Певек: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
| площ = 60,32
| височина =
| население = 4 743
| население = {{Повишение}} 4718<ref>Териториален клон за Чукотски автономен окръг на [[Федерална статистическа служба|Федералната статистическа служба]]. [http://chukotstat.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat_ts/chukotstat/resources/db819d80437f3da0b390f3dd898fc419/Численность+постоянного+населения+Чукотского+автономного+округа+по+муниципальным+образованиям+на+1+января+2014+года.xlsx Численность постоянного населения Чукотского автономного округа по муниципальным образованиям на 1 января 2014 года] {{икона|ru}}</ref>▼
| население-година =
| кмет = Лариса Бондаренко<ref>[http://gp5854.chukotski.msu-russia.ru/contacts.html Всероссийское информационное агентство «Местное
| основаване = [[1933]]
| град-от = 1967
Ред 25:
| сайт = http://www.pevek.ru/
}}
'''Певек''' ({{lang-ru|Певек}}, {{lang-ckt|Пээкин}}) е пристанищен [[град]] в [[Чукотски автономен окръг]], [[Русия]]. Той е разположен на брега на [[Източносибирско море]], в [[Чаунски залив|Чаунския залив]], и е [[административен център]] на [[Чаунски район]]. Към 2016 г. има население от 4 743 души.<ref name="pop2016"></ref>
Певек започва развитието си през 30-те години на 20 век като добивно селище и пристанище по [[Северен морски път|Северния морски път]]. Днес той е най-северният град в Русия.<ref name="RIAN"/>
== Етимология ==
Ред 35:
== История ==
През 1926 година районът е посетен от икономическа експедиция, целяща да проучи Чукотка. Ръководител на статистиката в експедицията е Тихон Семушкин, който описва [[землянка]], обитавана от някой си Шкулев, [[Колима|колимчанин]] и ловец на животни за кожи. На мястото имало и [[яранга]], в която живеела стара чукчанка.<ref name="hist">{{cite web|url=http://www.pevek.ru/?cat=2|title=У лукоморья город есть…|publisher=pevek.ru|accessdate=15 април 2015}}</ref>
На 5 юли 1933 от Владивосток за Чукотка тръгва параходът „Лейтенант Шмидт“, а на борда му е Наум Филипович Пугачов, назначен от администрацията на Хабаровски край за секретар на Чаунския районен комитет на [[ВКП(б)]]. Параходът пристига в Чаунския залив на 10 август и пуска котва. В далечината екипажът забелязва седем яранги на възвишението и една дървена постройка в подножието му. До ноември 1933 експедицията изгражда на мястото землянка, в която живеят Пугачов и семейството му, две едностайни къщи, в които се помещават районният изпълнителен комитет, профсъюз и [[библиотека]], полагайки основите на града. Така в Чаунски район към 1933 има три къщи и землянка в Певек, десет къщи по река Чаун, една къща в [[Билингс]] и две къщи с полярна станция в [[Риркайпи]], както и районна радиостанция. Само две години по-късно в Певек вече има [[болница]], училище и клуб; в устието на Чаун е създаден интернат, а на [[нос Шмид]] и [[нос Билингс]] също са построени училища.<ref name="hist"/>
Ред 41:
[[File:Чаунская ТЭЦ.jpg|thumb|left|Откритата през 1944 ТЕЦ „Чаунская“]]
По искане на Пугачов на 12 август 1936 в града пристига експедиция на Всесъюзния арктически институт Главсевморпут, която изучава района. До края на годината около Певек са открити и доказани [[калай|калаени]] залежи от промишлено значение. Скоро след това започва работа по усвояването им и на 12 април 1941 са открити две големи добивни предприятия – рудниците [[Валкумей]] и [[Красноармейский|Пиркакай]] (по-късно преименуван на Красноармейский).<ref name="hist"/> За кратко време районът претърпява бурно развитие – на 20 май 1944 заработва [[ТЕЦ]], същата година започват работа механическа работилница и строителна работилница, която по-късно прераства в завод за строителни материали.<ref name="hist"/> Голяма част от труда за добивните предприятия на калай и [[уран (елемент)|уран]] в района идва чрез системата от трудови колонии и лагери [[Далстрой]], предимно през [[Чаунлаг]] и [[Чаунчукотлаг]]. Остатъци от лагерите, през които са преминали неизвестен брой криминални и политически затворници, могат да се видят и днес в района на Певек.<ref name="Fute"/>
През есента на 1950 се правят геоложки проучвания в търсене на [[злато]], а през 1959 е открито първото златодобивно предприятие в Чукотка. В Чаунски район е добит и първият за страната [[живак]] от рудника Пламенний.<ref name="hist"/> В същата година населението на града достига 1500 души,<ref name="Fute"/> а паралелно с икономическото развитие в Певек [[театър]] със собствен колектив, през 1959 – народен университет, а през 1967 и [[кино]].<ref name="hist"/> Певек е провъзгласен за град на 6 април 1967.<ref>Указ от 6 април 1967</ref> През 1969 започва изграждането на 5-етажни блокове заради недостига на жилища, а през 1972 е разработен 25-годишен план за развитие на града. Певек е разделен на няколко микрорайона с население от три до пет хиляди души. Особено внимание се отделя на разположението на блоковете, което е с аеродинамични характеристики и цели отбиването на изключително силните арктически ветрове. Планът обаче не е завършен докрай.<ref name="hist"/> След разпада на [[Съветския съюз]] населението на града се стопява наполовина.<ref name="Fute"/>
Ред 48:
Географските особености на района са били познати на руснаците още от средата на [[18 век]], когато [[Велика северна експедиция|Великата северна експедиция]] достига тези места. Експедициите на [[Джоузеф Билингс]] пък описват Чаунския залив и околностите му.<ref name="Fute"/> Заливът е споменат и в по-ранни сведения на [[Михаил Стадухин]].
За Певек е характерен суровият [[тундра|тундров]] климат с дълги, много студени зими и кратки, прохладни лета. Най-ниската отчетена температура е -50° C, а най-високата е +29,2° C. [[Февруари]] е най-студеният месец, а най-топлият е [[юли]].
{{Weather box
Ред 186:
|+ style="font-weight: bold; font-size: 1.1em; margin-bottom: 0.5em"| Население по години
|-bgcolor="#DDDDFF"
! 1959<ref>{{икона|ru}} [http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus59_reg2.php Всесоюзная перепись населения 1959 года.]</ref> !! 1970<ref>{{икона|ru}} [http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus70_reg2.php Всесоюзная перепись населения 1970 года.]</ref> !! 1979<ref>{{икона|ru}} [http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus79_reg2.php Всесоюзная перепись населения 1979 года.]</ref> !! 1989<ref name="pop1989"></ref> !! 1996<ref name="mgrd"></ref> !! 1998<ref name="mgrd"></ref> !! 2000<ref name="mgrd"></ref>
|- bgcolor="#EEEEFF"
| align=center| 5 752
Ред 196:
| align=center| 5 600
|-bgcolor="#DDDDFF"
▲
|- bgcolor="#EEEEFF"
| align=center| 5 206
Ред 205:
| align=center| 4 969
| align=center| 4 718
|-bgcolor="#DDDDFF"
! 2015 !! 2016<ref name="pop2016">{{икона|ru}} [http://www.gks.ru/free_doc/doc_2016/bul_dr/mun_obr2016.rar Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года]</ref>
|- bgcolor="#EEEEFF"
| align=center| 4 721
| align=center| 4 743
|}
== Икономика ==
[[Файл:Причал порта Певек.jpg|мини|ляво|Пристанище Певек]]
Певек е важно пристанище по Северния морски път. То е източната база на Североизточното морско параходство и тук е базиран [[ледоразбивач]],<ref name="Ragner4">Ragner, стр. 4</ref> а самото пристанище е собственост на руското [[Министерство на транспорта на Руската федерация|Министерство на транспорта]].<ref name="Ragner86">Ragner, стр. 86</ref> Управлението на пристанищната администрация на запад се простира до 125° и.д., в областта на [[Лена (река)|река Лена]], а отвъд тази точка мореплаването е под юрисдикцията на пристанищните власти в [[Диксон]].<ref name="Ragner4" /> Пристанищните власти управляват маршрутите на корабите по Северния път и осигуряват на корабите информация за ледената покрива във водите под своя юрисдикция.<ref name="Ragner4" /> Арктическото морско параходство (със седалище в [[Тикси]]) също използва пристанището за превоз на въглища от [[Черский]] до Певек.<ref name="Ragner67">Ragner, стр. 67</ref> В наши дни стокооборотът е значително по-малък, отколкото в миналото.<ref name="Ragner38">Ragner, стр. 38</ref>
Градът няма значителен износ и въпреки добива на злато около [[Билибино]] и [[Ленинградский (Чукотка)|Ленинградский]], обемът на изнасяните товари през пристанището е малък.<ref name="Ragner38">Ragner, стр. 38</ref> То се използва главно за внос на горива от [[Бергинговский]].<ref name="Ragner13">Ragner, стр. 13</ref> Въпреки продължаващия добив на калай в района, не се предвижда морският трафик да се увеличи, тъй като повечето мини са затворени поради нерентабилност.<ref name="Ragner38" /> Закриването на рудниците през 90-те години принуждава много местни жители да се преселят в други региони на Русия. Така се намаляват и нивата на внос, като с това падат и инвестициите в инфраструктурата на самото пристанище и Северният морски път става ненадежден.<ref name="Brigham">Polar Record 36. L. W. Brigham. ''The Northern Sea Route, 1998'', стр. 19–24</ref> Все пак към края на 90-те години се забелязва леко покачване на трафика.<ref name="INSROP">INSROP Working Paper No. 135. A. Granberg, G. Kobylkovsky, and V. Plaksin. ''Cargo-Forming Potential of Sakha (Yakutia), Chukotka Autonomous District and Other Far-Eastern Regions for the Northern Sea Route''.</ref>
Line 225 ⟶ 230:
=== Библиография ===
*Ragner, C.L. ''[http://www.fni.no/doc&pdf/FNI-R1300.pdf Northern Sea Route Cargo Flows and Infrastructure—Present State and Future Potential]''. The Fridjof Nansen Institute, 2000.
*Auzias, Dominique. Brochet, Pierre-Christian. Strogoff, Michel. ''[https://books.google.bg/books?id=ogRsocK2wBQC&pg=PA1&lpg=PA1&dq=petit+fute+chukotka&source=bl&ots=blNToi3tSM&sig=qRr1hH4g22nLAl0HDpoVUAXWAh4&hl=en&sa=X&ei=41UuVcWqF8qrsQHa0IPQBQ&ved=0CB8Q6AEwAA#v=onepage&q=petit%20fute%20chukotka&f=false Chukotka]''. Petit Futé, 2006.
*''О преобразовании рабочего посёлка Певек Чаунского района Чукотского национального округа Магаданской области в город районного подчинения'', Указ 6 апреля 1967 г. Президиум Верховного Совета РСФСР.
| |||