Номинално преди предприемане на похода срещу Белград, Сюлейман Великолепни изпраща [[дипломат]]ическа мисия в [[Буда]] с цел Унгарското кралство да препотвърди примирието сключено между страните от баща му [[Селим I]] през [[1519]] година. Унгарците се отнасят лошо с османските пратеници, като дори ги оковават, което послужва като [[casus belli]] на Сюлейман I.
{{факт|Разбирайки за организиращия се поход, през [[пролет]]та на 1521 ''унгарският държавен съвет'' предприема трескава дейност за потягане крепостните съоръжения по южната граница, като същевременно търси чужда военна помощ за организиране отбраната на страната (от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Кралство Полша]], [[папа]] [[Лъв X]], даже и от [[Англия]] и [[Португалия]]). В крайна сметка Унгария не получава отникъде чужда помощ, поради заетостта на европейските владетели с вътрешни проблеми и разногласия, а [[Ватикана|Ватиканът]] е твърде зает в борба с [[лутеранство]]то. Огромните унгарски надежди за оказване на военна помощ от страна на ''полския [[крал]]'' не се оправдават, т.к. той е ангажиран във [[война]] с [[Кримско ханство|Кримското ханство]].|2016|10|3}}
== Състояние на Белградската крепост ==
{{факт|Непосредствено преди началото на обсадата крепостта разполага с [[гарнизон]] с численост под 1000 души. Крепостната стена и [[Фортификация|фортификационните съоръжения]] са занемарени, като на унгарските [[наемник|наемни]] гарнизонни войници не се изплащат редовно заплатите. Голяма част от [[топ]]овете на крепостта са унищожени в битката на Ян Заполски с османците при [[Авала]] през [[1515]] година. Военните и хранителни припаси в крепостта за издържане на продължителна обсада са недостатъчни.|2016|10|3}}
Военните и хранителни припаси в крепостта за издържане на продължителна обсада са недостатъчни.
{{факт|Докато османската армия е добре екипирана, подготвена и командвана в битката за Белград през 1521 година, защитниците на крепостта за разединени помежду им и в отношенията си спрямо унгарския крал, което нарушава субординацията на защитниците. Въпреки всичко, военните защитници подпомагани активно от населението на града и околността, ведно с [[шайкаши|шайкашите,]] водени от техния капитан [[Петър Овчаря]], удържат крепостта.|2016|10|3}}
След сдаванетопадането ѝна крепостта, [[унгарци|унгарски]]те защитници са пуснати да си ходят към [[Кралство Унгария]], а [[българи]]те от крепостта и околността <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref> ▼
== Похода ==
{{факт|През май 1521 османската армия напуска [[Истанбул]] и се насочва към Белград по суша по [[Виа Милитарис]], и по море и река по [[Дунав]]а през [[Дунавска делта|Дунавската делта]]. Османската армия е с численост между 100 и 200 хиляди души по някои приемани в [[историография]]та за преувеличени сведения, а според [[Венецианска република|венециански]] източници - 30 000 добре обучени и подготвени за бой [[еничар]]и. При похода си към Белград османската армия става жертва на [[епидемия]].|2016|9|13}}
== Подготовката ==
{{факт|Нападението срещу Белград е стиковано с военните действия от страна на Кримското ханство срещу Полша. Османската армия се придвижва по Виа Милитарис от [[Ниш]] през [[Крушевац]] към [[Мачва]], където превзема [[Шабац]]. На [[10 юли]] 1521 година унгарските власти разбират за падането на Шабачката крепост, която след превземането ѝ е подсилена и устроена с османски гарнизон. След падането на Шабац, Сюлейман I изтласква останалите немногобройни унгарски военни части от [[Срем]] и заповядва изграждането на [[понтонен мост]] над река [[Сава (река)|Сава]] срещу Белград от страната на [[Земун]]. За целта по изграждане на плътен обръч от всички страни около Белградската крепост, османците превземат Земун. През втората половина на [[юли]] 1521 година османците отпочват [[артилерия|артилерийски]] обстрел на укрепената Белградска крепост. Целта е разрушаване на крепостните стени и кулите на крепостта, като в отговор защитниците предприемат контраофанзивно действие — извършват една атака срещу артилерийските позиции на османците ''(вилазка)'', но то е безрезултатно. На [[29 юли]] османците овладяват и последното унгарско укрепление в Срем - [[Сланкамен]].|2016|9|13}}
== Обсадата ==
{{факт|Унгарските контраофанзивни мерки в помощ на обсадената Белградска крепост не дават резултат и са ненавременни. Едва на [[28 август]] 1521 тръгва унгарска военна помощ в жива сила към обсадените. Трансилванският войвода Ян Заполски отказва подкрепления изчаквайки развоя на събитията. След превземането на Белградската крепост унгарците обвиняват [[Венецианска република|Венеция]], че не само не подпомага [[Кралство Унгария|кралството]], но дори доставя на османците артилерийски боеприпаси. Останалите [[християни|християнски]] съседи на Унгарското кралство (Свещената Римска империя, Полското кралство и [[Моравия]]) събират общо към 12 000 [[пехота]] и 1000 души [[кавалерия]] с 18 топа, но армията в подкрепа на обсадения Белград е готова твърде късно, поради което помощта ѝ е безсмислена и тя е разпусната.|2016|9|13}}
▲След сдаването ѝ, [[унгарци|унгарски]]те защитници са пуснати да си ходят към [[Кралство Унгария]], а [[българи]]те от крепостта и околността <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
== Източници ==
|