Уикипедия

Агрегатно състояние: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
увод по ен:
добавки по ен:
Ред 8:
 
== Четирите фундаментални състояния ==
=== ГазТвърдо състояние ===
{{основна|ГазТвърдо тяло}}
Газ е едно от четирите агрегатни състояния на [[вещество]]то, при което частиците са свързани с много слаби връзки помежду си. Тези частици може да са [[Молекула|молекули]], [[атом]]и или [[йон]]и, които се движат свободно и хаотично и запълват равномерно предоставения им [[обем]]. Газ (мъжки род – членувано газ'''ът''', мн. число газ'''овете''') в по-тесен смисъл означава вещество над [[критична точка (термодинамика)|критичната си температура]], което не може да се кондензира при каквото и да е [[налягане]]. <ref>Газ (женски род – чл. газ'''та''', няма множествено число) има друго значение, вж. [[газ за осветление]]</ref>.▼
 
[[Файл:Stohrem.jpg|мини|Кристално твърдо тяло: изображение на атомната структура на [[стронциев титанат]] – по-ярките атоми са на [[стронций]] (Sr), а по-тъмните на [[титан (елемент)|титан]] (Ti)]]
Газообразни вещества при температура по-ниска от [[критична температура|критичната температура]] се наричат [[пара|па&#768;ри]] и могат да преминат в течно или твърдо състояние при по-високи налягания. Газовете (и па&#768;рите) нямат собствен [[обем]] и [[форма (вид)|форма]], а заемат формата и обема на съда (или пространството) в който (което) се намират. При атмосферно налягане обемът на едно вещество в газообразно състояние е около 1000 пъти по-голям от обема на течността. Ако [[температура]]та на газа е значително по-висока от критичната, а налягането – значително по-ниско от критичното за съответния газ, то той се приема за [[идеален газ]].▼
 
Твърдо се нарича агрегатното състояние, характеризиращо се със способност на веществото да запазва обема и формата си. Частиците (йони, атоми или молекули) в твърдите тела са разположени близо една до друга. Свързващите ги сили са силни и те не могат да се движат свободно, а само извършват слаби трептения около състоянието си на равновесие. На товасе дължи устойчивата и определена форма и обем. Твърдите тела променят формата си само под действието на [[сила]], например при счупване или срязване.
 
В зависимост от това как са подредени атомите в твърдите тела, се наблюдава по-голяма подреденост (далечен порядък) и по-малка (близък порядък) и веществата се делят съответно на кристални и аморфни. При [[кристал]]ните твърди вещества частиците (атоми, молекули или йони) са разположени в определен порядък. Съществуват различни видове [[Кристална решетка|кристални структури]] и едно и също вещество може да има повече от една такава структура (твърда фаза). Например, [[желязо]]то има кубична обемноцентрирана структура при температури под 912 °C и кубична стенноцентрирана структура между 912 и 1394 °C. [[Лед]]ът има петнадесет известни кристални структури (твърди фази), които съществуват при различни температури и налягания.{{hrf|Wahab|2005|1 – 3}} [[Стъкло]]то и други некристални ([[Аморфна структура|аморфни]]) твърди вежества без далечен порядък не са основни състояния в [[топлинно равновесие]] и понякога са определяни като некласичски агрегатни състояния.
 
Твърдите вещества могат да се превръщат в [[течност]]и чрез [[топене]], а течностите да преминават в твърдо състояние чрез замразяване[[замръзване]]. Директният преход на твърдо вещество в [[газ]] се нарича [[сублимация]], а обратният, от газ в твърдо вещество – [[десублимация]].▼
 
=== Течност ===
Line 18 ⟶ 23:
Течността представлява едно от трите класически агрегатни състояния на [[вещество]]то. Течностите притежават някои свойства както на твърдите вещества, така и на газовете. При обикновени условия течностите имат собствен [[обем]], но нямат определена форма, а приемат формата на съда, в който се намират. Притежават много малка свиваемост, обикновено голяма флуидност (течливост) и [[молекула|молекулите]] им могат лесно да се преместват една спрямо друга. На границата с другите тела междумолекулните сили се проявяват като [[повърхностно напрежение]]. При определени условия настъпва [[втвърдяване]] или [[изпарение]] на течностите. Течностите са [[флуид]]и. Само два [[химичен елемент|химични елемента]] са течности при стайна температура – [[живак]] и [[бром]]. Най-важната течност е [[вода]]та, която е от съществено значение за поддържане живота на [[Земя]]та.
 
=== Твърдо тялоГаз ===
{{основна|Твърдо тялоГаз}}
▲Газ е едно от четирите агрегатни състояния на [[вещество]]то, при което частиците са свързани с много слаби връзки помежду си. Тези частици може да са [[Молекула|молекули]], [[атом]]и или [[йон]]и, които се движат свободно и хаотично и запълват равномерно предоставения им [[обем]]. Газ (мъжки род  – членувано газ'''ът''', мн. число газ'''овете''') в по-тесен смисъл означава вещество над [[критична точка (термодинамика)|критичната си температура]], което не може да се кондензира при каквото и да е [[налягане]]. <ref>Газ (женски род  – чл. газ'''та''', няма множествено число) има друго значение, вж. [[газ за осветление]]</ref>.
Твърдо се нарича агрегатното състояние на [[вещество]]то, характеризиращо се със способност да запазва обема и формата си. Атомите на телата в твърдо агрегатно състояние извършват само слаби трептения около състоянието им на равновесие. В зависимост от това как са подредени атомите в твърдите тела, се наблюдава по-голяма подреденост (далечен порядък) и по-малка (близък порядък) и веществата се делят съответно на кристални и аморфни.
 
▲Газообразни вещества при температура по-ниска от [[критична температура|критичната температура]] се наричат [[пара|па&#768;ри]] и могат да преминат в течно или твърдо състояние при по-високи налягания. Газовете (и па&#768;рите) нямат собствен [[обем]] и [[форма (вид)|форма]], а заемат формата и обема на съда (или пространството) в който (което) се намират. При атмосферно налягане обемът на едно вещество в газообразно състояние е около 1000 пъти по-голям от обема на течността. Ако [[температура]]та на газа е значително по-висока от критичната, а налягането  – значително по-ниско от критичното за съответния газ, то той се приема за [[идеален газ]].
▲Твърдите вещества могат да се превръщат в [[течност]] чрез топене, а течностите да преминават в твърдо състояние чрез замразяване. Директният преход на твърдо вещество в [[газ]] се нарича [[сублимация]].
 
=== Плазма ===
Line 74 ⟶ 79:
* {{cite book | last = Gurnett | first = D. A. | coauthors = A. Bhattacharjee | title = Introduction to Plasma Physics: With Space and Laboratory Applications | year = 2005 | url = https://books.google.com/?id=VcueZlunrbcC&pg=PA2 | isbn = 0-521-36483-3 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge, UK | lang = en}}
* {{cite book | last = Scherer | first = K | coauthors = H Fichtner, B Heber | title = Space Weather: The Physics Behind a Slogan | year = 2005 | url = https://books.google.com/?id=irHgIUtLi0gC&pg=PA138 | isbn = 3-540-22907-8 | publisher = Springer | location = Berlin | lang = en}}
* {{Cite book | last = Wahab | first = M.A | year = 2005 | title = Solid State Physics: Structure and Properties of Materials | publisher = Alpha Science | isbn = 1-84265-218-4 | lang = en}}
 
[[Категория:Агрегатни състояния| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Агрегатно_състояние“.