Разлика между версии на „Рене Магрит“

Рене Магрит (редактиране)

Версия от 12:51, 3 октомври 2016

721 bytes added ,  преди 4 години
хронологичен списък - в текст
(Преместване на ''наставка'' в Уикиданни)
(хронологичен списък - в текст)
{{Личност
{{Биография инфо▼
| име-оригинал = René Magritte
| име=Рене Магрит
| категория = художник
| портрет=Rene Magritte by Wolleh.jpg
| описание = белгийски художник
| портрет = Chapiro Magritte.jpg
| роден-място=[[Лесин]], [[Белгия]]▼
| починалроден-място = [[БрюкселЛесин]], [[Белгия]]
▲| роденпочинал-място = [[ЛесинСхарбек]], [[Белгия]]
| вложки =
{{Личност/Художник
| академия = [[Брюкселска кралска академия за изящни изкуства]]
| направление = [[Сюрреализъм]]
| работил = 1915 – 1967 г.
}}
*| [[1913]]брак - Запознава се с = Жоржет Берже.▼
}}
 
'''Рене Франсоа Гислен Магрит''' ({{lang-fr|René François Ghislain Magritte}}, ([[1898]]- – [[1967]]) е [[Белгия|белгийски]] [[художник]], един от основните представители на [[сюрреализъм|сюрреализма]].
 
▲{{== Биография инфо==
==Хронология==
Рене Магрит е роден в [[Лесин]] на 21 ноември 1898 година. През 1910 година започва да посещава художествени курсове в [[Шатле]], където се е преместил със семейството си. През 1912 година майка му се самоубива в река [[Самбр]], а през следващата година се запознава с бъдещата си съпруга Жоржет Берже.
 
*През [[1916]] -година Магрит се записва в [[Брюкселска кралска академия за изящни изкуства|Академията за изящни изкуства]] в [[Брюксел]], където посещава лекции по [[рисуване]], [[приложни изкуства]] и орнаметална композиция. През този период негов най-добър приятел е [[Пиер Буржоа]], на когото прави няколко портрета. Те се интересуват от [[модернизъм]] и италиански [[футуризъм]].▼
* [[1898]] - Роден в [[Лесин]], [[Белгия]], на [[21 ноември]].
* [[1910]] - Започва да посещава художествени курсове в [[Шатле]], където се е преместил със семейството си.
* [[1912]] - Майката на Магрит се самоубива в река [[Самбр]].
▲* [[1913]] - Запознава се с Жоржет Берже.
▲* [[1916]] - Магрит се записва в Академията за изящни изкуства в [[Брюксел]], където посещава лекции по [[рисуване]], [[приложни изкуства]] и орнаметална композиция.
* 1916-[[1920]] - Най-добрият приятел на Магрит е [[Пиер Буржоа]], на когото той прави няколко портрета. Те се интересуват от [[модернизъм]] и италиански [[футуризъм]].
* 1920 - Магрит излага първите си, вдъхновени от футуризма, картини, заедно с [[Пиер Флуке]].
* [[1922]] - Встъпва в брак с Жоржет Берже. Тя става негов модел и главно вдъхновение. Той също така става приятел с [[Виктор Сервранкс]], който има много интересен геометрично-абстрактен стил. Този стил е едно ново направление за Магрит.▼
* 1922-[[1923]] - Създава своите първи действително качествени творби, които се характеризират с [[кубизъм|кубистично]]-футуристични реминисценции и с чувствителното преобладавене на женски форми.
* [[1925]] - Магрит решава да рисува обекти само с всичките им детайли. Той се дистанцира от пластичните качества на “фотографското” изкуство в полза на по-студения, по-отдалечен стил, който рисува образи, лишени от естетичност. ''Ноктюрно'' е една от първите творби която отразява тази негова промяна. Творбата съдържа елменти от иконографията, която Магрит за първи път оценява и която той ще озползва през целия си живот: ''картина в картината'', ''птица в полет'' и т.н.▼
* [[1926]] - Завършва ''Изгубения жокей'', който, както Магрит казва по-късно, е километричният камък по пътя му към сюрреализма. Творбата носи едно мистично чувство, една тревожност без видима причина. Това чувство на безпокойство което се проявява в тъмните тонове, мрачните форми и мистериозното разположение на предметите се появява за първи път в творбите му в средата на 1920-те.▼
* [[1927]] - Магрит и Жоржет се преместват в [[Париж]], за да бъдат по-близко до центъра на събитията. Той започва да участва в проявите на сюреалистите и се сприятелява с [[Андре Бретон]], [[Пол Елюар]], [[Макс Ернст]].
* 1925-[[1930]] - Магрит започва да свързва думи и образи в картините си.
* [[1929]] - Гостува на художниците сюрреалисти [[Жоан Миро]] и [[Салвадор Дали]] и на поета сюрреалист Пол Елюар. Завършва известната картина ''Предателството на образите''. По това време Магрит е също първият който използва една друга техника - представяне на познат предмет и назоваване на този предмет по начин, различен от общоприетия.▼
* [[1930]] - Европа е в рецесия. Резултатите от икономическата криза засягат силно художника. Неговият приятел Жоманс е принуден да затвори парижката си галерия, а колекционери и галерии непрекъснато фалират. Магрит няма вече постоянен доход и отношенията му с Бретон са се влошили в резултат на различната интерпретация на сюрреализма и това какъв път той трябва да поеме. Той се връща обезкуражен в Брюксел и се заема с комерсиално рисуване.▼
* 1930-[[1939]] - Една група приятели и спонсори го подкрепят и му помагат да води нормален живот и да излага картини по различни поводи. Магрит успява да преживее тези трудни години като в същото време печели добра репутация в чужбина и творбите му биват излагани в [[Лондон]], [[Ню Йорк]] и Париж.
* [[1940]] - [[Втора световна война|Втората световна война]] започва и [[Германия|германската]] армия окупира Белгия. Магрит преживява криза, дължаща се не само на немската окупация, но и на неговото финансово положение и на неудовлетворението му от работата му. Той стига до заключението, че чувството на удоволствие и атмосферата на щастие трябва да доминират над тревожността, която е преобладавала в творбите му преди това. За да покаже “ярката страна на живота” Магрит решава да промени “иконографията си и започва да рисува по друг начин.▼
* [[1942]] - Неговите така наречени ''leaf-birds'' (птици-листа) се появяват в две творби – ''Островът на съкровищата'' и ''Приятелите на страха''.
* [[1943]] - Той е впечатлен от една репродукция на [[Реноар]], което води до решителен прелом в работата му. Изкушен от чувствеността на цветовете той се спира на по - ярка палитра. Като продължава да рисува предмети и фигури с педантичност, с която вече е станал известен, той добавя към тях един нюанс, очевидно вдъхновен от [[импресионизъм|импресионизма]], като използва цветове в по-топли и бодри тоналности. Магрит нарича този период “слънчев”.▼
* [[1947]] - Александър Йолас, който става главния дилър на Магрит в [[Съединени американски щати|САЩ]] излага успешно неговите творби в Ню Йорк. Той му предлага да забрави Реноар и да фокусира вниманието си върху образи, които привличат публиката като ''Островът на съкровищата''. Чувствайки се длъжен да отговори на новите изсквания, Магртит създава нови комбинации, използвайки стари образи.▼
* [[1953]] - Сред творбите на Магрит, които му носят международно признание, една се превръща в обект на изключителен интерес. В ''Голконда'' Магрит перфектно свързва различни мотиви от своя репертоар: малки хора в палта и бомбета се носят безтегловно в синьото небе пред фасади на къщи. Фигурата на мъж с бомбе се превръща в негова емблема и неизменно присъства в творбите му след [[1950]] година.▼
* [[1958]] - Завършва ''Близкият приятел'' с фигура на човек с бомбе.
* [[1964]] - Завършва ''Голямата война'' с фигура на човек с бомбе.
* [[1965]] - Провежда се голяма ретроспекция на негови творби в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк – явно признание за неговото световно значение. Магрит говори за своите творби от най-късния си период 1958-1965 като за “намерените” си деца.
* [[1967]] - На [[15 август]] Рене Магрит умира в Брюксел на 68 годишна възраст.▼
 
▲*През 1920 година Рене Магрит излага първите си, вдъхновени от футуризма, картини, заедно с [[1922Пиер Флуке]]. -През Встъпва1922 година встъпва в брак с Жоржет Берже., Тякоято става негов модел и главно вдъхновение. Той също така става приятел с [[Виктор Сервранкс]], който има много интересен геометрично-абстрактен стил., Този стилкойто е едно ново направление за Магрит.
==Външни препратки==▼
 
▲*През 1922 – 1923 година Магрит създава своите първи действително качествени творби, които се характеризират с [[1925кубизъм|кубистично]] -футуристични Магритреминисценции и с чувствителното преобладавене на женски форми. През 1925 година решава да рисува обекти само с всичките им детайли. Той се дистанцира от пластичните качества на “фотографското”„фотографското“ изкуство в полза на по-студения, по-отдалечен стил, който рисува образи, лишени от естетичност. ''Ноктюрно''„Ноктюрно“ е една от първите творби която отразява тази негова промяна. Творбата съдържа елменти от иконографията, която Магрит за първи път оценява и която той ще озползва през целия си живот: ''картина в картината'', ''птица в полет'' и т.н.
 
▲*През [[1926]] -година Завършвазавършва ''Изгубения„Изгубеният жокей''жокей“, който, както Магрит казва по-късно, е километричният камък по пътя му към сюрреализма. Творбата носи едно мистично чувство, една тревожност без видима причина. Това чувство на безпокойство, което се проявява в тъмните тонове, мрачните форми и мистериозното разположение на предметите се появява за първи път в творбите му в средата на 1920-те.
 
▲*През 1927 година Магрит и Жоржет се преместват в [[1929Париж]], за да бъдат по-близко до Гостувацентъра на събитията. Той започва да участва в проявите на сюреалистите и се сприятелява с [[Андре Бретон]], [[Пол Елюар]], [[Макс Ернст]]. През този период той започва да свързва думи и образи в картините си. През 1929 година гостува на художниците сюрреалисти [[Жоан Миро]] и [[Салвадор Дали]] и на поета сюрреалист Пол Елюар. Завършва известната картина ''Предателството„Предателството на образите''образите“. По това време Магрит е също първият, който използва една друга техника - – представяне на познат предмет и назоваване на този предмет по начин, различен от общоприетия.
 
▲* [[1930Голямата депресия]] - Европа е в рецесия. Резултатите от икономическата криза засягатзасяга силно художника. – Неговиятнеговият приятел Жоманс е принуден да затвори парижката си галерия, а колекционери и галерии непрекъснато фалират. Магрит няма вече постоянен доход и отношенията му с Бретон са се влошили в резултат на различната интерпретация на сюрреализма и това какъв път той трябва да поеме. Той се връща обезкуражен в Брюксел и се заема с комерсиално рисуване. През следващото десетилетие група приятели и спонсори го подкрепят и му помагат да води нормален живот и да излага картини по различни поводи. Магрит успява да преживее тези трудни години като в същото време печели добра репутация в чужбина и творбите му биват излагани в [[Лондон]], [[Ню Йорк]] и Париж.
 
▲*С [[1940]]началото -на [[Втора световна война|Втората световна война]] започва и [[Германия|германската]] армияокупация окупирана Белгия. Магрит преживява криза, дължаща се не самоосвен на немската окупация,политическата нообстановка и на неговото финансово положение и на неудовлетворението му от работата му. Той стига до заключението, че чувството на удоволствие и атмосферата на щастие трябва да доминират над тревожността, която е преобладавала в творбите му преди това. За да покаже “ярката„ярката страна на живота”живота“ Магрит решава да промени “иконографиятаиконографията си и започва да рисува по друг начин. През 1942 година неговите така наречени ''leaf-birds'' (птици-листа) се появяват в две творби – „Островът на съкровищата“ и „Приятелите на страха“.
 
▲* [[1943]] - Той е впечатлен от една репродукция на [[Пиер-Огюст Реноар]] през 1943 година, което води до решителен прелом в работата му. Изкушен от чувствеността на цветовете той се спира на по - ярка палитра. Като продължава да рисува предмети и фигури с педантичност, с която вече е станал известен, той добавя към тях един нюанс, очевидно вдъхновен от [[импресионизъм|импресионизма]], като използва цветове в по-топли и бодри тоналности. Магрит нарича този период “слънчев”„слънчев“.
 
▲*През [[1947]] -година Александър Йолас, който става главнияглавният дилър на Магрит в [[Съединени американски щати|САЩСъединените щати]], излага успешно неговите творби в Ню Йорк. Той му предлага да забрави Реноар и да фокусира вниманието си върху образи, които привличат публиката като ''Островът„Островът на съкровищата''съкровищата“. Чувствайки се длъжен да отговори на новите изсквания, Магртит създава нови комбинации, използвайки стари образи.
 
▲*Към [[1953]] -година Средсред творбите на Магрит, които му носят международно признание, една се превръща в обект на изключителен интерес. В ''Голконда''„Голконда“ Магриттой перфектно свързва различни мотиви от своя репертоар: малки хора в палта и бомбета се носят безтегловно в синьото небе пред фасади на къщи. Фигурата на мъж с бомбе се превръща в негова емблема и неизменно присъства в творбите му след [[1950]] година. През 1958 година завършва „Близкият приятел“, а през 1964 година – „Голямата война“. През 1965 година се провежда голяма ретроспекция на негови творби в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк – явно признание за неговото световно значение. Магрит говори за своите творби от най-късния си период 1958 – 1965 като за „намерените“ си деца.
 
▲*Рене [[1967]]Магрит -умира Нана [[15 август]] Рене1967 Магрит умирагодина в Брюксел[[Схарбек]] на 68 годишна възраст.
 
▲== Външни препратки ==
{{commons|René Magritte}}
* [http://www.magritte.be/ Фондация Магрит] (английски)
 
[[Категория{{DEFAULTSORT: Белгийски художници|Магрит, Рене]]}}
[[Категория:ХудожнициБелгийски сюрреалисти|Магрит, Ренехудожници]]
[[Категория:Белгийци във Франция]]▼
[[Категория:Хора от Ено]]
[[Категория:Художници сюрреалисти]]
▲[[Категория:Белгийци във Франция]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/7496426“.