Джани Родари: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 90.154.215.166 (б.), към версия на Пища Хуфнагел |
||
Ред 1:
{{писател
| име = Джани Родари
| снимка =
| размер =
| описание =
| псевдоним =
| място на раждане = [[Оменя]], [[Италия]]
| място на смърт = [[Рим]], [[Италия]]
| работил = учител, журналист
| националност = {{Италия}}
| период =
| жанрове = роман за деца, приказка, разказ
| теми =
| направление =
| дебют =
| известни творби = „[[Приключенията на Лукчо]]“ (1951)<br/>„[[Приказки по телефона]]“ (1962)<br/>„Граматика на фантазията“ (1974)
| награди = „[[Награда Ханс Кристиан Андерсен|Андерсен]]“ (1970)
| повлиян =
| повлиял =
| брак = Мария Тереса Ферети
| деца = Паола Родари
| подпис =
| сайт = [http://www.giannirodari.it/ giannirodari.it]
| бележки =
}}
'''Джани Родари''' ({{lang-it|Gianni Rodari}}) е известен [[Италия|италиански]] [[писател]], автор на [[детска литература]].
== Биография ==
Джани Родари е роден на [[23 октомври]] [[1920]] г. в малък град [[Оменя]] ([[Северна Италия]]). Родителите му са [[Ломбардия|ломбардци]]. Баща му, хлебар по професия, умира, когато Джани е само десетгодишен. Джани и двамата му братя, Чезаре и Марио, израстват в родното село на майка си, Варесото. Болно и слабо от детството си, момчето обича музиката (взима уроци по цигулка) и книгите (чете [[Ницше]], [[Шопенхауер]], [[Ленин]] и [[Троцки]]). След три години обучение в семинарията Родари получава своята учителска диплома и на 17-годишна възраст той започва да преподава в местните селски училища.
През 1939 г. за кратко посещава лекции във Филологическия факултет на [[Милански университет|Университета в Милано]]. По време на [[Втората световна война]] Родари е освободен от служба поради влошено здраве. След смъртта на двама близки приятели и затварянето на брат му Чезаре в [[концентрационен лагер]], става член на [[Съпротива (Втора световна война)|Съпротивата]] и през 1944 г. се присъединява към Италианската комунистическа партия.
През 1948 г. Родари започва работа като журналист в комунистическия вестник „Унита“ (L'Unita) и започва да пише книги за деца. През 1950 г. комунистическата партия го назначава за главен редактор на новоучреденото седмично списание за деца „Il Pioniere“ в [[Рим]]. През 1951 г. е публикувана първата стихосбирка на Родари „Книжка със смешни стихотворения“ и „Приключенията на Чиполино“.
През 1953 г. той се жени за Мария Тереса Ферети, която след четири години му ражда дъщеря - Паола. През 1957 г. Родари полага изпита за професионален журналист. В периода 1966-1969 г. Родари публикува книги, а само работи по проекти с деца.
През 1970 г. писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература - наградата „[[Награда Ханс Кристиан Андерсен|Андерсен]]“, наричана „малката Нобелова награда“, която му помага да спечели световна известност.
Родари умира от тежко заболяване на [[14 април]] [[1980]] г. в Рим. До последния си ден остава комунист.
{{Уикицитат}}
== Произведения ==
* ''„[[Приключенията на Лукчо]]“''
* ''„Джелсомино в страната на лъжците“''
* ''„[[Приказки по телефона]]“''
* ''„Граматика на фантазията“''
* "Барон Ламберто"
* "Разни приказки за игра"
* ''„Космическото пиленце“''
* ''„Дворецът за чупене“''
* ''„Продавач на надежда“''
* ''„Животни без зоопарк“''
* ''„[[Подвижният тротоар]]“''
* „Пътешествието на синята стрела“
* „Невидимият Тонино“
* „Такси за звездите“
* „Теменужка на Северния полюс“
== Външни препратки ==
* [http://liternet.bg/library/pr/r/drodari.htm Текстове на Джани Родари в Литернет]
* [http://prikazki.com/tag/%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8/ Небето е на всички]
* {{Моята библиотека автор|gianni-rodari|Джани Родари}}
* {{imdb name|0734427|Джани Родари}}
{{Нормативен контрол}}
| |||