Глогово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Селище в България
| екатте = 15148
| надм-височина = 440- – 480
| пощ-код = 5724
| тел-код = 06908
Ред 13:
 
== История ==
Според Иширков в Глогово имало манастир, тъй като там съществува местност “кръста”„кръста“ и махала Граматника. Наистина има махала Граматника и една от местностите е назована “Кръста”„Кръста“, но тези наименования им били дадени в един по-късен период. В местността на махалата Граматника имало много грамади от камъни, от които махалата първоначално се казвала Грамадека, а по-късно и Граматника, докато в споменатата местност Кръста бил намерен камък, на който имало издълбан кръст, който е от тракийско време. Техни потомци са власи и каракачани, за тях говори и наименованието на местността Даменица, централна между селата Глогово и Галата. Тя била притежание на някакъв си каракачанин на име Дамян. След траките, дошли и римляните. За тях говорят много артифакти, които са намерени от иманярите. Някога недалеч от селото имало и римски път. На входа на селото от към Градежница имало и кале, от което кале идва и наименованието на местността Калето. Освен това кале в района е имало и други. Те по-късно служили, като сигнализациони и на заселилите се в селото богомили през ХІІ в. от Тракия начело с пълководеца им Травъл. През 1479 г. т. е. в ранните години на османската власт, това махала Гологово заедно с махала Бабовяне (с. Бабинци, така е известно в архивните документи) били част от с. Градежница. Всички те наброявали общо 11 немюсюлмански домакинства. През 1516 г. населението се състояло от 6 немюсюлмански домакинства и 8 неженени. А в годините 1545 и 1579 г., там според К. Гьозлер, не са регистрирани местни жители. Всички те наброяващи общо 10 немюсюлмански семейства и 5 неженени, били записани, като пришълци в Галата. Причината поради която се изселили там не е ясна. След ХVII в. в махала Глогово придошли заселници от дн. махала Асен, Добревци, Кирчево, Беленци, Бежаново и пр., но най-вече придошлите са били от Галата. Тази дн. село Глогово по онова време се наричало Горната махала и било част от село Градежница. През 1873 г. нямало регистрирани немюсюлмани в махала Глогово, където заедно с Градежница общо населението се състояло от 75 мюсюлмански домакинства, като общият им брой бил 419 души.
 
Според Иширков в Глогово имало манастир, тъй като там съществува местност “кръста” и махала Граматника. Наистина има махала Граматника и една от местностите е назована “Кръста”, но тези наименования им били дадени в един по-късен период. В местността на махалата Граматника имало много грамади от камъни, от които махалата първоначално се казвала Грамадека, а по-късно и Граматника, докато в споменатата местност Кръста бил намерен камък, на който имало издълбан кръст, който е от тракийско време. Техни потомци са власи и каракачани, за тях говори и наименованието на местността Даменица, централна между селата Глогово и Галата. Тя била притежание на някакъв си каракачанин на име Дамян. След траките, дошли и римляните. За тях говорят много артифакти, които са намерени от иманярите. Някога недалеч от селото имало и римски път. На входа на селото от към Градежница имало и кале, от което кале идва и наименованието на местността Калето. Освен това кале в района е имало и други. Те по-късно служили, като сигнализациони и на заселилите се в селото богомили през ХІІ в. от Тракия начело с пълководеца им Травъл. През 1479 г. т. е. в ранните години на османската власт, това махала Гологово заедно с махала Бабовяне (с. Бабинци, така е известно в архивните документи) били част от с. Градежница. Всички те наброявали общо 11 немюсюлмански домакинства. През 1516 г. населението се състояло от 6 немюсюлмански домакинства и 8 неженени. А в годините 1545 и 1579 г., там според К. Гьозлер, не са регистрирани местни жители. Всички те наброяващи общо 10 немюсюлмански семейства и 5 неженени, били записани, като пришълци в Галата. Причината поради която се изселили там не е ясна. След ХVII в. в махала Глогово придошли заселници от дн. махала Асен, Добревци, Кирчево, Беленци, Бежаново и пр., но най-вече придошлите са били от Галата. Тази дн. село Глогово по онова време се наричало Горната махала и било част от село Градежница. През 1873 г. нямало регистрирани немюсюлмани в махала Глогово, където заедно с Градежница общо населението се състояло от 75 мюсюлмански домакинства, като общият им брой бил 419 души.
През Руско-турската война 1878 г., землището на бившата махала Глогово отново запустяло. Много от жителите и се заселили за винаги в Турция. По това време се опразнила завинаги и м. Бабуйките, представляваща една от днешните и махали. След 1880 г. се завърнали голяма част от жителите на в махала Глогово. Много от жителите и участвали във войните: Руско-турската 1878 г.,Първата и Втората световна война. През 1959 г. махалата Глогово, придобила статут на самостоятелно село, след като се отделила от село Градежница. През тази година в селото по насилствен път в срок от 60 дни се изградило и ТКЗС-то. През 1974 г. започнала и кампанията за насилствената смяна на имената, а през 1986 г., започнала и кампанията за смяна на традиционното облекло. По това време имало някой жители попаднали в общинския арест, а други и по затворите по политически причини.
 
== Религии ==
Населението е българомохамеданско – -помаци.
 
== Обществени институции ==
Основно училище "Христо„Христо Ботев"Ботев“, детска градина "Изгрев"„Изгрев“
 
== Културни и природни забележителности ==
Ред 35:
 
== Външни препратки ==
*
 
{{Община Тетевен}}