Перо Ивановски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м октомври с малка буква |
м fixed typo |
||
Ред 11:
== Биография ==
Роден е на [[28 април]] 1920 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]]. Като млад се включва в революционните вълнения на работниците в кралска [[Югославия]]. През 1938 година става секретар на Местния комитет на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]] за Прилеп, а през 1940 година и организационен секретар на [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет на ЮКП за Македония]]. Делегат е на петата конференция на ЮКП през октомври 1940 година. През 1940 година е сменен от Покрайненският комитет от [[Методи Шаторов]], но към края на същата година е включен в работата на Местния комитет на ЮКП за [[Скопие]]. През 1941 година, след навлизането на българските власти във Вардарска Македония бащата на Ивановски подкрепя българската идея и се противопоставя на комунистическата дейност на сина си. По този повод Перо Тиквар е известен сред съидейниците си със заканата: „''Яс ке го обесам мойот татко''.“<ref>Милевски, Стиле. Борци за Македонја: револуционер по професија. Сеќавања 1941/1944, Скопје 1994, с. 42.</ref> Пред август 1941 година Ивановски заедно с [[Методи Шаторов]] и [[Коце Стояновски]] се противопоставят на [[Драган Павлович]] и [[Лазар Колишевски]], които носят писмо от Тито, в което се изисква да се започне въоръжена съпротива срещу българските власти<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kp_ju/kp_ju_3_3.html Палешутски, Костадин, Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919–1945, Изд. на БАН, София, 1985 стр. 288]</ref>.
През април 1942 година е арестуван от българските власти и осъден на 15 години затвор. През юли 1944 година успява да избяга от затвора и влиза в редиците на [[трета македонска ударна бригада|3-та кумановска бригада]]. От 27 август до 25 септември 1944 е политически комисар на [[единадесета македонска ударна бригада]]<ref>[http://ororm.org/backend/DataFiles/vesnik%20Oficer%20br7%20za%20e-mail%202.pdf Вестник Офицер, бр. 7, 2011, стр. 8]</ref>. След това е политически комисар на 11 бригада в рамките на [[Четиридесет и осма македонска дивизия на НОВЮ|48 македонска дивизия]]<ref>Zbornik dokumenata i podataka o narodno-oslobodilačkom ratu jugoslovenskih naroda: knj. 1-[4 ]. Borbe u Makedoniji 1941-[1944, Vojno-istoriski institut Jugoslovenske armije, 1954.</ref>. Известно време пише за органа на [[Славяномакедонски народоосвободителен фронт|СНОФ]] за Македония „[[Илинденски път]]“. Командир е на [[четиридесет и втора македонска дивизия на НОВЮ]] и на [[единадесета македонска ударна бригада]]. След Втората световна война влиза в редовете на югославската тайна полиция [[ОЗНА]]<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 590</ref>. Известно време е директор на ФАС „11 октомври“ и Завод за стомана в Скопие<ref>[http://www.oldprilep.com/prilepcani/petar-ivanoski-tikvar.html Кратка биография], взето на 1.05.2013</ref>. От [[1967]] до [[1973]] година бил председател на Изпълнителния комитет на Комерциална банка.<ref>[http://www.kb.com.mk/Handlers/GetResource.ashx?id=30&type=r „50 години Комерцијална банка“, 62 стр.]</ref>На 10 октомври 2014 година президента на Република Македония Георги Иванов го награждава с „Орден за заслуги за Македония“<ref>[http://www.president.mk/mk/2011-06-17-09-55-07/2011-09-03-11-36-59/2935-tikvar.html?qh=YToxOntpOjA7czoxMjoi0YLQuNC60LLQsNGAIjt9 Петар Иваноски – Тиквар одликуван со Орден за заслуги за Македонија]</ref> Към 2016 г. Ивановски е единствения останал жив член от делегатите на АСНОМ.
| |||