Златозар Боев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Възпитаници на Софийския университет, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност
Златозар Николаев Боев (род. на 20 октомври 1955 г. София) е български зоолог (орнитолог) и палеонтолог▼
| име = Златозар Боев
| име-оригинал =
| категория = зоолог
| описание = български зоолог и палеонтолог
| портрет =
| портрет-описание =
| име-рождено =
| роден-място = [[София]], [[Народна република България]]
| починал-място =
| националност = {{България}}
| работил =
| вложки =
{{Личност/Учен
| категория = зоолог
| област = [[орнитология]], [[палеонтология]]
| школа =
| образование = [[Софийски университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Национален природонаучен музей]]
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| награди =
| титла = [[професор]]
| членства =
| повлиян =
| повлиял =
}}
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| общомедия =
}}
▲'''Златозар Николаев Боев
З. Боев полага основите на палеоорнитологията като научно направление в България. Изгражда най-богатите (към 2016 г.) на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа колекции от фосилни (неогенски и плейстоценски) и субфосилни птици, сравнителна остеологична колекция от рецентни птици и научна библиотека (над 15 000 публикации) по [[палеонтология]] и [[еволюция]] на [[птици]]те. Открил и описал е 4 рода, 32 вида и 1 подвид изкопаеми птици от България и Гърция. Автор е на над 680 научни и научно-популярни статии, книги<ref> Боев, З. 1990. Какво знаем за птиците. София, Отечество, 1 – 200; Боев, З. 1991. Страшните гущери. София, Делта букс. 1 – 16; Боев, З. 1992. Десетте най-редки животни на Земята. София, Меридиан прес, 1 – 16; Боев, З. 1993. Енциклопедия Птици. София, Отечество, 1 – 128; Боев, З. 1993. Папагали. София, Меридиан прес, 1 – 16; Боев, З. 1994. В света на рибите. София, Просвета, 1 – 32; Боев, З. 1994. В света на земноводните. София, Просвета, 1 – 32; Боев, З. 1995. В света на пеперудите. София, Просвета, 1 – 32; Боев, З. 2000. Десет животни с оръжия. София. Пенсофт. 1 – 24; [Боев, З.] 2005. Животните в природните пейзажи. Първа илюстрована енциклопедия. София, Изд. „Фют“, 1 – 335; Боев, З. 2006. Десет летящи котки. Pensoft Publishers. Sofia – Moscow, 1 – 28; Боев, 2008. Кратка история на природозащитата в България. – Pensoft. София – Москва, 1 – 46; Боев, З. 2011. Орнитологът Стефан Дончев. Кратка Био-библиография. Издание на Съюза на учените в България. София, 1 – 20. (брошура); Боев, З. 2012. Бозайници. Живата природа – илюстрирана енциклопедия, С. изд. „Гея Либрис“, 1 – 80. ISBN 978-954-300-118-7; Жалов, А., З. Боев, Н. Сираков, С. Иванова 2014. Пещерите в България. 1 – 87. – На: ttps://www.academia.edu/2465154/THE_CAVES_in_BULGARIA_Peshterite_v_Bulgaria_ </ref> и учебници <ref>Боев З., П. Андреева. 1995. Зоология. Учебник за 6. клас на помощните училища. София, Издателство „Просвета“. 1 – 128. [3 изд. – 1995, 1999, 2005]; Боев, З., Петрова, А. (ред.) 2003. Кратък определител на животните и растенията включени в приложенията на конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (Вашингтонска конвенция – CITES). Министерство на околната среда и водите, Агенция „Митници“. [ 2 изд. 2003]. София, 1 – 64.</ref>, отпечатани в 20 страни в Европа, Азия и Северна Америка. Участвал е в над 65 международни и национални научни форуми в 12 държави. Превел е на български и е редактирал 103 научно-популяни книги и 273 филма. Популяризаторската му дейност е основно в областта на палеозоологията, [[зоология]]та, [[орнитология]]та и природозащитата.
Line 9 ⟶ 46:
== Научна кариера ==
От 1986 г., когато е назначен за научен сътрудник в НПМ, завежда богатите орнитологични колекции на музея. През този период започва създаването на остеологична колекция от рецентни птици и предприема първите си проучвания върху субфосилни и [[фосилни птици в България]]. Специализира в „Институт палеобиологии“ на Грузинската академия на науките в Тбилиси (1984; 1986; 1988), „Палеонтологический институт“ на Руската академия на науките в Москва (1986; 1987), „Зоологический институт“ на Руската академия на науките (Санкт-Петербург (1986), „Зоологический музей“ на Московския държавен университет в Москва (1986), „Centre des Sciences de la Terre“ към Университета „Клод Бернар“ в Лион (1994 – 1995), „Instytut Systematyki i Ewolucji Zwierząt“ на Полската академия на науките в Краков (1998, 2001), „Natural History Museum“ в Лондон (1986, 2002), „Natural History Museum“ в Тринг (1999; 2002; 2003, 2007). През 1999 г. защитава дисертационния си труд за научната степен „доктор на науките“ върху неоген-кватернерните птици от България. <ref>Боев, З. 1999. Неогенски и кватернерни птици (Aves) от България. – Национален природонаучен музей, БАН. С., Дис. за пол. на н. ст.
В професионалната си кариера преминава през: специалист биолог (1980
З. Боев е членувал в редица международни професионални организации - Society of Avian Paleontology and Evolution (1987), International Council for Archaeozoology (1989), Bird Remains Working Group (1990), Threatened Waterfowl Specialists Group (1990), Heron Specialist Group (1990), Society of the European Avian Curators (2000), Association for Environmental Archaeology (2000), Society of Ethno-ornithology (2006), както и в национални професионални организации като [[Българско природоизпитателно дружество]] - член (1980); член на Централния съвет (1990-1993); член на Управителния съвет (2006), [[Съюз на учените в България]] - член (1986- 2004; 2007- ); Ръководство на Секция "Биология" – член (1990); председател на Секция "Биология" (1998-2002); Управителен съвет – член (1999-2001), [[Българско дружество за защита на птиците]] - член-основател и първи секретар (1988-1990); член (1990), Национален съвет за защита на животните - член-основател и първи зам.-секретар (1989-1990), [[Българско дружество за защита на животните]] - член-основател (1990), Българско археологическо дружество (ново) - член-основател (1990), Българско зоологическо дружество - член-основател (1990) и секретар от (1991), [[Българско орнитологично дружество]] - член-основател и първи секретар от (1995), [[Съюз на преводачите в България]] – член (2010).▼
▲З. Боев е членувал в редица международни професионални организации
== Научна дейност ==▼
▲== Научна дейност ==
Научните му приноси са в областите: 1. Палео-орнитология; 2. Архео-орнитология; 3. Фаунистика и [[зоогеография]] на птиците; 4. Консервационна биология на птиците; 5. История на науката (орнитология, палеозоология, созология); 6. [[Морфология]] на рецентни птици; 7. [[Екология]] на птиците; 8. Орнитологични колекции; 9. Етно-орнитология; 10. Други области на зоологията (палеохерпетология, териология и палеотериология, палеоекология, фауна и хорология на [[гръбначни животни]]).
1. Палео-орнитология (1) Създава и развива едно напълно непознато научно направление в България – палео-орнитологията, като я издига до равнището на най-развитите в тази област държави в Европа и света. В резултат на изследванията му във 120 находища за 28 години от почти напълно непроучена страна по отношение на изкопаемите си птици, България се превърща в една от най-проучените държави относно своята фосилна и субфосилна орнитофауна. (2) Днес над 1 % от изкопаемите птици в света са описани от него. В България той открива забележително видово разнообразие
2. Архео-орнитология (1) Получава първи данни за синантропизацията на птиците, започнала преди ок. 3000 г. Доказва, че заселването на селищата от птиците има дълга предистория. 52 вида птици, установени в древните селища от ранен неолит до късно [[средновековие]] се отнасят от съвременна гледна точка към синантропните и синурбанните птици. (2) Данните му подкрепят хипотезата за „полифилетичния“ произход на [[домашна кокошка]]. Допуска, че нейни родоначалници на Балканите са одомашнени още в края на [[палеолит]]а диви кокошки в югоизточна Европа, северното Причерноморие и Закавказието и отглеждани през [[неолит]]а домашни форми на представители на рода ''Gallus'' (за разлика от утвърденото схващане на [[Чарлз Дарвин]] и днес опровергавано от все повече нови находки). Установява, че птицевъдството в България възникнало не по-късно от 6500 г. пр. н. е., от когато датират най-древните находки от домашни птици (''G. gallus'' f. ''domestica''). (3) За първи път проучва птиците като обект на лова за древното население, вторичната им употреба и други утилитарни аспекти на значението им през античността и средновековието. В неолитните и [[енеолит]]ните селища в страната установява богата и разнообразна ловна авифауна, която към Средновековието обеднява. (4) Получава и първи данни за миналото разпространение на някои от най-редките и изчезнали видове птици от съвременната фауна на България – [[орли]], [[лешояди]], [[соколи]], сови, [[жерави]], дропли, [[лебеди]], корморани и др.
3. Морфология на птиците (1) Съставя пълен „Остеологичен атлас“ и определител на всички елементи на скелета на представителите на семейство чаплови (Ardeidae) от европейската авифауна, включващ 544 единици. Съставя и определител на основните костни елементи на всички европейски видове в семейството и изследва костно-морфологичните аномалии на неговите представители. Той пръв проучва разпространението на костните аномалии в пределите на едно семейство птици и доказва, че в 54 % от случаите причините са от травматичен произход. Установява за първи път, че женските индивиди са 4
4. [[Екология]] на птиците (1) Изследва хранителна биология и трофичните взаимоотношения на редица видове от българската орнитофауна. Най-голямо внимание отделя на совите, и основно – на [[бухал]]а. Намира, че в България 50 % от жертвите му са с телесна маса от 101 до 500 g. Установява трофични взаимоотношения на вида с 25 % от видовете на локалната орнитофауна. (2) Потвърждава (в съавт.), че [[забулена сова]] и у нас е високо специализиран микротериофаг
5. Консервационна биология на птиците (1) За 20 вида птици (в съавт.) за 2-то издание на [[Червена книга на България]] събира, анализира и обобщава цялата налична информация за миналото и настоящото разпространение, числеността, застрашаващите фактори, представляващи заплаха за оцеляването им в пределите на страната, и предлага мерки за тяхното опазване. Основна част от тях са за изчезнали вече или твърде редки и застрашени видове птици от нашата (вкл. и гнездова) орнитофауна. (2) 32 години след публикуването на първия, за страната е публикуван (в съавт.) втори „Червен списък“ на птиците, който е и аргументирано обосноваване на категориите от консервационния им статус и анализ на тяхната представеност по отношение на зоогеографията, местообитанията, реликтността и пр. Тези обобщения на национално равнище са основа за изготвянето на една бъдеща национална стратегия за опазване на птичето биоразнообразие на страната.
Line 31 ⟶ 68:
7. История на науката (орнитология, палеозоология, созология) (1) Прави оригинални обобщения за развитието на отделни научни направления в страната или въобще: орнитология, палео-орнитология, орнито-археология, орнито-остеология, природозащита, фаунистика и зоология. (2) Представя научните приноси на отделни български или чуждестранни изтъкнати изследователи – [[Иван Буреш]], [[Павел Патев]], [[Николай Боев]], [[Стефан Дончев]], [[Таню Мичев]], Николай Илиев, Николай Бурчак-Абрамович. Те съдържат обобщения и оценки за постиженията в тези области или на отделните учени.
8. Орнитологични колекции (1) След първия (1907 г. <ref>Anonymous 1907. Collections du Museé d’histoire naturelle de Son Altesse Royale Ferdinand I Prince de Bulgarie. Par la Direction. Sofia, Impr. de LÉtat, 1
9. Етно-орнитология – За първи път са събрани данни за 18 аспекта (121 случая) на специфично използване на птиците от човека, характерициращи сложните ни битови взаимоотношения с птиците <ref> Боев, З. 2011. Използване на птиците от човека (Материали за изучаване на утилитарното значение на птиците). – В: Сборник доклади, II част. Природни и аграрни науки. Медицина. Природни науки. Медицина.
10. Други приноси в зоологията (1) Проучва са състава, структурата, числеността и разпространението на дребните бозайници (16 вида) в Огражден планина в България. (2) За първи път за фосилната фауна на България съобщава нов, неизвестен вид едър хищник от групата на саблезъбите котки – [[мегантереон]]ът (''Megantereon cultridens'') от ранен плейстоцен. Сред находките му е и почти цял череп (един от няколкото известни досега в света), както и елементи на посткраниалния [[скелет]]. (3) Съобщава нови неизвестни находища на изчезнали в историческо време бозайници от страната – [[бобър]], [[тур]] и [[зубър]]. (4) За мега-палеохерпетофауната на България за първи път съобщава за намирането на гигантски сухоземни костенурки (ранен плиоцен). Понастоящем той е най-едрият представител на надкласа Sauropsida в колекциите на НПМ-БАН.
|