Симеон Коков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 11:
Епископ Симеон Коков е роден на 24 януари 1897 г. в село Балтаджии (днес [[Раковски (град)|град Раковски]]). На [[29 януари]] [[1923]] г. е ръкоположен за [[свещеник]].Той е първият българин защитил докторат в престижния Папски Източен Институт (Pontificio Istituto Orientale) през 1926 г.<ref>[http://bg.radiovaticana.va/storico/2008/01/19/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B2_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82/bul-181027|Радио Ватикана]</ref>
 
В началото на 1950 г. свещеник Симеон Коков е смятан за предполагаем наследник на вече боледуващия софийско-пловдивски епископ [[Иван Романов]]. Поради тази теза той е наблюдаван пряко от оперативните работници на Държавна сигурност. През същата година властите са искали да да бъде изпратен български представител на международния конгрес за мир, организиран от Чешката "национална" католическа църква през юни 1950 г. във [[Велехрад]]. За тази мисия е подготвян свещеник [[Петър Сарийски]], секретар на владиката. Симеон Коков обаче успява да го разубеди. Освен това той публично осъжда участието на отец Сарийски като член в Окръжния съвет на [[Отечествен фронт|ОФ]] в Пловдив.
 
На [[20 април]] [[1958]] г. е избран за Софийско - Пловдивски апостолически администратор и за титулярен епископ на Батне.
Ред 17:
Държавата се опитва да диктува избирането на следващия католически епископ на [[Софийско - Пловдивска епархия|Софийско - Пловдивския апостолически викариат]] прилагайки подхода „разделяй-и-владей“ (devide et impera). Изострят се противоречията между преди това титулования администратор на епархията - [[Богдан Добранов]] и епископа на [[Софийска апостолическа екзархия|католиците по източния обред]] - [[Кирил Куртев]]. На [[4 декември]] [[1960]] г., с разрешение на Комитета за изповеданията и в съответствие с по-старо разпореждане на Св. Престол, Кирил Куртев ръкополага Симеон Коков за епископ.
 
От началото на 60-те години дейността на [[Католицизъм в България|Католическата църква в България]] преминава под знака на [[Втори ватикански събор|Втория ватикански събор]]. Още на 25 януари 1959 г. в базиликата "[[Свети Петър (Рим)|Св. Петър]]" в [[Рим]] папа Йоан ХХIII обявява, че предстои свикването на църковен събор. От 11 октомври до 14 декември 1962 г. се провежда първата сесия, в която вземат участие около 2500 делегати от цял свят. Покана получава и епископ [[Кирил Куртев]] като представител на Католическата църква в България, но поради смъртта на неговия помощник Йордан Карамитров за [[Рим]] заминава Симеон Коков. Покрай работата си на събора той се среща с папа Йоан ХХIII.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
 
Противоречията между Симеон Коков и [[Богдан Добранов]], респективно между техните привърженици и симпатизанти сред клира и миряните на Софийско-Пловдивската епархия, задълго затормозяват нормалното развитие на църковно-религиозния живот.