Кирил Куртев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 15:
На 30 май 1941 г. Кирил Куртев подава оставка. Замества го [[Иван Гаруфалов]]. След смъртта на Иван Гаруфалов през 1951 г. епископ Кирил заема отново поста. След [[Съдебни процеси срещу католически свещеници в България|процесите срещу Католическата църква]] Кирил Куртев остава единственият висш католически йерарх в България. Той се грижи не само за униатската общност, но и за [[Римокатолическа църква|католиците от западен обред]] в [[Никополска епархия|Никополската]] и [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-Пловдивската епархия]]. Ръкополага [[Симеон Коков]] за епископ на Софийско-Пловдивската епархия. <ref name="Елдъров 54">{{cite book|title=Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване|last=Елдъров|first=Светлозар|authorlink=Светлозар Елдъров|year=2002|publisher=Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия|location=София|url=http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf}}</ref> Епископ Кирил Куртев участва в работата на [[Втори ватикански събор|Втория ватикански събор]]. Той участва в неговата работа по време на втората (1963 г.) и четвъртата сесия (1965 г.), както и на първия генерален епископски синод в Рим през 1967 г.
 
Епископ Куртев почива на 7 март 1971 г. е в с. [[Куклен]], [[Пловдивско]].
 
== Източници ==