Летателен апарат: Разлика между версии

 

Много по-реалистични за технологичните възможности на това време са балоните. Първите по-големи балони, способни да издигат във въздуха хора, се появяват в [[Западна Европа]] през XVIII век, а в края на XIX век са конструирани и първите [[Дирижабъл|дирижабли]], балони със собствено задвижване. През XVII-XVIII век с откритието на [[водород]]а се появяват и първите водородни балони.<ref name="wings-tom">{{Citation | last1 = Crouch | first1 = Tom | title = Wings: A History of Aviation from Kites to the Space Age | publisher = W.W. Norton & Co | year = 2004 | location = New York, New York | isbn = 0393326209}}</ref> Устройството на дирижаблите се усъвършенства - размерите им се увеличават, конструкцията им включва корав скелет и аеродинамично покритие, отделно от газовия балон. Поредица от инциденти, най-известен от които е този с дирижабъла [[Хинденбург]] през 1937 година, слага край на златния век на дирижаблите.

Човечеството винаги е гледало към небето и птиците, които го владеят. Мечтата за полет от хората е вечна. Това е причина и почти всички народи да създават легенди за това. Някои от тях са пряко свързани с исторически личности, но други не са. Със сигурност може да предполагаме, че храбреци, които правят опити е имало навсякъде. В българската легенда [[майстор Манол]] след като е затворен в минарето, което е построил, си прави крила и отлита. В центъра на [[Разград]] има построен паметник на майстора. Такива легенди има и в руския фолклор, румънския фолклор и други.