Отваря главното меню

Промени

Учредители на Съюза на демократичните сили през декември 1989 година са организациите [[Клуб за гласност и демокрация]], [[Независимо сдружение „Екогласност“]], [[КТ Подкрепа|Конфедерация на труда „Подкрепа“]], [[Независимо дружество за защита правата на човека]], Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след 1945 г., Независимо студентско дружество, Движение „Гражданска инициатива“, БРСДП (о), [[БЗНС Никола Петков]]. По-късно към съюза се присъединяват организациите [[Радикалдемократическа партия]], [[Зелена партия (България)|Зелена партия]], [[Демократическа партия]], [[Нова социалдемократическа партия (България)|Нова социалдемократическа партия]], [[Обединен демократичен център]], [[Демократичен фронт]]<ref>http://www.omda.bg/bulg/news/party/sds.htm Справочник ОМДА — Съюз на демократичните сили.</ref>.
 
Организацията се ръководи от Координационен съвет, за чийто пръв председател е избран [[Желю Желев]]. Секретар на съвета е [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]], а говорители - [[Румен Воденичаров]] и [[Георги Спасов (писател)|Георги Спасов]].<ref>[[:Wikisource:bg:Координационен съвет на СДС 1990|Координационен съвет на СДС]]. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.</ref>
 
В периода януари — март 1990 г. СДС участва в [[Кръгла маса в България|Кръглата маса]], очертала процеса по демократизацията на политическия живот в България, като опонент на [[БКП]]. Сред основните решения е свикването на [[7 Велико народно събрание]], което да изготви и гласува нова [[конституция на България]]. За явяването на тези избори съставните партии и организации в съюза подписват политическо споразумение на 14 май 1990 г. На 19 май 1990 г. е проведена първата национална конференция на СДС. [[Парламентарни избори в България (1990)|Самите избори]] са проведени на 10 юни 1990 и са загубени от СДС със значителна разлика от водещата [[БСП]], като Съюзът твърди, че резултатът е манипулиран.