Тициан: Разлика между версии

'''Тициано Вечели''' или '''Вечелио''' ({{lang-it|Tiziano Vecelli}}, ''Tiziano Vecellio'') , по-познат като '''Тициан''', е един от най-известните художници от [[Венецианска школа|Венецианската школа]] през късния [[Ренесанс]]. Обикновено приживе е наричан ди Кадоре, от името на рожденото му място, а също и Божествения.

Никой не знае коя е точната рождена дата на Тициан. В писмо, адресирано до [[Филип II]], художникът твърди, че е роден през 1474, но това е малко вероятно. Други автори, съвременници на Тициан, варират с предположенията си – от 1473 до 1482. Според днешните учени най-вероятно е Тициано да е роден след 1490 г. Тициан е по-големият син в четиричленното семейство на Грегорио и Лучия Вечели. Баща му Грегорио е виден съветник, войник, управител на замъка на Pieve di Cadore. На 10-12-годишна възраст той и брат му Франческо са изпратени при чичо си във Венеция, за да станат чираци. Първо братята работят при Джентиле Белини, след което се прехвърлят при брат му Джовани Белини. По това време братята Белини (особено Джовани) са считани за едни от най-добрите художници в града.

За една от най-ранните творби на Тициан е считан стенописът, на който е изобразен Херкулес и който се намира в двореца на Моросини. Други ранни творби са "Циганската„Циганската Мадона"Мадона“, намираща се във Виена

и "Посещение„Посещение от Мария и Елизабет"Елизабет“ във Венеция. До 1516 г. постепенно Тициан развива свой характерен стил и започва да създава свои произведения.

Най-ранната картина на Тициан е "Бягство„Бягство в Египет"Египет“ (1507 год г.). По това време Тициан работи съвместно с [[Джорджоне]]. След смъртта му именно Тициан довършва част от започнатите от него творби. По време на този период ( 1516- – 1530), който може да бъде наречен ранен, Тициан променя стила си, като се ангажира с по-големи и по-сложни теми, опитвайки се да усъвършенства творбите си. През 1516 г. завършва олтара на базиликата "Санта„Санта Мария"Мария“ във Венеция – прочутото му произведение "Възнесение„Възнесение на Девата"Девата“. В живописната структура на творбата той събира в една композиция 2 или 3 сцени, разположени на различни нива - – земята и Рая, преходното и безкрайното. Тази структура е използвана в следващите творби на Тициан. Междувременно художникът рисува серия от мадони, като за фон използва красив пейзаж. Тициан живее със своята икономка и любовница Сесилия - – дъщеря на бръснаря в родното му Кадоре, от която има две момчета - – Помпонио и Орацио. През 1525 г. тя е повалена от тежка болест и искайки момчетата да бъдат признати официално за негови синове, Тициан се жени за нея. Женитбата оказва ползотворно влияние на Сесилия, тя оздравява и впоследствие му ражда и две дъщери, от които само едната - – Лавиния, оцелява. Любимец на Тициан е вторият му син - – Орацио, който по-късно става негов помощник.

Тициан рисува много мадони и женски портрети. Неговите образи в този период са спокойни и радостни, изпълнени с жизненено пълнокръвие, яркост на чувствата, имат печат на вътрешно просветление. Мажорният колорит е построен в съзвучие с дълбоки, чисти бои<ref>В. Н. Лазарев. "Тициан"„Тициан“ // Большая советская энциклопедия / Гл. ред. С. И. Вавилов. — – 2 издание. — – М.: Сов. энциклопедия, 1965</ref> Наи-известните картини от този период са: „Циганска мадона“ (ок. 1511), а така също „Любов земна и Любов небесна“ (1514) — – картина, нарисувана по поръчка на Николо Аурелио, член на Съвета на десетте, и „Жена с огледало“ (ок. 1514).

През следващия период от своето творчество (1530- – 1550), Тициан отново променя стила си. Произведенията му от зрелия период се характеризират с тъмни светлинни багри. През 1532 г. след като рисува портрета на император [[Карл V]] в [[Болоня]], той е обявен за Рицар на златната шпора, а децата му са обявени за благородници на империята, което за един художник представлява изключителна чест. По това време Тициан е считан за равен по популярност и успехи с [[Микеланджело]] и [[Рафаело]]. От художниците, рисували портрети, Тициан е сравнен с [[Рембранд]] и [[Диего Веласкес]].

== Късен период ==

През последните 26 години от живота си (1550- – 1576) Тициан основно работи за [[Филип II]], рисувайки портрети. Художникът става по-самокритичен, незадоволим перкфекционист. Тициан държи някои картини по 10 години в студиото си. За Филип II той рисува няколко картини на митологична тематика. Последната творба на Тициан е "Пиета"„Пиета“. На нея са изобразени той и синът му Орацио пред Спасителя. Тази творба по-късно е завършена от Джовани Палма. Тициан е покосен от чумата, вилняла по това време във Венеция, и умира на 27 август 1576 на около 90-годишна възраст. Той е положен до известната си картина "Мадона„Мадона от Пезаро"Пезаро“ в базиликата Санта Мария. След смъртта на Тициан, от чумата умира и синът му.

Файл:Titian (Tiziano Vecellio) (Italian - Venus and Adonis - Google Art Project.jpg|Венера и Адонис (1554)

Файл:Tizian 020.jpg|Короноване с трънен венец (1572- – 1576)

* [http://web.archive.org/20110901163431/vitrouviy.blogspot.com/2011/03/art-of-high-renaissance-in-venice.html Изкуството на Високия Ренесанс във Венеция – Джорджоне и Тициан/Art of the High Renaissance in Venice - – Giorgione and Titian.]