Георги Пирински-старши: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
(резюмето е премахнато)
Ред 13:
==Биография==
 
Зайков е роден на 15 август 1901 година в Банско.<ref name=novinar>{{cite web|url=http://www.novinar.org/?act=news&act1=mnenia&mater=MjMzMjszNw==|title=Повод за напиване|accessdate=2008-01-06|publisher=[[Новинар]]}}</ref><ref name=calendar>{{cite web|url=http://www.calendar.dir.bg/inner.php?d=7&month=12&year=2007&cid=&sid=&eid=41816|title=15 години от смъртта на Георги Зайков|accessdate=2008-01-06|publisher=[[Dir.bg]]}}</ref> През размирната за България 1923 г. младият Гео напуска страната и емигрира в САЩ. Пристига в Америка на 2 август 1923 г. Получава популярната още тогава „зелена карта"; тя не осигурява пълни граждански права, но и не създава пречки за пълноценен живот в чуждата страна. Първоначално е миньор, но след година започва работа във фабриката за вагони в Медисън, където влиза в редиците на е член на [[Комунистическа партия на САЩ|Комунистическата партия на САЩ]], чийто член е да 1951 г.<ref name="ГУАМС 344"/>. Трудовата му дейност приключва с автомобилните заводи „[[Дженерал Мотърс]]“, град [[Понтиак]]. После се отдава на организационна работа. Става функционер на [[Македонски народен съюз|Македоно-американския народен съюз]] - организация на левите македонски емигранти, която е алтернатива на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]] и чийто председател е [[Смиле Войданов]]. Организацията има за цел обединението на [[Македония (област)|Македония]] в „независима държава на македонски славяни, албанци, евреи, турци и аромъни“. Така, фактически Зайков развива коминтерновска пропаганда, целяща създаването на [[Балканска федерация]].<ref>[http://www.makedonskatribuna.com/PismoDoTodorZivkov.htm Писмо на Др. Иван Ил.Гаджев до Тодор Живков]</ref>
 
През периода 1924 - 1951 г. е член на [[Комунистическа партия на САЩ|Комунистическата партия на САЩ]].<ref name="ГУАМС 344"/>
В редактираните от Зайков вестници „[[Балканско сдружение]]“ (1931 - 1933), прекръстен в „[[Трудова Македония]]“ (1934-1938) и „Съзнание“ (1935-1936) - официален орган на Българското бюро към Националния комитет на КП на САЩ, а след 1938 година и вестник „[[Народна воля (1938 - 1978)|Народна воля]]“. Активистите на Македонския съюз се мъчат да спечелят авторитет и пред Международния комитет за политически затворници със седалище [[Ню Йорк]]. По нареждане на [[Москва]] в Детройт на 19 октомври 1941 г. се създава [[Славянски конгрес]]. Половин година по-късно вече съществува [[Американски славянски комитет]] със седалище Ню Йорк. Първата жена на Пирински е Ирина Кушнер от [[Литва]], която е с еврейски корени, но тук банскалията се запознава с втората си втора съпруга - Полина Клопака, журналистка от [[Словения]], също с еврейско потекло. В края на 40-те години Пиринские обвинен, че проповядва насилствено сваляне на американското правителство. Той е арестуван и осъден на 10 години лишаване от свобода или екстрадиране. Гео предпочита затвора „Елис Айлънд", но на 2 август 1951 г. той все пак е репатриран.
 
В редактираните от Зайков вестници „[[Балканско сдружение]]“ (1931 - 1933), прекръстен в „[[Трудова Македония]]“ (1934-1938) и „Съзнание“ (1935-1936) - официален орган на Българското бюро към Националния комитет на КП на САЩ, а след 1938 година и вестник „[[Народна воля (1938 - 1978)|Народна воля]]“. Активистите на Македонския съюз се мъчат да спечелят авторитет и пред Международния комитет за политически затворници със седалище [[Ню Йорк]]. По нареждане на [[Москва]] в Детройт на 19 октомври 1941 г. се създава [[Славянски конгрес]]. Половин година по-късно вече съществува [[Американски славянски комитет]] със седалище Ню Йорк. Първата жена на Пирински е Ирина Кушнер от [[Литва]], която е с еврейски коренирускиня, но тук банскалията се запознава с вторатабъдещата си втора съпруга - Полина Клопака, журналистка от [[Словения]], също с еврейско потекло. В края на 40-те години Пиринские обвинен, че проповядва насилствено сваляне на американското правителство. Той е арестуван и осъден на 10 години лишаване от свобода или екстрадиране. Гео предпочита затвора „Елис Айлънд", но на 2 август 1951 г. той все пак е репатриран.
 
В социалистическа България го посрещат като герой. Става член на БКП.<ref name="ГУАМС 344"/> Георги Пирински става зам.-председател на Националния комитет за защита на мира и член на Световния съвет на мира в 1951 г., а от 1969 г. е негов председател.<ref name="ГУАМС 344"/> На 11 декември 1959 г. е предложен за посланик в Англия, където по обясними причини кандидатурата му не е приета. Издава няколко книги и оставя ръкописа „Дълъг път". Доживява зората на демокрацията. На преклонна възраст има куража да признае: