Църква на съединените с Рим българи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
правописна грешка |
|||
Ред 52:
След Руско-турската война църквата изпада криза. Общият контекст на сътресенията от това време са укрепените позиции на Екзархията, ограниченията и притесненията на съединените с Рим българи, както от страна на Екзархията, така и от страна на правителството и Вселенската патриаршия. Отстъпленията на епископ Младенов през есента на 1894 г. и на архиепископ Изворов през 1895 г., които се връщат към православието, допълнително утежняват кризата.
За приемник на Лазар Младенов е определен [[Епифаний Шанов]], който е посветен в епископски сан на 23 юли 1895 г. с титлата ливийски. Временно представителната роля за съединените с Рим българи пред отоманските власти била поддържана от отец [[Никифор Дончев]], дългогодишен енорист при българската църква
== След Балканските войни ==
|