Димитър Ганев (Ганеолу): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
През 1885 г. Димитър Янков Ганев (Ганеолу) открива първата спиртна фабрика в родния си град, която е една от най-големите в Княжество България по това време. За изграждането на комина на фабриката са били докарани специални тухли от Франция. Отварянето на спиртната фабрика на Ганеолу е голямо събитие за гр. [[Станимака]] и околията за времето си. Основаването на предприятието и добиваният по фабричен начин спирт, който е бил много по-евтин, рафиниран и много по-добър от ракията, нанасят удар на дребното производство на ракия и на контрабандата на [[спирт]] в околията. <ref name="АМ"/> Във фабриката на Ганеолу спиртът се е произвеждал от царевица, отглеждана в големи количества в околните села, като немалка част от земеделската земя, на която тя е засаждана е била негова собственост. Интересно е, че остатъчните продукти от производството на [[спирт]]а – меласите са се използвали за угояване на волове и крави, които били закупувани от Ганеолу като мършав и изостанал добитък.
[[Файл:Panco Vladigerov - avtografImg298.jpg|мини|Снимка с автографи на Панчо и Любен Владигерови с посвещение на Васил Ганев]]
[[Файл:Panco VladigerovImg299.jpg|мини|ляво|Автограф от Панчо Владигеров]]
 
От кошарите на фабриката този добитък излизал след няколко месеца угоен, за да се продаде в Цариградските кланици на много по-висока цена. Спиртната фабрика на Ганеолу произвеждала месечно около 20000 л. спирт. За 5 месеца от август до декември 1895 г. фабрикантът продава само в гр. Станимака около 104535 л. спирт (годишният внос на спирт в Княжество [[България]] през 1894 г. е 5317158 л.). <ref name="АМ"/> Ганеолу пласирал спирт не само в гр. Станимака и околията му, но и в цялата страна. Знае се, че станимашкият фабрикант е осигурявал на работниците си освен препитание, също така и жилища, негова собственост, в които те да живеят заедно със семействата си. При брак на някой от тях е дарявал чеиза и е давал допълнително заплащане на младото семейство. Освен фабриката и сграден фонд, Ганеолу е притежавал хиляди декари земеделска земя и гори. Неслучайно известна местност в гр. Станимака, която е била негова собственост е кръстена на името му „Ганевската кория”. По това време воденичарството е било основен поминък в гр. Станимака и Ганеолу е бил собственик и на множество воденици, между които е била прочутата негова воденица в местността „Керемидарницата”. Фабрикантът е бил един от най-заможните хора по това време в гр. Станимака. Занимавал се е и с лихварство. Известен е бил и с дарителството си.<ref name="АМ"/>