Алхимия: Разлика между версии

'''Алхимията''' ([[арабски]]: الخيمياء, al-khimia) е названието на [[химия]]та до научния ѝ период, в древността ([[Египет]]) и [[средновековие]]то (до [[17 век]] — – [[Арабия]] и главно западна [[Европа]]).

Обикновено се приема, че целта ѝ е превръщане на неблагородни [[метал]]и в [[злато]], получаване на т. нарн. [[еликсир|еликсир на живота]], или откриване на т. нарн. [[Философски камък]] (който превръща металите в злато и лекува), а също и лечение на [[болест]]и. Някои алхимици са открили редица хим.химични съединения, които са се оказали от голямо значение за развитието на химията и медицината. Независимо от това, въпреки наличието на множество експериментатори и профани, истинските алхимици са се ползвали от горепосочените символи, за да описват процеси на преобразуване в самия човек - – в психиката или душата, които оказват влияние и върху физиологичното състояние. В този смисъл оловото е символ на материята, а златото на духа, което е добре известно на редица философски и езотерични традиции. Недостатъчно известно е значението на Еликсира на живота и Философския камък като символи, но малцината посветени, боравещи с тези понятия, са знаели, че Еликсирът е обозначение на пречистената душа, а Камъкът - – на духовния принцип в човека. Описваните химични процеси най-често говорят за психични трансформации у човека, който набавя в себе си нужното състояние (Еликсира на живота), за да придобие възприемчивост за директното въздействие от страна на своето ядро - – духовното начало (Философския камък).

Истинското преобразуване е наричано Великото„Великото делодело“ (Opus Magnum), което използва за описание на своите фази цветовете: черно, бяло, жълто и червено (nigredo, albedo, citrinitas, rubedo). Жълтото и червеното са фазите на "златото"„златото“, а черното и бялото са началната и крайна фаза на пречистването. Използват се също и разделения на химически фази, като най-популярни са системите от 7 и 12 фази (съществуват известни различия в наименованията им при различните алхимици).

Донякъде, но не съвсем точно, и [[Карл Густав Юнг|Юнг]] е разпознал символиката на алхимиците в своите изследвания, които обръщат сериозно внимание на тази тематика.

Едни от най-съдържателни алхимични трудове са тези на [[Парацелз]], като сериозно внимание заслужава и произведението от началото на 16 век "Алхимичната„Алхимичната сватба на [[Християн Розенкройц]]"[https://en.wikipedia.org/wiki/Chymical_Wedding_of_Christian_Rosenkreutz]“, в което с една по-директна символика се говори за превръщането у човека на неблагородното в благородно.

Думата „алхимия“ идва от [[арабски език|арабското]] ''al-kīmiya'' или ''al-khīmiya'' (الكيمياء или الخيمياء, срв. също [[персийски език|персийското]] ''kimia'', което означава „злато“), което вероятно е оформено от определителния член „ал-“ и [[гръцки език|гръцкото]] „хемея“ (χημεία). То от своя страна се смята за свързано с гръцките думи „хееин“ („изливам“) и „хумея“ - – „смесвам“, „сплавям“, „свързвам“. Един декрет на [[Диоклециан]], написан около [[300 г. пр.н.е.|300 г. пр. Хр.]] на гръцки заклеймява „древните писания на египтяните, които разказват за ''khēmia''-та [[трансмутация]]та на златото и среброто“.

Смята се, че едно от древните названия на Египет е Кем, а "алхимия"„алхимия“ е била наречена науката, дошла "от„от Египет"Египет“.

* '''Студена светлина''' - – В някои алхимични трактати се споменава за "Вечната„Вечната светлина"светлина“, която можела да свети с векове. Тя била толкова студена, че можела да се пипа с ръка. Според повърхностни тълкуватели алхимиците са открили някакво [[вещество]] или [[минерал]], който денем се зарежда, а вечер свети със собствен блясък. Но тук отноовотново става въпрос за символ, който насочва към основата на живота, свързваща всичко съществуващо на най-дълбоко равнище.

* '''[[Гръцки огън]]''' - – Ромейския историк [[Теофан Изповедник]] е първият, който споменава за този вид оръжие в съчинението си "Хронография"„Хронография“. Той казва, че през [[673]] г. [[Хелиникос|Хелиник]], гръцки механик, е дал на [[Византия]] рецепта за смес, която се палела и не се гасяла с каква да е течност, а с оцет. Интересното е, че и до наши дни този "„[[напалм]]"“ не е възпроизведен успешно.

* [[Парацелз]]