Джак Керуак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ 4 категории, коректорски |
+ 5 картинки |
||
Ред 35:
== Биография ==
[[File:Jack Kerouac's birthplace, 9 Lupine Road, Lowell MA.jpg|мини|220px|вляво|Родният дом на Керуак в Лоуел, [[Масачузетс]].]]
Керуак е роден в Лоуел, [[Масачузетс]], като родителите му са френски канадци: Leo-Alcide Kerouac и Gabrielle-Ange Lévesque чиито родове са преселници от провинцията [[Квебек]], [[Канада]]. Както много квебекчани от тогавашното поколение те са част от вълната [[имигрант]]и, които пристигат в [[Нова Англия]], за да търсят работа. Баща му е ексцентрик по природа, а майка му е властна натура и ревностна католичка, при която той остава да живее през по-голямата част от живота си.
До шестгодишна възраст Керуак не е учил английски и вкъщи неговото семейство е говорело квебекски [[диалект]] на френски. В съвсем ранна възраст той преживява смъртта на по-големия си брат Жерар, който умира от ревматична [[Треска (болест)|треска]] на девет години: това събитие по-късно бива описано в романа „Видения за Джерард“. Някои от стиховете на Керуак са писани на френски и в писма, изпращани малко преди смъртта му до неговия приятел [[Алън Гинсбърг]], той изразява желанието си да говори езика на неговите прародители отново. Наскоро беше открито, че Керуак първо е започнал да пише „По пътя“ на френски, език, на който той е написал също два непубликувани романа. Текстовете са на квебекски френски [[диалект]]; същия диалект е използван по-късно и в ранните романи на Мишел Трембли.
Благодарение на [[лека атлетика|атлетическите]] си способности Керуак се изявява като изключително обещаващ бегач на 100 метра с препятствия в отбора на горните класове на местното училище. Това му осигурява покани и стипендии от Boston College, Notre Dame, [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]]. Той
[[File:Jack Kerouac Naval Reserve Enlistment, 1943.png|мини|200px|Снимка на Керуак за служебните му документи във флота, 1943 г.]]
Когато футболната му стипендия бива спряна, Керуак напуска Колумбийския университет, макар че продължава да живее известно време в [[Ню Йорк]] с приятелката си Еди Паркър. По това време той среща хората, с които по-късно ще пътува из целия свят и които са герои в много от неговите романи; наричаните също така [[бийтпоколение]]то – включително [[Алън Гинсбърг]], Нил Касиди, Джон Холмс, Хърбърт Хънк и [[Уилям Бъроуз]]. През 1942 г. Керуак се присъединява към американския търговски [[флот]], а година по късно към военния флот.
Line 55 ⟶ 57:
Издателите не одобряват нито неговия експериментиращ стил, нито тона му, който се доближава до този на социалните малцинства в [[Северна Америка|Америка ]]през 50-те години. През 1957 г. Viking Press купува романа, изисквайки значителна преработка.
[[File:Jack Kerouac House (Orlando, Florida) 01.jpg|мини|260px|вляво|Къщата на Керуак в [[Орландо]], [[Флорида]].]]
През юли 1957 г. Керуак се премества в малка къща на Clouser Ave. в [[Орландо]], [[Флорида]], изчаквайки издаването на „По пътя“. Няколко седмици по-късно критиката, появила се в [[Ню Йорк Таймс]] обявява Керуак за гласа на новото поколение. Керуак бива издигнат като значим американски писател. Неговото приятелство с [[Алън Гинсбърг]], [[Уилям Бъроуз]] и Грегъри Корсо става емблематично за [[бийтпоколение]]то. Неговата слава започва неконтролируемо да расте и впоследствие става причина за гибелта му. Романите му често биват описвани като идеологически за следвоенното бийтпоколение и той самият бива наричан „кралят на бийтпоколението“, термин, който никога не го е карал да се чувства комфортно и веднъж отбелязва: „Аз не съм битник, аз съм католик.“
През 1954 г. Керуак открива „Библия на Будизма“ ''(A Buddhist Bible)'' на Dwight Goddard в [[библиотека]]та в [[Сан Хосе (Калифорния)|Сан Хосе]], с което започва потапянето на Керуак в будизма. През 1955 г. Керуак написва биографията на [[Буда|Сиддхартха Гаутама]], озаглавена „Събуди се“, която не издава приживе.
[[File:Letter by Jack Kerouac to Marlon Brando (1957).JPG|мини|200px|Писмо на Керуак до [[Марлон Брандо]], 1957 г.]]
Керуак описва част от собствените си, свързани с будизма преживявания и приключенията си с [[Гари Снайдър]] и останалите поети от [[Сан Франциско]] в книгата „Бродягите на Дхарма“, публикувана през [[1958]] г. Наричана от някои „продължение на „По пътя“, „Бродягите на Дхарма“ е написана в [[Орландо]], [[Флорида]] в края на [[1957]] и началото на 1958 г. През 1958 г. Керуак написва и „битнически“ филм, наречен „Pull My Daisy“.
В романите на Керуак също става дума и за приятелството му с учителя [[Алън Уотс]] (присъстващ в романа „Big Sur“ под името Arthur Wayne и като Alex Aums в „Ангели на самотата“). Също така се е срещал и е влизал в дискусии с известния [[дзен]] будист Д.Т. Сузуки.
[[File:JackKerouacGravestone.JPG|мини|200px|Надгробната плоча на Керуак в Лоуел, [[Масачузетс]].]]
Керуак умира на [[21 октомври]] [[1969]] година в болницата „Св. Антоний“ в Сейнт Питърбърг, [[Флорида]], ден след като бива закаран по спешност там със силни коремни болки. Смъртта му на 47-годишна възраст настъпва вследствие на вътрешен кръвоизлив, причинен от [[цироза]] на черния дроб в резултат непрестанната употреба на [[алкохол]]. По това време той живее с третата си жена Стела и майка си Габраела. Керуак е погребан в родния си град Лоуел и посмъртно е награден с [[титла]]та [[доктор]] по [[литература]] от [[университет]]а в града.
|