Антон Станишев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Свети Николай (Разград) |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
В 1866 година Димитър се връща в родния си град и начело на калоферските майстори застава Антон - работят в частни и обществени сгради в Карлово, Казанлък и други селища. Дело на Антон Станишев са владишкият трон в „[[Свети Йоан Предтеча (Казанлък)|Свети Йоан Предтеча]]“ в Казанлък, владишкият трон в „[[Успение Богородично (Шипка)|Успение Богородично]]“ в Шипка, царските двери и кръстове в „[[Свети Тодор (Иван Вазово)|Свети Тодор]]“ в Химитлии и в църквата в Махалата, царските двери, иконостасите и владишките тронове в „[[Света Богородица (Карлово)|Света Богородица]]“ и „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в Карлово, кръстът и царските двери в „[[Св. св. Петър и Павел (Сопот)|Св. св. Петър и Павел]]“ в Сопот, царските двери и перде в едната църква в Панагюрище и във втората в същия град иконостасът, кръстът и дверите в „Свети Николай“ в Чирпан.<ref name="Василиев 196">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 196 }}</ref>
След това се мести в Северна България и в 1862 година работи иконостаса за девическия манастир „Свето Благовещение“ (взривен в 1959 г.), а на следната 1863 година иконостаса за църквата в село Гъбене, Севлиевско. От 1863 до 1865 година работи иконостаса в „[[Света Неделя (София)|Свети Крал]]“ в София, в 1866 година - този в „[[Свети Никола (Дряново)|Свети Никола]]“, в 1867 година - в „[[Рождество Богородично (Велико Търново)|Света Богородица]]“ в Търново, а на следната 1868 година прави иконостаса в „[[Свети Спас (Велико Търново)|Свети Спас]]“ в Търново. В 1870 година изработва иконостаса на „[[Възнесенска църква храм-паметник „Свети Софроний Епископ Врачански“|Възнесение Господне]]“ във Враца, в 1872 година на „[[Света Троица (Свищов)|Света Троица]]“ в Свищов. В 1874 година прави иконостаса на „[[Свети Георги (Тулча)|Свети Георги]]“ в Тулча, на следната 1875 година иконостас в Джумая и два иконостаса в котленската църква „[[Света Троица (Котел)|Света Троица]]“. Връща се в Свищов и в 1881 прави иконостаса на „[[Св. св. Кирил и Методий (Свищов)|Св. св. Кирил и Методий]]“. В 1884 година този на „[[Свети Николай (Враца)|Свети Николай]]“ във Враца, в 1885 година иконостас на църквата [[Свети Николай (Разград)|Свети Николай]] в
Има сведения, че Станишев е работил и в Тетевен, където направил великолепния амвон в църквата „[[Вси светии (Тетевен)|Вси светии]]“. На него се приписва и иконостасът в църквата „[[Свети Димитър (Лясковец)|Свети Димитър]]“ в Лясковец, разрушен в 1913 година от земетресение и възстановен по-късно от тревненския резбар Иван Н. Касев от лозницата нагоре.<ref name="Василиев 197">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 197 }}</ref>
| |||