pontificio Istituto Orientale) през 1926 г.<ref>[http://bg.radiovaticana.va/storico/2008/01/19/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B2_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82/bul-181027|Радио Ватикана]</ref>
В началото на 1950 г. свещеник Симеон Коков е смятан за предполагаем наследник на вече боледуващия софийско-пловдивски епископ [[Иван Романов]]. Поради тази теза той е наблюдаван пряко от оперативните работници на Държавна сигурност. През същата година властите са искали
На [[20 април]] [[1958]] г. е избран за Софийско - Пловдивски апостолически администратор и за титулярен епископ на Батне.
Ред 17:
Държавата се опитва да диктува избирането на следващия католически епископ на [[Софийско - Пловдивска епархия|Софийско - Пловдивския апостолически викариат]] прилагайки подхода „разделяй-и-владей“ (devide et impera). Изострят се противоречията между преди това титулования администратор на епархията - [[Богдан Добранов]] и епископа на [[Софийска апостолическа екзархия|католиците по източния обред]] - [[Кирил Куртев]]. На [[4 декември]] [[1960]] г., с разрешение на Комитета за изповеданията и в съответствие с по-старо разпореждане на Св. Престол, Кирил Куртев ръкополага Симеон Коков за епископ.
От началото на 60-те години дейността на [[Католицизъм в България|Католическата църква в България]] преминава под знака на [[Втори ватикански събор|Втория ватикански събор]]. Още на 25 януари 1959 г. в базиликата "[[Свети Петър (Рим)|Св. Петър]]" в [[Рим]] папа Йоан ХХIII обявява, че предстои свикването на църковен събор. От 11 октомври до 14 декември 1962 г. се провежда първата сесия, в която вземат участие около 2500 делегати от цял свят. Покана получава и епископ [[Кирил Куртев]] като представител на Католическата църква в България, но поради смъртта на неговия помощник Йордан Карамитров за [[Рим]] заминава Симеон Коков. Покрай работата си на събора той се среща с папа Йоан ХХIII.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
Противоречията между Симеон Коков и [[Богдан Добранов]], респективно между техните привърженици и симпатизанти сред клира и миряните на Софийско-Пловдивската епархия, задълго затормозяват нормалното развитие на църковно-религиозния живот.
| |||