Егейска Македония: Разлика между версии

'''Егейска Македония''' или '''Беломорска Македония''', или '''Южна Македония''', или '''Гръцка Македония''' е частта от [[Македония (област)|географската област Македония]], която по [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] от 1913 година е включена в състава на [[Гърция]]<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - – 1916, Торонто, 2006, стр.24</ref>. В Гърция Егейска Македония се нарича само '''Македони&#768;я''' ({{lang-el|Μακεδονία}}) и eе най-големият по площ и втори по население район на Гърция. Заедно със [[Западна Тракия]] гръцката част на областта Македония влиза в [[Северна Гърция]].

Гръцка Македония има площ от 34&nbsp;231 km² или над 50% от цялата област и 2&nbsp;625&nbsp;681 жители, 773&nbsp;180 от които, живеят в нейния главен град - – [[Солун]]. В административно отношение е разделена на три области - – [[Западна Македония]], [[Централна Македония]] и [[Източна Македония и Тракия]], като в последната само два от петте нома принадлежат към Македония, а останалите три към [[Западна Тракия]].

== Антична и средновековна история ==

== Модерна история ==

Губернаторството се стреми да въстанови положението отпреди войната и се отнася толерантно със заварените малцинства, с изключение на опита за християнизация на помаците в областта Чеч. По места се създават смесени комисии от българи, турци, гърци и евреи. Поради намаленият числен състав на българските военни части, и въпреки създаването на местни български милиции, гръцката армия успява да изтласка българите от части на Съботска и Гумендженска околии, а българските войски напускат Солунската селска и Лъгадинската околии. С началото на Междусъюзническата война и изтласкването на българската армия от областта Македонското военно губернаторство е ликвидирано<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - – 1916, Торонто, 2006, стр.125- – 135</ref>.

Гръцкото владеене на останалата част от Южна Македония в периода октомври 1912 - – юни 1913 година е наречено Първи гръцки режим.

==== Първо Гръцко управление (1913- – 1915) и съпротива срещу него= ===

Между 1913- – 1915 година се провежда административна реформа, според която Егейска Македония е поделена на 5 нома (окръзи) и 22 епархии (околии): ном Лерин с Костурска и Леринска епархии, ном Кожани с Гревенска и Кожанска епархии, ном Солун със Съботска, Воденска, Берска и Ениджевардарска епархии, ном Струмица с Кукушка, Полигироска, Светогорска и Солунска епархии, ном Валовища с Нигритска, Силяховска и Серска епархии, ном Драма с Правищка, Кавалска, Саръшабанска и Драмска епархии. Успоредно с това върви налагане на гръцките топоними на градове, села, реки и местности.

Българското население компактно населява териториите на север от етническата българо-гръцка граница в Егейска Македония, която минава по линията от планината [[Грамос]] на изток, през южните части на бившата Костурска кааза, пресича Кайлярската кааза през селата [[Липинци]], [[Бошовци]] и [[Ранци]], в Берската кааза през град Бер и река Бистрица, заобикаля на север гръцката област [[Урумлък]], след което излиза на Бяло море между реките Вардар и Галик. От Солун на изток границата заобикаля българското село [[Киречкьой]] и пресича [[Бешичко езеро|Бешичкото езеро]] излиза на [[Орфански залив|Орфанския залив]], откъдето по бреговата линия достига река [[Места]]. Българи отсъстват в казиите Кожанска, Гребенска, Касандрийска и са незначителен брой в Светогорска и Анаселишка, а в Лъгадинска, Берска, Костурска и Кайлярска са съсредоточени в северните части. В гореописаната област българите съставляват над 50% от общото население. Редица чуждестранни изследователи потвърждават това, сред тях са Жозеф Ално, Жорж Санжон, Луй Леже, Робер Пеласие, Леон Ламуш, Жорж Голис, братя Бъкстоун, Хенри Брайлсфорд и други<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - – 1916, Торонто, 2006, стр.28- – 32</ref>.

Конфесионално българското население е разделено както следва 214&nbsp;901 екзархисти, 71&nbsp;259 патриаршисти, 3&nbsp;601 католици-униати, 291 протестанти, както и голям дял мюсюлмани. Българската екзархия има 378 църкви с 300 свещеници в 11 епархии, три от които с митрополитска власт - – Неврокопска, Пелагонийска и Охридско-Преспанска, а други осем с немитрополитска власт - – Костурска, Леринска, Воденска, Солунска, Сярска, Драмска, Мелнишка и Скечанска. Българите католици притежават 10 църкви и 2 манастира, а протестантите имат 4 църкви в Кукуш, Воден, Драма и Солун. В 1912- – 1913 година действат 340 български училища с 589- – 750 учители и 19&nbsp;000 ученици<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - – 1916, Торонто, 2006, стр.34- – 35, 39</ref>.

Гръцка статистика от 1912 година представя населението както следва 513&nbsp;000 гърци, 475&nbsp;000 мохамедани, 119&nbsp;000 българи, 98&nbsp;000 разни или общо 1&nbsp;206&nbsp;000 души. През 1925 година, когато главен секретар на комисията на [[ОН]] за настаняване на бежанците е гръцкия делегат А. Палис, същата статистика е препечатана в труда „Настаняване на гръцките бежанци“, с което е официализирана пред международната общност<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - – 1916, Торонто, 2006, стр.25- – 27</ref>.

Егейска Македония се разделя на 3 [[Област (административна единица)|област]]и, които се състоят от 13 [[Ном (Гърция)|номи]]. Освен това включва и автономния район [[Атон]] (Света гора).

* Гиза, Антони. „Балканските държави и Македонският въпрос“, Македонски научен институт, ­София, 2001. - – [http://www.vmro.150m.com/ag/ag_4_8.html], [http://www.kroraina.com/knigi/ag/index.html]

== Бележки ==