'''Осмозата''' представлява спонтанно преминаване на водни молекули на разтворител (например вода) през пропусклива преграда от страната с по-високата имниска концентрация към страната с по-ниската имвисока концентрация на разтвора. Това постепенно води до изравняване на концентрацията на водните молекуликонцентрация от двете страни на преградата. Пример за действието на осмозата може да се даде със следната постановка: да си представим един [[съд]], който е разделен по средата с полупропусклива [[мембрана]], като от двете страни на тази [[мембрана]] имаме еднакви количества [[разтвортечност]]и с различна [[концентрация]]; нека от едната страна това да е воден разтвор на глюкоза, а от другата страна на [[мембрана]]та - чиста [[вода]]. Първоначално се забелязва еднаквото [[количество]] на двете [[течност]]и в двете части на съда, разделен от полупропускливата [[мембрана]]. След известно време водните молекули започват да преминават от мястото сис ниска концентрация на глюкозата (чистата вода) към разтвора на глюкоза, където концентрацията на водните молекулиглюкозата е по-нискависока от тази в чистата вода. Това неизменно води до увеличаването на количеството от тази страна на мембраната, откъм която се намира глюкозата. Ако два разтвора са в осмотично равновесие, казваме, че са изотонични - например кръвната плазма е изотонична с 0,9 % разтвор на натриевия хлорид (0,9 % NaCl).
'''Осмозата''' има важно значение за клетките. Тя спада към така наречения пасивен [[транспорт]] на вещества през мембраната.
