Уикипедия

Международна готика: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 1x А|А(Б)
Редакция без резюме
Ред 1:
[[File:Torun SS Johns Mary Magdalene.jpg|thumb|Мария Магдалена (вероятно от 14-ти век) в катедралата "Св„Св. Йоан"Йоан“ в [[Ханза|ханзейския]] град [[Торун]], Полша.]]
[[Image:Simone Martini 078.jpg|thumb|Детайл от "„[[Благовещение (Симоне Мартини)|Благовещение]]"“ (1333) от [[Симоне Мартини]], [[Уфици]], Флоренция.]]
'''Международната готика''' е фаза в [[готика|готическото изкуство]], която се развива в [[Бургундия (регион)|Бургундия]], [[Бохемия]], Франция и северна Италия в края на 14-ти и началото на 15-ти век. След това получава широко разпространение в Западна Европа, от където идва и името на периода, въведено от [[Луи Куражо]] в края на 19-ти век.
 
Първоначално това е стил на дворцова префиненост, но и по-грубовати версии се търсят от възложителите от търговската класа и дребната аристокрация. В Северна Европа, "Късната„Късната Готика"Готика“ продължава стила, особено по отношение на декоративните елементи, дори до началото на 16-ти век, тъй като до Ренесанса не възниква никаква алтернативна декорация, която да я замени. Употребата на термина от изкуствоведите варира, като някои го използват по-широко от други.
 
== Развитие ==
 
 
=== в Бохемия ===
 
Значимата бохемска версия на стила е развита в двора на [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]] в [[Прага]], която за кратък период става водеща сила в развитието на европейското изкуство. Карл IV произхожда от династията на [[Люксембурги]]те и е наставляван от бъдещия папа [[Климент VI]]. Като младеж той прекарва седем години във френския двор и посещава два пъти Италия. Това и неговите семейни връзки му осигурява близки контакти с различни дворове във Франция, включително и в [[Авиньонско папство|Авиньонското папство]], а от 1363 и в отделеното Бургундско херцогство, управлявано от [[Филип II (Бургундия)|Филип II]].
 
В бохемският стил първоначално липсват издължените фигури от предходните векове, но има пищността и сладостта на женските фигури, които са много популярни. Карл IV има поне една италианска олтарна творба, явно създадена в Италия и изпратена в Прага. За [[Свети Вит (катедрала)|катедралата "Св„Св. Вит"Вит“]] той използва първоначално френски архитект, а след него германеца [[Петер Парлерж]].
 
=== в Италия и Франция===▼
 
▲=== в Италия и Франция ===
Голяма част от развитието на стила се осъществява в Италия и се разпространява на север от Алпите, като въздейства върху Франция от части чрез колонията италиански артисти, свързани с папския двор в Авиньон и творбите изложени в резиденцията през 1330-те и 1340-те години от сиенеца [[Симоне Мартини]].
 
Line 21 ⟶ 17:
 
== Разпространение ==
Този куртоазен стил се култивира при дворовете на практически всички европейски монарси в епохата на „златната есен на средновековието“, затова той е известен и като „придворна готика“. Във всяка европейска страна тя има свои особености, съхранявайки при това, повече или по-малко, общите, характерни черти. Културният обмен е толкова интензивен, че често не е възможно да се определи, от коя държава и регионална школа произлиза това или друго анонимно произведение. Мрежата на династичните бракове (напр.[[Ричард II]] и [[Анна Бохемска]]), обхваща Европа, разпространява се в множество дворове, превръщайки се в единно културно пространство, в което свободно се смесват и предметите на изкуството — – като подаръци и ръкописи; и пътешестващи художници — – в търсене на поръчки.
 
През този период артистите и преносимите им произведения като [[Илюстрован ръкопис|илюстрованите ръкописи]] пътуват из континента, с което се създава общо естетическо чувство в благородническите среди и значително се намалява вариативността в националните стилове.
 
Основно влияние има в: ''Дворове''на император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]] (Прага), на краля на Германия и Бохемия [[Вацлав IV]] (Прага), на кралете на Франция [[Шарл V (Франция)|Шарл V Мъдри]] и [[Шарл VI (Франция)|Шарл VI Безумни]] (Париж), на братята на Шарл V: [[Луи I Валоа-Анжуйски]], [[Филип II (Бургундия)|Филип II Смели]] (Дижон) и [[Жан дьо Бери]], херцог Берийски и Овернски; дворът на краля на Англия [[Ричард II]] и [[Анна Бохемска]]; [[Авиньонско папство|папският двор]] (Авиньон), дворът на херцога на Милано [[Джан Галеацо Висконти]] (Милано), др.
 
 
 
От социологическа гледна точка, разпространението на стила на международната готика е не само с религиозна, но и със светска тематика (изготвят се голямо количество битови предмети, приложни изделия), се явява важен момент в развитието на историята на културата на Европа. наблюдава се увеличаване на количеството изделия, поръчвани по светски поводи. Не само придворни и аристократи, но увеличилите своето благосъстояние буржоа.
Line 35 ⟶ 29:
 
<gallery>
Image:Prag Votivbild Ocko.jpg|Коленичилият [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]] (ляво) и синът му [[Вацлав IV]] (дясно) пред Богородица, Бохемия, 1371, (детайл)
Image:MMW 10B23 002R MINMJean de Vaudetar.jpg|Жан дьо Водетар, шамбелан на [[Шарл V]],<br> представя като дар своя ръкопис на краля, 1372 г
Image:The Wilton Diptych (left).jpg|[[Уилтънски диптих|Уилтънският диптих]], (1395–991395 – 99) изобразява коленичилия крал [[Ричард II]] (лявата страна на диптиха)
Image:The Wilton Diptych (Right).jpg|Уилтънският диптих, нарисуван в Англия от френски или английски художници (дясна страна)
Image:Parement de Narbonne.jpg|"Облицовката„Облицовката на Нарбон"Нарбон“ (1364- – 78) от френския Майстор на облицовката - – изрисувана коприна за олтар с портрет на донаторите - – краля и кралицата]]
</gallery>
 
Line 46 ⟶ 40:
Основните произведения са олтарни образи и миниатюри в манускрипти. Съхранили са се също [[гоблен]]и.
 
Картините, като правило, се изпсват с [[темпера]] на дървена дъска. Разпространени са златния фон и украсата на фигурите със злато. Олтарните образи могат за имат няколко панели (от два до десет). Тези вертикални панели имат типични готически арки — – стреловидни или триъгълни [[вимперг]]. Рамката може да е украсена с орнаментална резба и позлатена. На самата повърхност на дъската, служейки за фон, може да бъде изрязан или направен от гипс нисък релеф (например, клонки от дървета, шрифт). Тази резба се прави за да се създаде допълнителен живописен ефект на разкош.
 
=== Архитектура ===
Line 52 ⟶ 46:
 
=== Живопис и скулптура ===
[[File:Busta Vaclav z Radce.jpg|thumb|200px|Бюст на Вацлав Радек (свещеник в пражката метрополия) в катедралата "„[[Свети Вит (катедрала)|Св. Вит]]"“ (ок. 1390)]]
 
В живописта и скулптурата, стилът в Германия понякога се означава като "красив„красив стил"стил“ или "мек„мек стил"стил“ (''"Schöne„Schöne Stil"Stil“ съответно "Weicher„Weicher Stil"Stil“ '').
 
* Стилистичната характеристика на ''живописта'' се отличава с благородна елегантност, която заменя монументалността, както и с богато оцветени декоративни елементи, издължени фигури и плавни линии. Усъвършенстват се перспективата, моделирането и постановката. На фигурите започва да се отделя повече пространство, а интересът се насочва към реалистичното изобразяване на растенията и животните. В някои творби, най-добър пример от които е "„[[Пребогатия часослов на херцог дьо Бери]]"“, се вижда зараждането на истинската пейзажна живопис. Декорацията става все по-богата с развитието на стила в Северна Европа, докато в Италия повишената изтънченост на фигуративната живопис се абсорбира в ранната ренесансова живопис.▼
 
▲* Стилистичната характеристика на ''живописта'' се отличава с благородна елегантност, която заменя монументалността, както и с богато оцветени декоративни елементи, издължени фигури и плавни линии. Усъвършенстват се перспективата, моделирането и постановката. На фигурите започва да се отделя повече пространство, а интересът се насочва към реалистичното изобразяване на растенията и животните. В някои творби, най-добър пример от които е "[[Пребогатия часослов на херцог дьо Бери]]", се вижда зараждането на истинската пейзажна живопис. Декорацията става все по-богата с развитието на стила в Северна Европа, докато в Италия повишената изтънченост на фигуративната живопис се абсорбира в ранната ренесансова живопис.
* В ''скулптурата'' водещите италиански артисти остават близо до класицизма и са повлияни от движението в сравнително по-малка степен; [[Лоренцо Гиберти]] в много отношения стои близо до стила, но всъщност той вече е повлиян от ранния ренесансов класицизъм. [[Клаус Слютер]] е водещия скулптор в Бургундия и използва стила за създаване на силен монументален ефект.
 
Line 63 ⟶ 57:
 
=== Юлюстрации на манускрипти и притежатели ===
 
[[Илюстрован ръкопис|Илюстрованите ръкописи]] остават една от основните движещи сили в стила.
* Творби като ''Шербирнския мисал'' са основния английски принос, заедно със стъклописите на [[Джон Торнтън]] в [[Йоркска катедрала|Йоркската катедрала]] и на [[Томас Глейзиър]] в [[Оксфорд]] и на други места.
* [[Часослов на Джиан Галеацо Висконти|''Часословът на Джиан Галеацо Висконти'']] от Милано е ключово произведение.
*'' Венцелова библия'' или ''Библия на крал [[Вацлав IV]]'' е шест томно ръкописно илюстровано издание на [[Стария завет]] (от книгите на Битие до книга на пророка Йезекиил) на немски език, изпълнено през 1389—14001389 – 1400 г. по негова поръчка. Изданието е съдържа богато изпълнени цветни илюстрации и украсени текстове. В настоящия момент се намира в колекцията на Австрийската национална библиотека във Виена.
 
<center><gallery caption="">
Line 78 ⟶ 71:
</gallery></center>
Мисалът, Часословът и Библията се отличават с изключително декорирани наборни полета.
[[Image:Folio 25v - The Garden of Eden.jpg|thumb|left|200px|"Райска„Райска градина"градина“ от "„[[Пребогатия часослов на херцог дьо Бери]]"“ от [[братя Лимбург]], 1410-те]]
* [[Жан Берийски]], син и брат на френските крале, е сред най-екстравагантните възложители на ръкописи и главният работодател на братя Лимбург и Жакмар дьо Есдин, но ползвал и много други творци.
 
* Големи колекции притежават и [[Вацлав IV]], син на Карл IV, [[Джон от Ланкастър, първи херцог на Бедфорд]], син на [[Хенри IV]], както и херцозите на Бургундия - – Филип и Карл.
 
През 15-ти век градовете във [[Фландрия]], най-вече [[Брюж]], изместват Париж като основен център за производство на илюстровани ръкописи и панелна живопис.
Line 88 ⟶ 81:
[[Image:Meister der Schule von Arras 001.jpg|thumb|Гоблен от [[Арас]] (ок. 1410) (кучето и заека символизират похотта)]]
 
Друга движеща сила на Международната готика е осигурена от центровете за производство на [[гоблен]]и - – [[Арас]], [[Турне]] и Париж (тук производството на гоблени запада по време на английската окупация от 1418- – 36). Поради постоянния патронаж на [[Списък на владетелите на Бургундия|херцозите на Бургундия]], техният местен стил на Международната готика, съдържащ издължени фигури, детайлни одежди, гъсто населени композиции дължат вдъхновението си на илюстраторите на ръкописи и пряко на художника Бодуин дьо Делиу, установил се в Арас, който създава картини за цеховете за гоблени, в които елементите на местния стил трудно се различават. Чатсуъртските ловни гоблени са вдъхновени от книгата на [[Гастон III,граф на Фоа|Гастон Фоа]] за лова и от многото цикли за [[Троянска война|Троянската война]], които са популярни по това време. Религиозни и светски теми се съревновават в това по същината си светско изкуство.
 
Гоблените също са лесни за транспортиране, а производителите им могат да се оборудват с подвижни работилници, въпреки че остават обвързани от достъпа до градове с английска вълна.
 
== Разцвет на стила ==
В годините между 1390 и 1420 съществува изключително тясна връзка между произведения, създадени в отдалечени едно от друго места в Европа. На север миниатюрите в "Пребогатите„Пребогатите часослови"часослови“ на братя Лимбург, в Италия "„[[Поклонение на влъхвите (Лоренцо Монако)|Поклонението на влъхвите]]"“ и в скуптурите и миниатюрите в много други страни се открояват изключително стилизирани издължени фигури, старци с величествено дълги бради и властни фигури.
 
Фигурите в библейските сцени носят екзотични дрехи, като тези на съвременници от Близкия изток и Византия. Много от фигурите изглежда са включени единствено, за да се покажат тези костюми. Броят на фигурите е увеличен многократно в стандартните религиозни сцени; Влъхвите се сдобиват с богати многобройни свити, а Разпятието често се превръща в пренаселено събитие. Тези нововъведения надживяват стила.
Line 99 ⟶ 92:
<gallery >
Image:Torun sw Janow popiersie Mojzesza.jpg|Статуя на [[Мойсей]] (ок. 1390), [[Торун]], Полша
Image:Konrad von Soest Crucifixion.jpg|"Разпятие"„Разпятие“ (1403), [[Конрад фон Соест]]
Image:Folio 51v - The Meeting of the Magi.jpg|"Срещата„Срещата на влъхвите"влъхвите“ от "Пребогатия„Пребогатия часослов"часослов“ на братя Лимбург
Image:Don Lorenzo Monaco 001.jpg|"„[[Поклонение на влъхвите (Лоренцо Монако)|Поклонението на влъхвите]]"“ (1420–221420 – 22), Лоренцо Монако
Image:Gentile da Fabriano 002.jpg|"„[[Поклонение на влъхвите (Джентиле да Фабриано)|Поклонението на влъхвите]]"“ (1423- – 25), [[Джентиле да Фабриано]]
</gallery>
 
== Упадък ==
Създаването на "„[[Поклонение на влъхвите (Джентиле да Фабриано)|Поклонението на влъхвите]]"“ от [[Джентиле да Фабриано]] във Флоренция през 1423, кулминацията на Международната готика, е последвано почти моментално от изписването на [[капела Бранкачи]] от [[Мазолино]] и [[Мазачо]] (1424 - – 26), която се определя като въведение в нов ренесансов стил.
 
По подобен начин шедьовърът на братя Лимбург "„[[Пребогатия часослов на херцог дьо Бери]]"“ е последван след няколко години от [[Торино-Милански часослов|Торино-Миланския часослов]], който въпреки готическите си рамки въвежда изключително различен стил на рисуване. Но извън Флоренция , в големите кралски дворове стилът все още има силно влияние, като периодично се развива в нови насоки и се разклонява в различни течения - – едно в Италия и едно в Северна Европа.
 
== Отношение с Ренесанса ==
[[Файл:Pisanello 021.jpg|thumb|[[Пизанело]], ''Мадона с младенеца'', [[Музей Кастелекио]]. Фрагмент]]
[[File:Mystic m.jpg|thumb|]]
Хронологически този стил предшества ранния [[Проторенесанс]], времево се пресича с него, безусловно, оказвайки влияние на първите творци от новото изкуство. Особено силно влияние готиката оказва на териториите на [[Северен ренесанс|Северния ренесанс]]: на произведенията на нидерландските и немски художници нейните достижения остават много важни, в това време, Италия ще бъде обхваната от стремежа на опознаване и изучаване на античното класическо наследство.
 
Макар преди [[куатроченто]] италианците все още се намират под впечатлението на международната готика — – нейното влияние може да се забележи в произведенията на [[Виторе Карпачо]], [[Паоло Учело]], [[Карло Кривели]] и [[Ботичели]].▼
 
▲Макар преди [[куатроченто]] италианците все още се намират под впечатлението на международната готика — нейното влияние може да се забележи в произведенията на [[Виторе Карпачо]], [[Паоло Учело]], [[Карло Кривели]] и [[Ботичели]].
=== Италия ===
Някои италиански майстори работили в готически стил, преходен към Ренесанса.
* [[Микелино да Безоцо]]
* [[Якопо Белини]]
* [[Андреа Вани]]
* [[Паоло Венециано]]
* [[Аньоло Гади]]
* [[Тадео Гади]]
* [[Джованино де Граси]]
 
Line 138 ⟶ 132:
* [[Стефано да Верона]]
 
== Известни художници от стил готика ==
* [[Теодорик от Прага]] ;
* [[Майстора на требонския олтар]];
* [[Майстора на облицовките]],
* [[Жакмар дьо Есдин]]
* [[братя Лимбург]] ;Франция;
* [[Джентиле да Фабриано]];Италия
* [[Лоренцо Монако]] ;Италия
* [[Пизанело]] в Италия (последният от които въвежда стила в Ранния ренесанс).
 
Line 160 ⟶ 154:
File:Wrocław Beautiful Madonna.JPG|Мадоната от [[Вроцлав]], Национален музей, Варшава
File:Madonna z Krużlowej1.jpg|Мадоната от Крузлова Възна, Национален музей, Краков
File:Bust of the Virgin.jpg|Бюст на Богородица, Бохемия (ок. 1390–951390 – 95), [[теракота]] <br>с полихром
 
Image:Marie-Madeleine statue in Middle age museum - Paris.png|Френска дърворезба, изобразяваща Мария Магдалена
File:Pietà w kościele Św. Barbary w Krakowie.jpg|Пиета от Краков
Image:6 Elblag 08.jpg|Късен готически олтар с реби и изрисувани дървени панели, [[Елбльонг]], Полша. Изобразени са "Животът„Животът на Богородица"Богородица“ и "Поклонението„Поклонението на влъхвите"влъхвите“
Image:André Beauneveu 002.jpg|Модоната на [[Андре Боневю]] от един от ръкописите на Жан Берийски с гъсто населен гризелен фон (ок. 1402)
Image:Dijon mosesbrunnen7.jpg|"Кладенецът„Кладенецът на Мойсей"Мойсей“ (1395- – 1403), [[Клаус Слютер]]
Image:Roudnicka madona.jpg|"Рудницка„Рудницка Мадона"Мадона“ (ок. 1385–901385 – 90), [[Майстора на требонския олтар]], Бохемия
 
Image:Conrad von Soest 001.jpg|"Поклонението„Поклонението на влъхвите"влъхвите“ (ок. 1420), [[Конрад фон Соест]]
Image:Sassetta 005.jpg|Мадоната на [[Сасета]] е пример за сиенския стил (1432–361432 – 36)
File:Mystic m.jpg|Мистичното свързване на св. Екатерина
Image:Meister der Wenzel-Werkstatt 002.jpg|"Златния„Златния бик"бик“ (ок. 1400); илюстрован ръкопис от Прага
Image:Offiziolo - L'eterno e gli eremiti.jpg|Страница от "„[[Часослов на Джиан Галеацо Висконти|Часословът на Джиан Галеацо Висконти]]"“, Милано
Image:Lorenzo Monaco Egypt.jpg|"Бягството„Бягството в Египет"Египет“ (ок. 1405), [[Лоренцо Монако]]
Image:Marie de Gueldre as Virgin Mary.jpg|Мари дьо Гулде, изобразена като Дева Мария, Нидерландия, 1415
</gallery>
Line 180 ⟶ 174:
== Външни препратки ==
*{{Commonscat-inline|Late gothic architecture}}
*[http://www.metmuseum.org/exhibitions/listings/2005/prague Сбирката "Прага„Прага, короната на Бохемия, 1347 – - 1437"1437“ на "Метрополитън"„Метрополитън“]
 
{{Превод от|en|International Gothic|612835551}}
{{Направления в западното изкуство}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Международна_готика“.