Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
| име = Димитър Янков Ганев (Ганеолу)
| портрет = Dimitar GaneoluImg1151.jpg
| портрет-описание =
| px = 250px
| описание =
| наставка =
| роден-дата = [[23]] [[февруари]] [[1846]]
| роден-място = [[Станимака]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[15]] [[юни]] [[1927]]
| починал-място = [[Станимака]], [[Царство България]]
}}
 
'''Димитър Янков Ганев (Ганеолу)''' е крупен асеновградски фабрикант, роден на 23.02.1846 г. в гр. [[Станимака]] (Асеновград), Османска империя и е починал на 15.06.1927 г. в гр. Станимака, Царство България. <ref name="АМ">Асеновградско минало, Хайтов, Н., Наука и изкуство, 1965, С., с.57- – 73</ref>
 
== Биография ==
През 1885 г. Димитър Янков Ганев (Ганеолу) открива първата спиртна фабрика в родния си град, която е една от най-големите в Княжество България по това време. За изграждането на комина на фабриката са били докарани специални тухли от Франция. Отварянето на спиртната фабрика на Ганеолу е голямо събитие за гр. [[Станимака]] и околията за времето си. Основаването на предприятието и добиваният по фабричен начин спирт, който е бил много по-евтин, рафиниран и много по-добър от ракията, нанасят удар на дребното производство на ракия и на контрабандата на [[спирт]] в околията. <ref name="АМ"/> Във фабриката на Ганеолу спиртът се е произвеждал от царевица, отглеждана в големи количества в околните села, като немалка част от земеделската земя, на която тя е засаждана е била негова собственост. Интересно е, че остатъчните продукти от производството на [[спирт]]а – меласите са се използвали за угояване на волове и крави, които били закупувани от Ганеолу като мършав и изостанал добитък.
 
[[Файл:Vasil dimitrov GanevImg300.jpg|миниthumb|350пleft|250px|Синът на Димитър Янков Ганев (Ганеолу) - Васил Димитров Ганев като диригент на Духовия оркестър на Френския колеж „Свети Августин”Августин“ в гр. Пловдив]]
През 1885 г. Димитър Янков Ганев (Ганеолу) открива първата спиртна фабрика в родния си град, която е една от най-големите в Княжество България по това време. За изграждането на комина на фабриката са били докарани специални тухли от Франция. Отварянето на спиртната фабрика на Ганеолу е голямо събитие за гр. [[Станимака]] и околията за времето си. Основаването на предприятието и добиваният по фабричен начин спирт, който е бил много по-евтин, рафиниран и много по-добър от ракията, нанасят удар на дребното производство на ракия и на контрабандата на [[спирт]] в околията. <ref name="АМ"/> Във фабриката на Ганеолу спиртът се е произвеждал от царевица, отглеждана в големи количества в околните села, като немалка част от земеделската земя, на която тя е засаждана е била негова собственост. Интересно е, че остатъчните продукти от производството на [[спирт]]а – меласите са се използвали за угояване на волове и крави, които били закупувани от Ганеолу като мършав и изостанал добитък.
От кошарите на фабриката този добитък излизал след няколко месеца угоен, за да се продаде в Цариградските кланици на много по-висока цена. Спиртната фабрика на Ганеолу произвеждала месечно около 20000 л. спирт. За 5 месеца от август до декември 1895 г. фабрикантът продава само в гр. Станимака около 104535 л. спирт (годишният внос на спирт в Княжество [[България]] през 1894 г. е 5317158 л.). <ref name="АМ"/> Ганеолу пласирал спирт не само в гр. Станимака и околията му, но и в цялата страна. Знае се, че станимашкият фабрикант е осигурявал на работниците си освен препитание, също така и жилища, негова собственост, в които те да живеят заедно със семействата си. При брак на някой от тях е дарявал чеиза и е давал допълнително заплащане на младото семейство. Освен фабриката и сграден фонд, Ганеолу е притежавал хиляди декари земеделска земя и гори. Неслучайно известна местност в гр. Станимака, която е била негова собственост е кръстена на името му „Ганевската кория”кория“. По това време воденичарството е било основен поминък в гр. Станимака и Ганеолу е бил собственик и на множество воденици, между които е била прочутата негова воденица в местността „Керемидарницата”„Керемидарницата“. Фабрикантът е бил един от най-заможните хора по това време в гр. Станимака. Занимавал се е и с лихварство. Известен е бил и с дарителството си.<ref name="АМ"/>
[[Файл:Panco Vladigerov and Lyuben Vladigerov.jpg|мини|Снимка с автографи и посвещение от Панчо и Любен Владигерови за Васил Ганев]]
[[Файл:Panco Vladigerov, 1924.jpg|мини|ляво|Автограф и посвещение от Панчо Владигеров за Васил Ганев]]
 
В момента на мястото на част от спиртната фабрика на Димитър Янков Ганев (Ганеолу) в гр. Асеновград (Станимака) на ул. „Захари Стоянов”Стоянов“ № 7 се намира СУ „Свети княз Борис I”I“.
От кошарите на фабриката този добитък излизал след няколко месеца угоен, за да се продаде в Цариградските кланици на много по-висока цена. Спиртната фабрика на Ганеолу произвеждала месечно около 20000 л. спирт. За 5 месеца от август до декември 1895 г. фабрикантът продава само в гр. Станимака около 104535 л. спирт (годишният внос на спирт в Княжество [[България]] през 1894 г. е 5317158 л.). <ref name="АМ"/> Ганеолу пласирал спирт не само в гр. Станимака и околията му, но и в цялата страна. Знае се, че станимашкият фабрикант е осигурявал на работниците си освен препитание, също така и жилища, негова собственост, в които те да живеят заедно със семействата си. При брак на някой от тях е дарявал чеиза и е давал допълнително заплащане на младото семейство. Освен фабриката и сграден фонд, Ганеолу е притежавал хиляди декари земеделска земя и гори. Неслучайно известна местност в гр. Станимака, която е била негова собственост е кръстена на името му „Ганевската кория”. По това време воденичарството е било основен поминък в гр. Станимака и Ганеолу е бил собственик и на множество воденици, между които е била прочутата негова воденица в местността „Керемидарницата”. Фабрикантът е бил един от най-заможните хора по това време в гр. Станимака. Занимавал се е и с лихварство. Известен е бил и с дарителството си.<ref name="АМ"/>
 
==Димитър Янков Ганев (Ганеолу) и връзкатаВръзката му с музикалното изкуство в България ==
В момента на мястото на част от спиртната фабрика на Димитър Янков Ганев (Ганеолу) в гр. Асеновград (Станимака) на ул. „Захари Стоянов” № 7 се намира СУ „Свети княз Борис I”.
[[Файл:Panco Vladigerov and Lyuben Vladigerov.jpg|миниthumb|250px|Снимка с автографи и посвещение от Панчо и Любен Владигерови за Васил Ганев]]
[[Файл:Panco Vladigerov, 1924.jpg|миниthumb|200px|ляво|Автограф и посвещение от Панчо Владигеров за Васил Ганев]]
Димитър Янков Ганев (Ганеолу) е имал отношение към изкуството и по-специално към музиката. Затова неговият син Васил Димитров Ганев, освен че изпълнявал задълженията си във фабриката на баща си, е бил известен в гр. Станимака музикант, а по-късно и учител по музика във френския колеж „Свети Августин” Августин“ в гр. [[Пловдив]]. Много често в дома на Ганеолу са гостували такива личности като Панчо и Любен Владигерови, [[Асен Карастоянов]] и др., които са били близки приятели на сина му [[Васил Ганев]] и снаха му Мария Ганева (също учител).<ref name="АА">Ах, тези асеновградчани, Станчев, Х., Наука и изкуство, 1952, С., с.23- – 47</ref>
 
Димитър Янков Ганев (Ганеолу) е дядо на големия български музикант и общественик [[Димитър Ганев]] – истинска легенда в българската [[джаз]] и [[попмузика]], един от създателите и диригенти на Биг Бенда на [[БНР]], основател и диригент на оркестър „Балкантон”„Балкантон“, дългогодишен главен директор на ДСП „Бюро естрада”естрада“, на [[Георги Ганев]] – известен български музикант в областта на джаз и поп музиката у нас, общественик, един от създателите и солист водачи на Биг Бенда на БНР, дългогодишен директор на МФ „[[Златният Орфей]] и на Янко Василев Ганев, който е бил известен актьор в асеновградския [[театър]]. Прадядо е на популярния български [[композитор]], [[пианист]] и музикален педагог проф. д.изк.н. [[Мария Ганева]] – понастоящем ръководител на катедра „Поп и джаз изкуство”изкуство“ при НМА „Проф. Панчо Владигеров”Владигеров“ в гр. [[София]].<ref name="АА"/>
==Димитър Янков Ганев (Ганеолу) и връзката му с музикалното изкуство в България==
 
== Източници ==
Димитър Янков Ганев (Ганеолу) е имал отношение към изкуството и по-специално към музиката.Затова неговият син Васил Димитров Ганев, освен че изпълнявал задълженията си във фабриката на баща си, е бил известен в гр. Станимака музикант, а по-късно и учител по музика във френския колеж „Свети Августин” в гр. [[Пловдив]]. Много често в дома на Ганеолу са гостували такива личности като Панчо и Любен Владигерови, [[Асен Карастоянов]] и др., които са били близки приятели на сина му [[Васил Ганев]] и снаха му Мария Ганева (също учител).<ref name="АА">Ах, тези асеновградчани, Станчев, Х., Наука и изкуство, 1952, С., с.23-47</ref>
[[Файл:Vasil dimitrov GanevImg300.jpg|мини|350п|Синът на Димитър Янков Ганев (Ганеолу) - Васил Димитров Ганев като диригент на Духовия оркестър на Френския колеж „Свети Августин” в гр. Пловдив]]
Димитър Янков Ганев (Ганеолу) е дядо на големия български музикант и общественик [[Димитър Ганев]] – истинска легенда в българската [[джаз]] и [[попмузика]], един от създателите и диригенти на Биг Бенда на [[БНР]], основател и диригент на оркестър „Балкантон”, дългогодишен главен директор на ДСП „Бюро естрада”, на [[Георги Ганев]] – известен български музикант в областта на джаз и поп музиката у нас, общественик, един от създателите и солист водачи на Биг Бенда на БНР, дългогодишен директор на МФ „[[Златният Орфей]]” и на Янко Василев Ганев, който е бил известен актьор в асеновградския [[театър]]. Прадядо е на популярния български [[композитор]], [[пианист]] и музикален педагог проф. д.изк.н. [[Мария Ганева]] – понастоящем ръководител на катедра „Поп и джаз изкуство” при НМА „Проф. Панчо Владигеров” в гр. [[София]].<ref name="АА"/>
 
==Източници==
<references />