Разлика между версии на „Лев Виготски“

м
форматиране; инфо кутия - допълване; форматиране: 6 интервала, кавички, тире (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 2x А|А(Б))
м (форматиране; инфо кутия - допълване; форматиране: 6 интервала, кавички, тире (ползвайки Advisor))
{{Личност
| име = Лев Симеонович Виготски
| име-оригинал = Лев Семёнович Выготский
| категория = психолог
| описание = руски психолог
| портрет = Lev Vygotsky 1896-1934.jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[Орша]], дн.днес [[Беларус]]
| починал-място = [[Москва]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
| националност = {{СССР}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = психолог
| област = [[Психология]]
| образование = [[Московски държавен университет]]<br> Университет „Шанявски“
| учил-при =
| работил-в =
}}
 
'''Лев Симеонович Виготски''' ({{lang-ru|Лев Семёнович Выготский}}) е един от тримата най-влиятелни [[Русия|руски]] [[психолог|психолози]] наред с [[Александър Лурия]] и [[Сергей Рубинщайн]]. Виготски е смятан за баща на културно-историческата школа в психологията и е лидер на кръга Виготски.
 
== Биография ==
Роден е на [[17 ноември]] [[1896]] година в [[Орша]], днес [[Беларус]]. Завършва [[гимназия]] в град [[Гомел]] със златен медал и постъпва в Юридическия факултет на [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]], а малко по-късно започва да учи и в Университета „Шанявски“. През 1917 завършва и се завръща като [[учител]] по [[литература]], [[естетика]], [[история на изкуството]], [[логика]] и психология. Организира лаборатория по психология към педагогическото училище и провежда в нея многобройни изследвания. Неговите интереси са главно в насока на [[психология на развитието]], [[философия на психологията]] и [[теоретична психология]].
Виготски завършва [[гимназия]] в град [[Гомел]] със златен медал и постъпва в Юридическия факултет на Московския държавен университет, а малко по-късно започва да учи и в университета „Шанявски“. През 1917 завършва и се завръща като учител по литература, естетика, история на изкуството, логика и психология. Организира лаборатория по психология към педагогическото [[училище]] и провежда в нея многобройни изследвания. Неговите интереси са главно в насока на психология на развитието, философия на психологията и теоретична психология. Виготски защитава съществуването и развитието на психологията като самостоятелна наука — наука за психиката и съзнанието. Опитва се да създаде хипотеза за произхода и природата на [[съзнание]]то. Провежда изследвания по [[психология]] на естетическото въздействие на литературните произведения, анализирайки „[[Хамлет]]“ и малките литературни форми (новели, басни). Вниманието на Виготски е фокусирано върху това как готовото литературно художествено произведение влияе върху човека и преди всичко върху неговия емоционален живот. Той смята, че произведенията на изкуството са обществени оръдия, чрез които се извършва претопяване на емоциите и превръщането им в специфична сфера на индивидуалния човешки живот. Разглеждайки висшите психични процеси (преднамереното внимание, преднамерената и логическата памет, мисленето с понятие), Виготски определя като неразложима по-нататък единица на опосредстваните форми за поведение ''знаковата операция''. Той формулира основен закон на формиране на специфичните за човека висши психични процеси, според който всяка висша, чисто човешка психическа функция първоначално съществува във външна интерпсихична форма и едва по-късно, в специфичния процес на [[интериоризация]]та, се превръща в индивидуална интрапсихична. Виготски обръща голямо внимание и на обучението, според него обучението и развитието не са два независими процеса или един и същи процес, а между тях съществуват сложни отношения. Обучението е най-плодотворно само тогава, когато протича в границите на даден период ([[сензитивен период]]), определян от зоната на най-близкото развитие. Сензитивните периоди съвпадат с така наречените от Виготски оптимални срокове за обучение. Знаменателна е фразата му, че една крачка в обучението може да означава сто крачки в развитието.
 
Умира на [[11 юни]] [[1934]] година в [[Москва]] на 37-годишна възраст.
=== Произведения ===
* „Педагогическа психология“ — [[1926]]
* „Педология на подрастващия“ — [[1930]]
* „Основни течения в съвременната психология“ — [[1930]]
* „Етюди по история на поведението“ (съвместно с [[Александър Лурия]]) — [[1930]]
* „Въображение и творчество в детска възраст“ — [[1930]]
* „Мислене и Реч“ — [[1934]]
* „Умствено развитие на децата в процеса на обучение“ — [[1935]]
* „Диагностика на развитието и педологическа клиника на трудното детство“ — [[1936]]
 
== Научна дейност ==
=== На български език ===
Виготски завършва [[гимназия]] в град [[Гомел]] със златен медал и постъпва в Юридическия факултет на Московския държавен университет, а малко по-късно започва да учи и в университета „Шанявски“. През 1917 завършва и се завръща като учител по литература, естетика, история на изкуството, логика и психология. Организира лаборатория по психология към педагогическото [[училище]] и провежда в нея многобройни изследвания. Неговите интереси са главно в насока на психология на развитието, философия на психологията и теоретична психология. Виготски защитава съществуването и развитието на психологията като самостоятелна [[наука]] – наука за [[Психика (психология)|психиката]] и съзнанието[[съзнание]]то. Опитва се да създаде хипотеза за произхода и природата на [[съзнание]]тосъзнанието. Провежда изследвания по [[психология]] на естетическото въздействие на [[Литературно произведение|литературните произведения]], анализирайки „[[Хамлет|''Хамлет'']]“ и малките литературни форми ([[Новела|новели]], [[Басня|басни]]). Вниманието на Виготски е фокусирано върху това как готовото литературно художествено произведение влияе върху човека и преди всичко върху неговия емоционален живот. Той смята, че [[Произведение на изкуството|произведенията на изкуството]] са обществени оръдия, чрез които се извършва претопяване на [[Емоция|емоциите]] и превръщането им в специфична сфера на индивидуалния човешки живот. Разглеждайки висшите психични процеси (преднамереното [[внимание]], преднамерената и логическата памет, мисленето с понятие), Виготски определя като неразложима по-нататък единица на опосредстваните форми за поведение ''знаковата операция''. Той формулира основен закон на формиране на специфичните за човека висши психични процеси, според който всяка висша, чисто човешка психическа функция, първоначално съществува във външна интерпсихична форма и едва по-късно, в специфичния процес на [[интериоризация]]таинтериоризацията, се превръща в индивидуална интрапсихична. Виготски обръща голямо внимание и на обучението, според него обучението и развитието не са два независими процеса или един и същи процес, а между тях съществуват сложни отношения. Обучението е най-плодотворно само тогава, когато протича в границите на даден период ([[сензитивен период]]), определян от зоната на най-близкото развитие. Сензитивните периоди съвпадат с така наречените от Виготски оптимални срокове за обучение. Знаменателна е фразата му, че една крачка в обучението може да означава сто крачки в развитието.
* „Психология на изкуството“, Изд. Наука и изкуство, София, 1978
 
* „Въображение и творчество в детска възраст“, издадена като „Въображение и творчество на детето“, Изд. Наука и Изкуство, София, 1982
Виготски обръща голямо внимание и на [[обучение]]то. Според него обучението и развитието не са два независими процеса или един и същи процес, а между тях съществуват сложни отношения. Обучението е най-плодотворно само тогава, когато протича в границите на даден период (сензитивен период), определян от зоната на най-близкото развитие. Сензитивните периоди съвпадат с така наречените от Виготски оптимални срокове за обучение. Знаменателна е фразата му, че една крачка в обучението може да означава сто крачки в развитието.
* „Мислене и Реч“,Изд. Наука и Изкуство, София, 1983
 
* „Лев Симеонович Виготски: избрани психологически произведения“, ИК Псидо, 2005
== Библиография ==
=== Източници ===
* „''Педагогическа психология''“, 1926
* „''Педология на подрастващия''“, 1930
* „Основни„''Основни течения в съвременната психология“психология''“, — [[1930]]
* „Етюди„''Етюди по история на поведението“поведението''“, (съвместно с [[Александър Лурия]]), — [[1930]]
* „Въображение„''Въображение и творчество в детска възраст“възраст''“, — [[1930]]
* „''Мислене и Реч''“, 1934
* „Умствено„''Умствено развитие на децата в процеса на обучение“обучение''“, — [[1935]]
* „Диагностика„''Диагностика на развитието и педологическа клиника на трудното детство“детство''“, — [[1936]]
=== '''На български език ==='''
* „Психология„''Психология на изкуството“изкуството''“, Издизд. [[Наука и изкуство]], София, 1978
* „Въображение„''Въображение и творчество в детска възраст“възраст''“, издадена като „Въображение„''Въображение и творчество на детето“детето''“, Издизд. Наука и Изкуствоизкуство, София, 1982
* „Мислене„''Мислене и Реч“Реч''“,Изд изд. Наука и Изкуствоизкуство, София, 1983
* „Лев„''Лев Симеонович Виготски: избрани психологически произведения“произведения''“, ИК Псидо, 2005
 
=== Източници ===
* Виолета Ванева, История на психологията, Русе 2004
 
* [http://yanko.lib.ru/books/psycho/vugotskiy-psc_razv_chel-8-konkretnaya_psihologiya_cheloveka.pdf Конкретна психология на човека]
 
=== Външни препратки ===
* [http://www.vygotskydocumentary.com]
* [http://webpages.charter.net/schmolze1/vygotsky/]
* [http://www.massey.ac.nz/~alock/virtual/project2.htm]
* [http://vygotsky.afraid.org]
* [http://www.eastsideinstitute.org/vygotsky.html]
* [http://lchc.ucsd.edu/MCA/Paper/index.html]
* Cole, M. & Wertsch, J. [http://robertexto.com/archivo13/beyond_piaget_vigotsky.htm]
* Garai, L. Another crisis in the psychology: [http://www.staff.u-szeged.hu/~garai/Vygotskyboom.htm]
* Garai, L. [http://www.staff.u-szeged.hu/~garai/Vymplic.htm]
* Ratner, C. [http://robertexto.com/archivo13/historical_and_vigot.htm]
* [http://wik.ed.uiuc.edu/index.php/]
* [http://sciencehack.com/videos/view/634376752589779456 Видео за Виготски]
* [http://video.google.com/videoplay?docid=634376752589779456]
* [http://ahp.yorku.ca/?p=387]