Разлика между версии на „Тайга“

м
форматиране: 5x тире, 3x кавички, 3 интервала, 6lokavica, заглавие-стил, нов ред (ползвайки Advisor)
м (без right/дясно в картинки (x3))
м (форматиране: 5x тире, 3x кавички, 3 интервала, 6lokavica, заглавие-стил, нов ред (ползвайки Advisor))
[[Файл:Taiga.png|мини|Географско разположение на тайгата.]]
 
'''Тайгата''' ([[иглолистни]] бореални гори) е [[биом]] (природна зона) в [[умерен климатичен пояс|умерения климатичен пояс]] на [[Евразия]] и [[Северна Америка]].
Характеризира се с преобладаващи [[иглолистни]] (хвойнови) [[гора|гори]]. В действителност, ''тайга'' са наречени само горите в Евразия, но понятието се използва за целия биом. Хвойновите дървета съставят основния растителен живот благодарение на своята силна приспособимост към хладния [[климат]]. За тази зона са характерни и [[Блато|блатата]] и [[мочурище|мочурищата]], които покриват континенталната част на [[Канада]] и северната част на [[Сибир]].
 
Има огромно значение като климатичен регулатор. Основен източник за [[добив на дървесина]]. Около 75 % от иглолистната дървесина се добива от тук.<ref name="Gruev151" />
 
== Географско разположение ==
[[File:Werchojansk-Gebirge.jpg|мини|Сибирска тайга]]
Разположена е в северната умерена влажна географска зона, между [[широколистна гора|широколистните]], смесените гори и [[степ]]ите на юг, и [[тундра]]та на север. Образува почти непрекъснат пояс. Южната му граница е разположена между 50 и 70° с. ш., а северната в по-голямата си част приближава 70° с. ш., като само на някои места не достига [[полярна окръжност|Северната полярна окръжност]]. Средната ширина на бореалния пояс е 1000 – 1200 km. <ref name=”150”>Груев, Кузманов (1999), стр. 150</ref> Тайгата е най-голямата по площ, заемаща приблизително 10 % от сушата<ref name="BG encyclopedia">''Българска енциклопедия А—Я''. 2002. БАН, Труд, Сирма, София</ref> (около 2,3 млн. кв. km) и най-древна съвременна природна зона.
 
В Европа заема почти целия [[Скандинавски полуостров]] и [[Финландия]]. На територията на [[Русия]] южната граница на тайгата започва на ширината на [[Санкт Петербург]], продължава до горното течение на река [[Волга]], Северна [[Москва]], [[Урал (планина)|Урал]], по 54° с. ш. до [[Новосибирск]], а оттам до [[Хабаровск]] и [[Находка]] в Далечния изток. Целият западен и източен Сибир, планинските масиви на Урал, [[Алтай]], [[Саяни]]те и територията около езерото [[Байкал]] са покрити с иглилистни гори. Ширината и&#768; в европейската част на Русия е 800, а Западен и Източен Сибир – 2150 km, което е съизмерно с територията на Европа. Сибирската тайга, която лежи на юг от [[тундра]]та, е най-голямата иглолистна гора в света<ref>Jayne Parsons, London: Dorling Kindersley, 1997</ref>-
 
В [[Северна Америка]] тайгата се простира северно от Великите американски езера, практически по границата на [[САЩ]] и [[Канада]].
[[Климат]]ът е умерено хладен. Характеризира се с дълъг зимен период и късо сравнително топло лято. През пролетта по-голямата част от тайгата се наводнява от топящите се ледове на течащите реки, докато [[устие|устията]] им остават покрити. През лятото част от почвата се заблатява, а през зимата се заледява.
 
ГодишнaтаГодишната температурна амплитуда е в диапазона от - – 40° С до 20° С. Средната лятна температура е 10° С. Средното количество валежи е от 300 до 900 mm годишно. В някои райони може да надвиши 2000 mm.<ref name="nasa" />
 
За бореалната зона е характерна богата мрежа от влажни зони – блата, мочурища, многобройни езера и големи речни системи. През тайгата протичат едни от най-големите реки – [[Об]], [[Енисей]], [[Лена]], [[Юкон]], [[Маккензи]].
 
== Почви ==
Почвите са неплодородни, бедни на хранителни вещества и с малка дълбочина <ref> Sayre (1994), стр. 19</ref>. Имат [[pH|кисела реакция]]. [[Хумус]]ът е с груба структура, поради намалената активност на хумусообразуващите [[микроорганизми]] от ниската температура. [[Строеж на почвата|Хумусният хоризонт]] е беден на хумусни вещества, железни съединения и др., обезцветен и почти изцяло съдържащ кварцов [[пясък]]. Причина за това е постоянната влага в почвите, заради която тези вещества се пренасят в [[Строеж на почвата|долния слой]], и го оцветяват тъмнокафяво.<ref name="Gruev151">Груев, Кузманов (1999), стр. 151</ref> От своя страна постоянната влага се дължи на т. нар. „вечна”„[[вечна замръзналост]]“. В огромни райони почвите са замръзнали през голяма част от годината – 6 до 8 месеца<ref name="nasa">[http://earthobservatory.nasa.gov/Laboratory/Biome/bioconiferous.html ''Coniferous forests''. Earth observatory. NASA.] Информация за биомите. Посетен на 15 юни 2008 г.</ref>. Корените на дърветата се развиват на малка дълбочина и се разпростират хоризонтално. Това води до намаляване на гъстотата на дърветата.<ref name="Gruev151">Груев, Кузманов (1999), стр. 151</ref>
Почвите се казват подзолисти.
 
=== Гръбначни ===
Големите речни системи и езера са богати на много видове [[риби]]. Северните реки са основното място за хвърляне на хайвер от [[Атлантическа сьомга|атлантическата]] и други видове [[сьомга]].
Поради ниските температури, в иглолистните гори са разпространени малко видове [[земноводни]] и [[влечуги]]. В евразийската тайга типичен представител на земноводните е [[Сибирски тритон|сибирският тритон]], а освен него се срещат [[кафява крастава жаба]], [[планинска жаба]] и ''[[Rana arvalis]]''. На север до полярния кръг достига [[ареал]]ът на [[усойница]]та и [[живороден гущер|живородния гущер]]. В най-южните области се среща [[сива водна змия|сивата водна змия]].<ref name="Gruev154" />
 
Поради ниските температури, в иглолистните гори са разпространени малко видове [[земноводни]] и [[влечуги]]. В евразийската тайга типичен представител на земноводните е [[Сибирски тритон|сибирският тритон]], а освен него се срещат [[кафява крастава жаба]], [[планинска жаба]] и ''[[Rana arvalis]]''. На север до полярния кръг достига [[ареал]]ът на [[усойница]]та и [[живороден гущер|живородния гущер]]. В най-южните области се среща [[сива водна змия|сивата водна змия]].<ref name="Gruev154" />
 
Срещат се два вида глухари – ''[[Tetrao urogallus]]'' и ''[[Tetrao parvirostris]]'', [[тетрев]], [[лещарка]], [[източносибирска лещарка]]. Типични видове са [[ястребова сова|ястребовата сова]] и [[брадата улулица|брадатата улулица]], които са постоянни само в зоната на тайгата, а извън нея се срещат само скитащи индивиди. Широко представени за Врабчоподобните – специализираните в хранене със семена на иглолистни дървета [[обикновена кръсточовка|обикновена]] и [[белокрила кръсточовка]], насекомоядните евроазиатски [[боров синигер|боров]] и [[качулат синигер]] и северноамериканските [[лапландски синигер]] ''(Parus cinctus)'' и ''[[Parus atricapillus]]'', [[горска дърволазка]], [[дроздове]], [[коприварчета]], [[певци]], [[чинки]], [[овесарки]] и северноамериканското сем. [[Parulidae]].<ref name="Gruev154" />
 
В тайгата се срещат сравнително малко видове бозайници с малък брой индивиди. [[Летяща катерица]], американски еленови “мишки”„мишки“ (Peromyscus), [[лос]], [[колонок]], [[самур]], [[златка]], [[хермелин]], [[невестулка]], [[норка]], [[видра]], кафява мечка (в американските иглолистни гори подвидът [[гризли]]), [[американска черна мечка]], [[вълк]], [[евроазиатски рис]], в Северна Америка [[канадски рис]], [[росомаха]]. Росомахата е характено животно само за бореалните гори и отлично приспособено са живот в техните условия.
 
== Заплахи ==
* Груев, Благой, Б. Кузманов. ''Обща биогеография''. Пловдивско унив. изд. Пловдив, 1999 ISBN 954-423-169-2, стр. 150 – 154
* Sayre, A. P. ''Taiga''. New York: Twenty-First Century Books, 1994 ISBN 0-8050-2830-7
* Jayne Parsons, London: Dorling Kindersley, 1997 ISBN 84-9819-481-4
 
== Вижте също ==