Григориански календар: Разлика между версии

Всеки период от седем дни се казва [[седмица]], а дните на български се наричат така:

Броенето на годините в календара започва с годината, за която средновековните схоластици погрешно приемат, че е година на раждането на [[Исус Христос]]. Според евангелията на Матей и на Лука, Исус се ражда по време на управлението на [[Ирод Велики]], за когото съвременната историческа наука е сигурна, че умира през 4 г. пр.н.е. Съществува и хипотеза, според която "Витлеемската звезда", видима на хоризонта по време на раждането на Христос е комета, преминала в близост до земята през 7 г. пр. н. е. Епохата, започваща с тази дата се нарича „[[новата ера]]“, „нашата ера“ или „християнската ера“. Годините в нея се бележат със „сл.Хр.“ (след Христа) или с „н.е.“ (от новата ера), или са без такова уточнение. Годините преди 1 век н.е. се бележат с „пр.Хр.“ или с „пр.н.е.“ (преди новата ера). В западноевропейската традиция новата ера се бележи със [[съкращение]]то „AD“ ({{lang-la|Anno Domini – Лето Господне}}) или също е без уточнение, а годините преди 1 век н.е. с „BC“ ({{lang-en|Before Christ – Преди Христа}}).

Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му, - Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години.

Както е отбелязано по-горе, средната [[тропическа година]], тоестсе определя от продължителността на периодътпериода на завъртане на Земята около Слънцето, който процес отнема 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар има малко по-голяма средна дължина от- 365,25 дни. Това постепенно е довело до забавяне в отчитането на дните и съответно до разликата сот 10десет дни спрямо истинскотоастрономическото време. иВидимият катопризнак, резултатпо дататакойто напрез [[Великден]],16-ти определянавек споредтова е установено, е пролетното [[равноденствие]], сеотместено отмествалапо-рано назад- към февруариначалото на март, което църквата използва за определяне на датата за честване на [[Великден]].

За пръв път нов вариант, за да себъде приведеприведен календарът в съответствие с равноденствието,астрономическото нов вариантвреме е предложен за пръв път от [[Калабрия|калабрийския]] доктор [[Алойзий Лилий]]. Новият календар е одобрен на [[24 февруари]] [[1582]] г. чрез папската була ''[[Inter gravissimas]]'' на папа [[Григорий XIII]].<ref>A. Ziggelaar: ''The Papal Bull of 1582 Promulgating a Reform of the Calendar.'' In: G.V. Coyne, M.A. Hoskin, O. Pedersen: ''Gregorian Reform of the Calendar: Proceedings of the Vatican conference to commemorate its 400th anniversary.'' Specola Vaticana, citta del vaticano 1983 ([http://articles.adsabs.harvard.edu//full/book/grc../1983//0000001,001.html online]); S. 201</ref>

Новият календар ''премахва'' високосните дни за годините, отговарящи едновременно на следните две условия:

Григорианският календар [[Приемане на григорианския календар|не се приема едновременно в цяла Европа]]. Той е наложен от Григорий XIII в страните под неговасилно власт.влияние на католическата църква - [[Испания]], [[Португалия]] и [[Полша]] го приемат веднага. Други ([[Франция]] и други ), съвсем скоро след тях. Протестантска [[Англия]] приема Григорианския календар чак през [[18 век]], а [[Русия]] трябва да дочака [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]], за да го приеме през [[1918]] г., като се оказва че Октомврийската революция започнала на 25 октомври 1917 г. според юлианския календар, всъщност е започнала на 7 ноември 1917 г.

Разликите в календарите създават трудности на историците, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е по-късен от френски документ от 15 януари същата година. Например [[Уилям Шекспир]] и [[Мигел де Сервантес]] са починали на една и съща дата ([[23 април]] [[1616]] г.), но всъщност не и в един и същи ден. Допълнителни трудности идват от факта, че календарите се отдалечават и григорианската „поправка“ от 10 дни през 16-ти и 17-ти век, през 18-ти век е 11 дни, през 19-ти век е 12 дни и през 20 век – 13 дни.