Алън Тюринг: Разлика между версии

| pages = 253–226253 – 226

'''Алън Матисън Тюринг''' ({{lang-en|Alan Mathison Turing}}) е [[Великобритания|британски]] [[математик]], [[логик]], [[Криптоанализ|криптоаналитик]], [[информатик]] и [[философ]]. Има голям принос в развитието на [[информатика|компютърните науки]] с формализирането на концепциите за „[[алгоритъм]]“ и „[[изчислимост]]“ [[машина на Тюринг|Машината на Тюринг]] е абстрактен модел на [[компютър]] с общо предназначение.{{hrf|Newman|1955|253- – 263}}{{hrf|Gray|1999}}{{hrf|Sipser|2006|137}} Алън Тюринг се смята за баща на [[теоретична информатика|теоретичната информатика]] и теорията на [[изкуствен интелект|изкуствения интелект]].{{hrf|Beavers|2013|481}}

По време на [[Втората световна война]] Тюринг работи за Правителствената школа по кодиране и шифроване в [[Блечли Парк]] — – британския център за [[криптоанализ]]. За известно време оглавява групата, чиято задача е разбиване на [[шифър|шифрите]], ползвани от [[Кригсмарине|германските военноморски сили]]. Създава няколко метода за криптоанализ и прави подобрения на използваната за целта изчислителна електромеханична машина „''Бомба''", което прави възможно дешифрирането на кодовете на „[[Енигма (машина)|Енигма]]“.

След войната Алън Тюринг работи в [[Национална физическа лаборатория (Великобритания)|Националната физическа лаборатория]], където създава [[АCE]] —– един от първите [[Програмируем компютър|програмируеми компютри]]. През 1948 г. постъпва в [[Манчестърски университет|Манчестърския университет]], където участва в създаването на т.нар. [[Манчестърски компютри|манчестърски компютри.]]{{hrf|Leavitt|2007|231–233231 – 233}} По това време започва да се интересува от [[математическа биология]], пише статии за химичната основа на [[морфогенеза]]та и предсказва химически реакции, протичащи в колеблив режим като [[Реакция на Белоусов-Жаботински|реакцията на Белоусов]]—[[Реакция на Белоусов-Жаботински|Жаботински]], наблюдавана за пръв път през 60-те години на XX век.

Алън Тюринг е роден на [[23 юни]] [[1912]] г. в [[Лондон]]. Баща му Джулиъс Матисън Тюринг работи за британската администрация в [[Британска Индия|колониална Индия]]. Майка му е Сара Стоуни (1881–19761881 – 1976 г.), дъщеря на главния инженер на мадраската железница. Двамата искат детето да се роди в [[Англия]] и се завръщат в Лондон. След раждането му бащата продължава да работи в индийската администрация и родителите често пътуват между дома си в [[Гилдфорд]] и Индия, оставяйки Алън и по-големия му брат Джон при семейни приятели в [[Хейстингс]]. Още в съвсем ранна възраст Алън показва признаци за изключителните способности, проявени по-късно.{{hrf|Jones|2001}} Родителите му купуват къща в Гилдфорд през 1927 г. и Тюринг живее там по време на училищните ваканции.

Не само неговата [[ексцентричност]], но и брилянтните му математически способности го отличават от другите. През [[1936]] г. Тюринг публикува известната си статия „Върху изчислимите числа, с приложение върху проблема за разрешимост“ („On Computable Numbers, with an Application to the ''Entscheidungsproblem''“{{hrf|Turing|1937|230- – 265}}{{hrf|Turing|1938|544- – 546}}). Той преформулира [[теорема на Гьодел за непълнота|теоремата]] на [[Курт Гьодел]] от [[1931]] г., като замества универсалния формален език на Гьодел, основан на аритметиката, с просто абстрактно изчислително устройство (нарича го „машина“), което може да извършва действия с произволни числа. Тази „машина“, която съдържа контролен блок, може да извършва няколко основни действия: [[четене]], [[писане]] или изтриване на [[символ]]и върху някаква среда, която той нарича лента (а днес бихме нарекли [[компютърна памет]]) и избутване или пренавиване на лентата. Тюринг доказва, че подобна машина е в състояние да извърши произволни математически изчисления, ако те бъдат представени като [[алгоритъм]] и формулира първите алгоритмично нерешими задачи, като отбелязва връзката им с теоремата на Гьодел. Тази [[машина на Тюринг]] по-късно е използвана като модел за разработването на първите [[компютър|компютри]] и продължава да е основен обект на изучаване в теорията на алгоритмите.

Тюринг никога не е описвал сам себе си като философ, но неговата статия от 1950 г. „Computing Machinery and Intelligence“ е една от най-често цитираните във философската литература<ref name="SEP">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://plato.stanford.edu/archives/win2013/entries/turing/ | заглавие= Alan Turing |достъп_дата = 29 септември 2015|фамилно_име= Hodges|първо_име= Andrew|дата= Winter 2013 Edition|труд= The Stanford Encyclopedia of Philosophy,|език=en }}</ref>. Тя представлява оригинален подход към проблема разум-тяло (mind-body problem), като го свързва с математическата концепция за „изчислимост“, въведена от него самия в статията от 1936–71936 – 7 г. „On computable numbers, with an application to the Entscheidungsproblem.“ Неговата работа може да се разглежда като основа на [[Компютърни науки|компютърните науки]] и на развитието на [[изкуствен интелект]].

През последните години от живота си Тюринг започва да се интересува от теоретична и математическа биология и през 1952 г. публикува статията „Химически основи на морфогенезиса“ ({{lang-en|The Chemical Basis of Morphogenesis}}). Интересува се от [[морфогенеза]]та, развитието на форми и модели в биологичните организми. Основният му интерес е да открие значението на [[Число на Фибоначи|числата на Фибоначи]] за структурата на растенията.<ref>{{cite web|title=Turing's achievements: codebreaking, AI and the birth of computer science|url=http://www.wired.co.uk/news/archive/2012-06/18/turing-contributions?page=all|work=wired.co.uk|accessdate=12 February 2013|author= Clark, Liat|author2=Ian Steadman|date=18 June 2012}}</ref> Неговото предположение е, че основните явления на морфогенезата биха могли да се обяснят с последователност от химически реакции и дифузия ({{lang-en|reaction-diffusion system}})<ref>{{cite news| first=Alan M. | last=Turing | title=The Chemical Basis of Morphogenesis | journal=[[Philosophical Transactions of the Royal Society of London]] B | date=14 August 1952 | doi=10.1098/rstb.1952.0012 | volume=237 | number=641 | pages=37–7237 – 72 }}</ref> За моделирането на процесите в такава система се използва система от линейни [[частни диференциални уравнения]] и се въвеждат малки случайни пертурбации в стабилността на хомогенното начално състояние, които да доведат до развитието на структурни модели. Макар по това време ролята на [[ДНК]] все още да не е разбрана, работата на Тюринг продължава да е от значение и се счита за основен труд в математическата биология.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20030823032620/http://www.swintons.net/deodands/archives/000087.html | заглавие=Turing's Last, Lost work |достъп_дата = 31 август 2015|език=en }}</ref> Експериментите показват, че неговата теория може частично да обясни растежа на [[Перо|перата]], фоликулите, разклоненията в белите дробове и дори ляво-дясната асиметрия, според която сърцето се намира отляво.<ref>{{Cite doi|10.1126/science.338.6113.1406}}</ref> В статия от 2012 г. е установено, че премахването на някои гени влияе върху броя на пръстите на опитните животни, в съгласие с теорията на Тюринг.<ref>{{Cite journal