Давид Солунски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
В манастира Давид се отдава на молитва, пост, бдения, смирение и изучаване на свещените писания. След смъртта на игумена, монасите го избират за негов заместник, но той отказва и решава да се изкачи на бадемовото дърво до католикона и да живее там три години, преодолявайки всички изпитания на елементите на люлеещото се дърво, затова Давид е наречен ''дендрит'', тоест ''дървесник''. Този вид аскетизъм се е практикувал често в Сирия и Месопотамия, откъдето идват Давид и Адолас.<ref name="JS09"/>
След тези три години, ангел му дава заповед да живее в мълчание в килия и му предсказва, че ще извърши „още един акт на любов“. Давид слиза от дървото и влиза в подготвената килия в присъствието на архиепископ [[Доротей I Солунски]] (
След смъртта на архиепископ Доротей, наследникът му [[Аристид Солунски]] идва при Давид и го моли да замине за Константинопол, за да пледира пред император [[Юстиниан I]] (527 - 565) да не мести столицата на Илирик в [[Юстиниана Прима]], което ще намали престижа на Солун. Самият Аристид не може да пътува до столицата, тъй като не иска да остави града без пастир пред лицето на варварската заплаха. Давид се поддава на молбите на архиепископа и паството му и заедно с двамата си ученици, Теодорос и Димитриос заминава за Константинопол. В столицата, където славата му вече се е разнесла, е посрещнат с уважение и почит от населението и особено от императрица [[Теодора (съпруга на Юстиниан I)|Теодора]]. Юстиниан го изслушва пред Сената. Давид взима жив въглен в ръката си и прикадява императора и Сената без да изгори ръката си. След това излага молбата си, в която Юстиниан се вслушва и статутът на Солун остава ненакърнен.<ref name="JS09"/>
| |||