Орган (анатомия): Разлика между версии

Паренхимата е основната работна част на един орган, която отговаря за фунционалната продукция на този орган; например паренхимата на панкреаса е отговорна за производството на инсулин, паренхимата на мозъка - – за обработка на информация, паренхимата на черния дроб - – за метаболизма на хранителните вещества, лекарства и токсини, на сърцето - – за [[кръвно налягане|кръвното налягане]] и други. Паренхимата на [[Главен мозък|мозък]]а например, представлява обемът на [[бяло мозъчно вещество|бялото]] и [[сиво мозъчно вещество|сивото мозъчно вещество]], докато [[Кръвоносен съд|кръвоносните съдове]], [[Черепномозъчни нерви|краниалните нерви]], синусите и [[Мозъчни вентрикули|вентрикулите]] са стромата. При сърцето, основната структура е изградена от [[миокард]]ни клетки, а стромата се състои от нервни влакна, съединителна тъкан, кръвоносни съдове, кръв и други.

== Апарати и системи от органи ==

Апарат{{#tag:ref|'''Бел.:''' В българския език и практика двете понятия се смесват. |group="бел."}} са структурно свързани органи с еднаква функция, които оперират синхронизирано:<ref>[http://books.google.es/books?id=m9-RRP8Qc4gC&pg=PA22&dq=anatom%C3%ADaanatomía+%C3%B3rganosórganos+aparatos&lr=&as_brr=0#v=onepage&q=anatom%C3%ADa%20%C3anatomía%B3rganos20órganos%20aparatos&f=false ''Definición de órgano, aparato y sistema'' en ''Anatomía humana general'', Juan Jiménez-Castellanos Ballesteros, Carlos Javier Catalina Herrera, Amparo Carmona Bono, 2002, Universidad de Sevilla, p.22]</ref> например [[вестибуларен апарат]], [[говорен апарат]], [[двигателен апарат]] и други. От друга страна, органи които могат да оперират '''привидно поотделно''', но са със взаимосвързани функции, изграждат системи {{#tag:ref|'''Бел.:''' виж по-горе: двете понятия се използват взаимообменно.|group="бел."}}. Съвкупността от [[Кръвоносен съд|кръвоносните съдове]] и [[сърце]]то представлява сърдечно-съдовата система; [[уста]]та, [[хранопровод]]ът, [[стомах]]ът, червата и други изграждат [[храносмилателна система|храносмилателната система]]; най-общо [[Главен мозък|мозък]]ът и [[нерв|нервните влакна]] - – [[нервна система]] и т.н. Съвкупността на всички клетки, тъкани, органи и системи от органи, подчинени на жизнените функции на едно живо същество, се нарича '''организъм'''. [[човек|Човешкият организъм]] притежава няколко органови системи:

# [[Сърдечно-съдова система]]

== Относителни размери ==

*'''Най-големият плътен орган''' в човешкия организъм е '''[[черен дроб|черният дроб]]'''<ref>[http://www.bbc.co.uk/science/humanbody/body/factfiles/liver/liver.shtml Organs - – Liver] URL accessed 17 January 2007.</ref> Освен по размер, той е и най-тежкият орган със средно тегло при възрастните 1.6 кг<ref>[http://www.bupa.co.uk/health_information/html/organ/ Your Amazing Body] URL accessed 17 January 2007.</ref>.

*'''Най-големият по площ''' орган е '''[[кожа]]та'''.

*'''Най-дългата [[кост]]''' е '''[[бедроБедрена кост|бедрената кост]]'''<ref>[http://www.yale.edu/ynhti/curriculum/units/1985/7/85.07.06.x.html Anatomy and Physiology of the Human Knee Joint] URL accessed 17 January 2007.</ref>.

*'''Най-голямата [[артерия]]''' е '''[[аорта]]та'''<ref>[http://www.guidant.com/condition/heart/vessel_intro.shtml Intro to Blood Vessels] URL accessed January 17, 2007</ref>.

*'''Най-голямата [[вена]]''' е '''[[голяма куха вена|голямата куха вена]]'''.<ref>[http://www.madsci.org/posts/archives/jul2000/963290200.An.r.html Re: What is the largest vein?] URL accessed 17 January 2007.</ref>.

[[File:Sartorius.png|мини|Шивашкият мускул (в червено) минава диагонално от горния външен ъгъл на бедрото до вътрешната част на коляното]]

*'''Най-дългият [[мускул]]''' е '''[[шивашки мускул|шивашкият мускул]]''' ''(сарториус)'' - – погледнат отпред минава диагонално от горния външен ъгъл на свивката на бедрото до вътрешната част на коляното<ref>[http://cat.inist.fr/?aModele=afficheN&cpsidt=17105039 Muscle fiber and motor unit behavior in the longest human skeletal muscle] URL accessed 17 January 2007.</ref>.

*'''Най-дългият [[нерв]]''' е '''[[седалищен нерв|седалищният]]''' (ишиатиков нерв; Lat.: ''n. ischiadicus''), причина за често срещаното заболяване след средна възраст - – ''[[ишияс]]''.

*Условно '''"най„най-силният"'''силният“ човешки мускул е '''[[голям дъвкателен мускул|големият дъвкателен мускул]]''' (масетер; Lat.: ''m. masseter'') - – събиращ двете челюсти. Регистрирана е захапка от 4&nbsp; 335 [[Нютон|N]] продължила 2 секунди и записана в [[Световни рекорди на Гинес|рекордите на Гинес]]<ref>http://temples.com/node/4601</ref>. Тази ''убийствена'' захапка е изключение и се равнява на около шест пъти нормалната човешка захапка (около 90 N)<ref>http://zidbits.com/2011/02/what-is-the-strongest-muscle-in-your-body/</ref> Ако обаче се разгледа обема на работата, извършена от '''сърцето''' в цялото продължение на живота, или размера на '''[[очнодвигателни мускули|очнодвигателните мускули]]''', както и [[мощност]]та на [[матка]]та по време на [[раждане]], трофеят на победител може да бъде оспорван.

*'''Най-малкият''' човешки орган е '''[[Епифиза (нервна система)|епифиза]]та''', която расте само през първите две години на живота, а след това запазва стабилен размера си до [[пубертет]]а.<ref>Lack of pineal growth during childhood. Schmidt F, Penka B, Trauner M, Reinsperger L, Ranner G, Ebner F, Waldhauser F. J Clin Endocrinol Metab. 1995 Apr;80(4):1221–5.</ref><ref>Development of the pineal gland: measurement with MR. Sumida M, Barkovich AJ, Newton TH. AJNR Am J Neuroradiol. 1996 Feb;17(2):233–6.</ref> След пубертета, епифизата бавно нараства по размери и тегло, предимно благодарение на калцификации, т.е. обемът на функционалната паренхима намалява за сметка на цялостното уголемяване на органа.<ref>Tapp E, Huxley M. The weight and degree of calcification of the pineal gland. J Pathol 1971;105:31–39</ref>