Църква на съединените с Рим българи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
правописна грешка
Ред 52:
След Руско-турската война църквата изпада криза. Общият контекст на сътресенията от това време са укрепените позиции на Екзархията, ограниченията и притесненията на съединените с Рим българи, както от страна на Екзархията, така и от страна на правителството и Вселенската патриаршия. Отстъпленията на епископ Младенов през есента на 1894 г. и на архиепископ Изворов през 1895 г., които се връщат към православието, допълнително утежняват кризата.
 
За приемник на Лазар Младенов е определен [[Епифаний Шанов]], който е посветен в епископски сан на 23 юли 1895 г. с титлата ливийски. Временно представителната роля за съединените с Рим българи пред отоманските власти била поддържана от отец [[Никифор Дончев]], дългогодишен енорист при българската църква „Света„[[Света Троица" (Истанбул)|Света Троица]]“ в [[Галата (Истанбул)|Галата]], Цариград. Високата порта обаче настоявала за нарочно постоянно лице и по тази причина длъжността била поверена на мирския свещеник от Одринската епархия [[Михаил Миров]]. През 1907 г. отец Михаил Миров бил посветен в епископски сан и въздигнат в архиепископски чин, и същевременно бил назначен за глава на съединените с Рим българи със седалище в [[Цариград]]. От тази дата започнало краткото време на третата Българска източна католическа архиепископия, свършила съществуването си през войните от 1912 – 1918 г.
 
== След Балканските войни ==