Ездимирска планина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kalisto9898 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Планина
| име = Ездимирска планина
| изглед = 20160930 Ezdimirska planina.jpg
| изглед-описание = Ездимирска планина
| карта = България
| гео-ширина = 42.815
| гео-дължина = 22.702
| местоположение =
| част-от = Руйско-Верилска планинска редица
| връх =
| височина = 1219.1
| вид =
| възраст =
Line 19 ⟶ 18:
| карта-файл2 =
}}
'''Ездимирската планина''' (или ''Чука'') е моноклинална [[планина]] в [[България|Западна България]], част от Руйско-Верилската планинска редица, във физикогеографската област Краище, област Перник.
== Ездимирската планина е разположена югоизточно от гр. Долинно понижение, през което е прокаран пътят от с. Ездимирци за Трън, разделя Ездимирска планина на Две части: източна или Същинска Ездимирска планина, и западна по-ниска и по-малка по площ част. Най-високата точка на планината е Големи връх (1219 m), който се издига на по-малко от 1 km източно от с. Ездимирци. В северна посока от Големи връх е разположен вторият по височина връх Голяма Иверка (1203 m). Най-високият връх на западната част е Чарчилат (1107 m).
Източната част се отличава с добре оформена обилна заравненост, простираща се от север на юг на височина 1100
Ездимирска планина е изградена от Дебелослойни варовици с юрска възраст, които са окарстени. В планината са формирани няколко малки пещери и пещерни ниши, непредставляващи Интерес за туристите.
Климатът е умереноконтинентален и типичен за среднопланинския пояс у нас. Най-доброто време за посещения на планината са двата преходни сезона пролет и есен.
Ездимирска планина е изключително безводна и от нея не води началото си никаква река. Единствено граничната от север р. Ябланица не пресъхва, а втората по големина Велиновска река при невалежно лято губи водите си.
Растителната покривка е доста бедна. В миналото голяма част от планината е била покрита с дъбова растителност. Сега, ако се тръгне по черния път от с. Ездимирци към с. Велиново, на 300 m по пътя може да се види запазен вековен дъб (горун), който е бил част от естествената растителност в района. Няколко екземпляра има и по северния склон на планината. С изключение на изкуствено залесените площи главно с черен бор планината е гола и мястото на съществуващите дъбови гори е заето от сухолюбиви тревни формации, за което са допринесли както карстовият релеф, така и бедната почвена покривка -излужени и деградирали канелени горски почви. По южния склон и отчасти по билото се наблюдават и силно деградирани формации от закелевял дъб, които все пак създават по-голямо разнообразие на ландшафта. Ездимирска планина е лесно достъпна и проходима отвсякъде. Известно изключение правят северните и източните склонове към реките Ябланица и Велиновска поради гъстата, храстова на места, растителност, изкуствено засадените иглолистни гори И по-големия наклон на склона. Безспорно най-добрият изходен пункт за изкачване на най-високата точка на планината
Освен с. Ездимирци добри изходни пунктове са с. Филиповци, разположено на пътя София-Трън, с. [[Велиново]] и, разбира се, гр. Трън. Обхождането на Ездимирска планина може успешно да се съчетае с посещение на [[Трънското ждрело]] на р. Ерма.
▲Растителната покривка е доста бедна. В миналото голяма част от планината е била покрита с дъбова растителност. Сега, ако се тръгне по черния път от с. Ездимирци към с. Велиново, на 300 m по пътя може да се види запазен вековен дъб (горун), който е бил част от естествената растителност в района. Няколко екземпляра има и по северния склон на планината. С изключение на изкуствено залесените площи главно с черен бор планината е гола и мястото на съществуващите дъбови гори е заето от сухолюбиви тревни формации, за което са допринесли както карстовият релеф, така и бедната почвена покривка -излужени и деградирали канелени горски почви. По южния склон и отчасти по билото се наблюдават и силно деградирани формации от закелевял дъб, които все пак създават по-голямо разнообразие на ландшафта. Ездимирска планина е лесно достъпна и проходима отвсякъде. Известно изключение правят северните и източните склонове към реките Ябланица и Велиновска поради гъстата, храстова на места, растителност, изкуствено засадените иглолистни гори И по-големия наклон на склона. Безспорно най-добрият изходен пункт за изкачване на най-високата точка на планината - Големи връх - е с. Ездимирци. От върха се разкрива красива гледка към по-голямата част от Знеполската котловина и [[Руй]].
▲Освен с. Ездимирци добри изходни пунктове са с. Филиповци, разположено на пътя София-Трън, с. [[Велиново]] и, разбира се, гр. Трън. Обхождането на Ездимирска планина може успешно да се съчетае с посещение на [[Трънското ждрело]] на р. Ерма.
В планината липсва както леглова база за туристи, така също и маркировка или табели с указания за извършване на туристически преходи. Интерес представлява манастирът „Св. Богородица“, разположен източно под Големи връх на левия долинен склон на Велиновска река.
Line 43 ⟶ 48:
* {{Карта|K-34-46|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-046.jpg|scale=1:100000}}
{{Планини в България}}▼
[[Категория:Планини в България]]
[[Категория:Краище]]
[[Категория:Област Перник]]
▲{{Планини в България}}
| |||