Уикипедия

Хезиод: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
махам зле преведените пасажи, редактирам, прерубрикирам
Редакция без резюме
Ред 23:
}}
 
'''Хезиод''' ({{Lang-el|Ησίοδος}}) е древногръцки [[поет]], за когото се смята, че е живял около [[700 пр.н.е.|700 г. пр.н.е.]] Смята се, че е роден и отрасъл в [[Беотия]] като син на дребен селянин, който се преселил тук от [[Мала Азия]]. След [[5 век пр.н.е.]] литературоведите спорят кой е живял по-рано — – [[Омир]] или Хезиод. Днес повечето учени са на мнение, че [[Омир]] е живял преди Хезиод. Автор е на ''[[Теогония]]'', ''[[Каталог на жените]]'', ''[[Дела и дни]]'' и др. Поемите на Хезиод имат по-приложен характер. В тях словото по-често се изрежда, обяснява, поучава, а не се стреми към тържествен патос. Освен това той насочва вниманието си към човешкия свят. Хезиод е първият поет, който пренебрегва епическата традиция, и то не само по отношение на формата, но и по отношение на нейното съдържание.
 
В „[[Теогония]]“ той представя историята като преодоляване на хаоса и неподвижността. Отначало е Хаосът, след него - – Гея (Земята) и Тартар (дълбоките земни недра), а след това и Ерос, като олицетворение на любовта, който поражда Нюкта или Никс (Нощта) и Ерео (Мрака). Никта и Ерео раждат Ефира и Хемера (Деня). Както тук, така и в „Дела и дни“, той поставя проблеми и развива идеи, в които трасира нови насоки в развитието на историческата мисъл от античността до днес. В неговите творби за първи път в антична Гърция се намират систематизирани и свързани в сравнително цялостен светоглед идеята за характера и развитието на човешкото общество.
 
== Биография ==
Ред 31:
 
[[File:Moreau, Gustave - Hésiode et la Muse - 1891.jpg|мини|200px|Хезиод и музата от [[Гюстав Моро]], 1891 г.]]
Различавайки се от техния баща, Хезиод е неохотен към мореплаването, но веднъж преплавал тесния пролив между гръцката суша и Евбея, за да участва в погребалните чествания за Атамас от Чалкис, печели трипод в певческо състезание. Също така описва срещата си с Музите от планината Хеликон, където пасял животни, когато богините го даряват с лавров венец, символ на поетичен авторитет (''Теогония'', 11. 22- – 35).
 
Хезиод всъщност е женомразец от същия мащаб като по-късния поет [[Симонид]]. Той прилича на [[Солон]] в неговата замисленост за проблемите на доброто срещу злото и „как точно и всемогъщият бог може да позволи на несправедливостта да вирее в живота“. Той прилича на [[Аристофан]] в неговото отхвърляне на идеализирания герой в епическата литература в полза на идеализираната панорама на земеделеца.
 
Няколко легенди, събрани за Хезиод и записани в няколко източника:
* историята „Поетическото състезание (Ἀγών / Agōn) между Омир и Хезиод“
* биографията на Хезиод от византийския граматик [[Йоан Цец]]
* статията за Хезиод във византийската енциклопедия [[Свидас]]
* два откъса и няколко разпръснати бележки при [[Павзаний]] (IX, 31.3–63 – 6 и 38.3–43 – 4)
* откъс в [[Плутарх]]овото съчинение „Moralia“ (162b)
 
Ред 45:
Гърците от края на 5. и началото на 4. в. пр. Хр. смятат за свои най-стари автори Орфей, музите, Хезиод и Омир. В този ред. След това гръцките автори започнали да смятат Омир за по-ранен от Хезиод.
 
Първите известни автори, поставили Омир по-рано от Хезиод, били [[Ксенофан]] и Хераклит Понтийски, макар всъщност първи да го е обявил [[Аристарх Самотракийски]]. Ефор смята, че Омир е по-млад братовчед на Хезиод, историкът Херодот, 5 в. пр.н.е, убедително ги смята за близки по време, Алкидамас (4 в.пр.н.е), в своето съчинение ''Mouseion'' дори ги довежда заедно за въображаем епически агон, известен днес като ''Състезанието на Омир и Хезиод''. Повечето учени днес са съгласни, че Омир има старшинство, но има силни аргументи и за противоположната позиция.
 
Горната граница от 750 г. пр. н. е. е отбелязана от съображения като вероятността кога е написана неговата творба, фактът, че е споменал светилището в Делфи, което е било от малко национално значение и е изброил реките, които се вливат в [[Черно море]], регион, който е открит и развит от гръцките колонисти в началото на 8. век пр. н.е.
 
== Творби ==
Три творби са оцелели, които са определени на Хезиод от древни коментатори: ''Дела и дни, ''Теогония'' и ''Щитът на Херакъл''. Други творби, атрибутирани като негови, днес са познати само във фрагменти. Оцелелите творби и фрагменти са записани в общоприет стихотворен размер и на епичен език. Обаче ''Щитът на Херакъл'' днес се смята за по-късен фалшификат и вероятно е написан през 6. век пр. н.е. Много древни критици отхвърлят като негово произведение и ''Теогония'', въпреки че Хезиод споменава себе си по име в тази поема.
 
''Теогония'' и ''Дела и дни'' може да бъдат много различни в сюжета, но споделят отличителен език, стихотворна стъпка и прозодия, която едва доловимо ги разграничава от Омировите поеми и от ''Щитът на Херакъл''. Освен това двете представят една и съща версия на мита за Прометей. Но пък е възможно в тези автентични поеми да са правени по-късни поправки и добавки. Например първите десет стиха на ''Дела и дни'' може да са били заети от Орфически химн към Зевс.
 
=== ''Теогония'' ===
Ред 58:
''Теогония'' обикновено е смятана като най-ранната творба на Хезиод. Повечето учени, с някои забележителни изключения, смятат, че въпреки различния сюжет между тази поема и ''Дела и дни'' двете произведения са написани от един и същи автор. ''Теогония'' се отнася до произхода на света (космогония) и на боговете (теогония).
 
Дълго време се смятало, че в митът за създаването на света при Хезиод има източни влияния, като Хититска песен за Кумарби и вавилонската Енума Елис. Това културно кръстосване може би е започнало през 8. и 9. век чрез гръцките търговски колонии като Ал Мина в северна Сирия.
 
=== ''Дела и дни'' ===
Ред 66:
В добавка на ''Теогония'' и ''Дела и дни'' през Античността много други поеми били приписани на Хезиод. Съвременната наука се съмнява в тяхната автентичност и тези произведения в общи линии се отнасят до формираната част от „Хезиодовия корпус“, дали или не тяхното авторство е прието.
 
От тези поеми, формиращи Хезиодовия корпус, само ''Щитът на Херакъл'' (Ἀσπὶς Ἡρακλέους, Aspis Hērakleous) е предаден непокътнат чрез средновековната ръкописна традиция.
 
Класическите автори също приписват на Хезиод една дълга генеалогическа поема, известна като ''Каталог на жените'' или Ehoiai. Това е бил митологически каталог на смъртните жени, които са се свързали с богове, както и потомството от тези брачни съюзи.
Ред 72:
== Външни препратки ==
* {{Моята библиотека автор|heziod|Хезиод}}
* [http://www.hs-augsburg.de/~harsch/graeca/Chronologia/S_ante08/Hesiodos/hes_intr.html Творби на Хезиод на старогръцки], BIBLIOTHECA AUGUSTANA - – bibliotheca Graeca
* Николай Гочев, [http://literaturasu.blogspot.bg/2013/01/19.html „Епосът на Хезиод“], 19 октомври 2012
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хезиод“.