Квантова теория на полето: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 1x А|А(Б) |
Termininja (беседа | приноси) прехвърлено от Квантово поле |
||
Ред 1:
'''Квантова теория на полето''' е раздел на [[физика]]та, изучаващ поведението на квантовите системи с безброй много [[степени на свобода]]. Тя се явява теоретична основа за описание на микрочастиците, техните взаимодействия и преобразувания. На квантовата теория на полето се основават [[физика на елементарните частици|физиката на елементарните частици]] и физиката на кондензираната материя. За момента квантовата теория на полето може да се приеме за ефективна полева теория, което означава, че съществува максимална енергия за която тя е приложима.
Математическият апарат на квантовата теория на полето е [[Хилбертово пространство|Хилбертовото пространство]] на състоянията и действащите в него оператори. Обектите в него са пространствени вектори, описващи възможните състояния на квантовото поле.
Основите на теорията се полагат през 1920-те, когато възниква необходимостта от създаване на квантова теория на електромагнитното поле. През 1926 година [[Макс Планк]], [[Паскуал Йордан]] и [[Вернер Хайзенберг]] създават такава теория, като изразяват вътрешните степени на свобода на полето като безкраен набор хармонични трептения, използвайки процедурата за квантуване на тези трептения.
Предполага се, че квантовата механика лежи в основата на всички физични явления в природата. Класическата теория за полето би трябвало, поне на теория, да позволява промяна в някои от основните ѝ свойства в посока на квантовата механика, успехът дава Квантовата теория за полето. Например класическата електродинамика дава квантова електродинамика. Квантовата електродинамика е може би най-успешната научна теория, експериментални данни потвърждават своите прогнози за по-висока точност (до по-значителни цифри), отколкото всяка друга теория. Другите две фундаментални квантови теории за полето са квантовата хромодинамика и електрослабата теория. В квантовата хромодинамика цветовите линии на полетата са доближени на много малки разстояния от глуоните. Този ефект се увеличава в рамките на малко разстояние (около 1 FM от района на кварките), като по този начин кварките се обединяват в адрони. Тези три квантови теории могат да бъдат извлечени като специален случай в т.нар. стандартен модел на частиците. Теорията на относителността на Айнщайн, отнасяща се до гравитационните полета, тепърва предстои да бъде квантувана.
== Външни препратки ==
| |||