Кръстоносен поход: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 1x А|А(Б)
Ред 46:
Папа Урбан II (1088-1099) е този, който на практика дава живот на кръстоносната идея. В предпоследния ден на [[Клермонски събор|Клермонския събор]] във Франция, на 27 ноември 1095&nbsp;г., ''четвъртък'' папата отправя призива ''"Dieu lo volti" (Бог го желае!)''<ref>Според различните източници и лингвистични транскрипции - ''Deus Vult, Deus lo Vult, Deus le volt, God wills it''. Трудно е да не направим паралел между това изказване и сакралното посредничество между [[Шаман|жрец]] и [[божество]] в езическите култури...</ref>, като има предвид организиране на т.н. '''''Кръстоносен Поход''''' за завладяване на Йерусалим обратно за християнството<ref>''"Подемете това пътуване в името на нетленната слава на Царството Небесно!"'' - Урбан II , римски папа</ref>.
 
Проповедта на Урбан II подтиква първо неорганизирана маса от обикновени хора, поведени от проповедника [[Пиер Пустинника]]. Тази група оформя така наречения [[Народен кръстоносен поход]], подобен на по-късния [[Детски кръстоносен поход]]. Неорганизирани и безперспективни, те се отправят на изток, грабейки и избивайки [[евреи]]те по пътя си из Европа. При пристигането им във Византия през 1096 г. ромейския василевс бърза да ги пропусне в Азия. Непредпазливо навлезли на турска територия и там биват окончателно разбити - [[Битка при Херсек]]. Оцелелите, начело с Пиер Пустинника изчакват пред стените на Константинопол много по-добре организирания [[Първи кръстоносен поход|Поход на принцовете]], пристигнал там през 1097 г. Той се състои от добре въоръжени групи на феодалното войнство на [[барон]]ите, събрани най-вече от [[Франция]], [[Фландрия (графство)|Фландрия]] и норманското кралство [[Сицилийско кралство|Сицилия]]. Походът на бароните се води от аристократите с княжеско достойнство [[Годфрид дьо Буйон|Годфрид Лотарингски]], [[Раймонд дьо Сен-Жил, граф на Тулуза|Раймонд Тулузки]], [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд Тарентски]] и [[Танкред Галилейски|Танкред де Отевил]]. По време на престоя си пред Константинопол тези пълководци се заклеват да върнат на Византийската Империя териториите на изток, загубени при настъплението на турците.
 
От Византия се отправят към Сирия и Палестина, прекосявайки селджукската територия на Мала Азия и постигайки серия [[Битка при Дорилеон|изненадващи победи]]. Завладян е град [[Антиохия]] - след седеммесечна обсада, но не е отстъпен на Византийската Империя, а Боемунд създава за себе си [[Антиохийско княжество|Антиохийското княжество]]. През юни 1099&nbsp;. пристигат пред стените на Йерусалим, който превземат с щурм на [[15 юли]] [[1099]]&nbsp;г.