Западна Тракия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
det |
|||
Ред 147:
За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от 8,46 милиарда лева през 1940 г. на 14,39 милиарда през 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда през 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г.<ref>[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:GQcX5qnOyhQJ:www.easibulgaria.org/docs/Kiosseva_Bank.pdf+%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81+1939+%D0%BB%D0%B5%D0%B2&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESg7MpY8ZGhoIXiQ8-gqQdwMiVihoCOge7JppN1iLmwvNm3YVv21XqWmhWQrs7bHbza1O62eMuzq9KzkcJBvnfyW1bh6be2vlVa_9o2WsgVJF0KXVJsbb5LKv3zncWD2blqqODWw&sig=AHIEtbTbuibY7rU1O_uLBs4nuEkd-bCZbw Нинел Кьосева, Историята на една еврейска банка в България, НБУ София 2002 г., стр.3]</ref> С тези десетки милиарди на българския народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области – построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о-в Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление.<ref>Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949, стр.691</ref> Единствената „военна операция“ в Беломорието след установяването на войските е въстановяването на реда и сигурността след т. нар. Драмски бунт (29-30 септември 1941 г.). Поради депортирането на голяма част от българското население през 20-те години на миналия век и замяната му с гърци от Мала Азия, Източна Тракия и България, етническото съотношение в Беломорието за десетина години е насилствено променено от гърците в тяхна полза. Те са около 350 000, а българите - около 150 000 души. Събитята в Драма са организирани от нелегални националистически и комунистически ядки. Гръцките историци твърдят, че акцията е предприета преждевременно поради погрешно разчетен сигнал на Радио Лондон. Това обаче не дава обяснение защо българските къщи в Драмско са предварително набелязани за нападение от гърците. Военните от разгромената гръцка армия, вместо да са в плен, са оставени от германците свободни в областта, част от тях взаимодействат с ЕЛАС, други формират андартски банди и увличайки местни и най-вече преселници малоазийски гърци на 29-ти нападат и убиват български войници, започват кланета над местните българи. Най-страшните зверства са извършвани над българското население в гр. Драма и околията му. Българи чиновници, учители, свещеници и обикновени хора работещи за повдигнето на областта са особено жестоко, безпощадно избити, наред, без разлика на възраст, пол и занятие. В общинската сграда на Драма гръцките главорези „въстаници” безмилостно умъртвяват цяла група пленени български полицаи и жени.<ref>[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=263:-19411944-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Янко Гочев, Габровци патриоти управляват българското беломорие]</ref> Прокомунистическият брутален гръцки метеж в тила на армията, предизвиква незабавната намеса на българската войска. Нападната тя действа не само в самозащита в отговор на убийствата на български войници и за да опази областта, но и да предотврати планираното от гърците етническо прочистване над българите. Метежът е потушен точно за два дни. Загиват около двеста български войници и офицери и към 3500 гърци. По гръцки данни тези загуби са 13 000, очевидно в това число, ако може да му се вярва, се включва и пострадало население сред преселените от Мала Азия гърци и турци [[караманлии]], активно участвали в обезбългаряването на областта и обсебили български имоти.
На 3 май 1941 г. правителството образува Беломорска област с център град Ксанти. В новата административна единица е включена Западна Тракия, Източна Егейска Македония и островите Тасос и Самотраки. В новите земи се завръщат около 100 хиляди български бежанци. Сред българомохамеданското население активна родолюбива и просветна мисия изпълняват [[Дружба "Родина"|дружбите „Родина“]]. Вземат се мерки за ускорено развитие на образованието в Беломорието. Откриват се гимназии в Дедеагач, Ксанти, Гюмюрджина, Драма, Кавала. Възстановяват се българските черкви. Започва се строителство на обществени сгради. Развиват се съобщенията. Усилено се строят и обновяват шосета и ж.п. линии. Откриват се клонове на българските банки. Започва благоустрояването на градовете в този пренебрегван от гръцката власт размирен и обеднял край. Развива се леката промишленост, особено тютюнопреработването. Влагат се частни и държавни капитали. Военната обстановка и краткото време не позволяват тези начинания да бъдат завършени докрай, но следите им още личат. В отчета на областния управител д-р Стефан Клечков през 1944 г. е посочено, че по време на неговото управление (от лятото на 1942 г.) за развитието и благоустрояването на Беломорието България е вложила колосалната сума от 47,1 милиарда лева, особено сравнена със нищожното което преди войната е отделяла за тези зими Гърция. По време на българското управление населението на областта не е засегнато от гладната смърт, която масово покосява хората в зоните, окупирани от Германия и Италия. България не само опазва Беломорието от най-страшното на бушуващата наоколо война, но с инвестираните средства създава обективните предпоставки за социалния му просперитет в следвоенните години.<ref>[http://meteff.blog.bg/history/2007/05/25/oshte-za-doktor-stefan-klechkov.73585 Петър Драгулев, зам. председател на Съюза на репресираните, Премълчаваните комунистически национални предателства.]</ref>
Областни управители на Беломорската област на България със седалище в главния й град Ксанти са [[Илия Кожухаров]] от [[12 май]] [[1941]] формално до [[20 октомври]] [[1941]], когато подава оставка, като продърлжава да изпълнява длъжността до началото на [[януари]] [[1942|1942 г.]] когато я приема [[Стефан Клечков|д-р Стефан Клечков]] останал на поста ефективно до [[9 септември]] [[1944|1944 г.]] когато става [[Деветосептемврийски преврат|комунистическия преврат и окупацията на България]], а номинално до 26 октомври 1944 г. 1944 г. когато де факто [[Добри Терпешев]], [[Сава Гановски]] и [[Димитър Нейков]] без какъвто и да е договор само с един протокол предават властта над цялата област на комунистическите партизани от ЕЛАС въпреки протестите на легитимното гръцко правителство. Загубено е българско военно и цивилно имущество на стойност 26 милиарда лева. Седма армия (бившата 7-а Рилска дивизия) набързо е изтеглена от Беломорието за да е в услуга на съветските войски в атаките срещу немците. С войската панически потеглят на север хиляди местни българи, принудени за пореден път да търсят спасение като бежанци подгонени от започналите гърцки погроми в българските селища. Наред с всичко друго на ЕЛАС са предадени и 15 души българи от гражданската администрация на Беломорието заедно с областния управител д-р Стефан Клечков, които са убити по особено жесток начин от гръцките комунисти.<ref>[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=263:-19411944-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Янко Гочев, Габровци патриоти управляват българското Беломорие 1941-1944]</ref>
След преврата на 9 септември 1944 г. новата комунистическата власт не дава заповед за изтеглянето на българските войски от Беломорието цял месец, и [[Съветски съюз|Съветският съюз]] смята да включи региона в следвоенните граници на [[България]], още повече, че районът незабавно е посетен съветски разузнавателни части. Но [[Великобритания]] особено настоятелно, а донякъде и [[САЩ]], които вече броят [[Гърция]] в своята сфера на влияние, заявяват на преговорите за подписване на примирие с България, че предварително условие за подписване на примирие е опразването от българските войски на Беломорска Тракия в 15-дневен срок. Несъгласни с решението комунистите са принудени да го приемат с цел да не усложняват международния климат, но и България не разполага с козове да запази територията, тъй като по силата на международното право тя трябва да притежава международен договор с какъвто германците през 1941 г. не я сдобиват, а дават територията за временно управление, от който факт се възползват западните съюзници през 1944 г.<ref>"Национално освободителните борби на македонските и тракийските българи", том 4 1919-1944 г.</ref> Независимо от това до 1947 г. се правят упорити опити да защитят българските интереси в областта, но те, след като на България не се признава правото на съвоюваща страна, за разлика от запазването на [[Южна Добруджа]] в българските предели, остават безуспешни заради настояванията на [[Великобритания]], на които САЩ не се противопоставят, за присъединяване към [[Гърция]], влязла вече в западния лагер. Единствената символична отстъпка на [[България]] е свободен икономически коридор до [[Бяло море]] с две корабни места на Солунското пристанище, от които тя така и не успява пълноценно да се възползва.▼
▲След преврата на 9 септември 1944 г. новата комунистическата власт официално не дава заповед за изтеглянето на българските войски от Беломорието цял месец, и [[Съветски съюз|Съветският съюз]] смята да включи региона в следвоенните граници на [[България]], още повече, че районът незабавно е посетен съветски разузнавателни части. Но [[Великобритания]] особено настоятелно, а донякъде и [[САЩ]], които вече броят [[Гърция]] в своята сфера на влияние, заявяват на преговорите за подписване на примирие с България, че предварително условие за подписване на примирие е опразването от българските войски на Беломорска Тракия в 15-дневен срок. Несъгласни с решението
Сталин е изказал недоволство от изоставянето на Западна Тракия от българите. На мирната конференция в Потсдам през юли 1945 г. Сталин иска от Чърчил, ако не е възможно да се предостави на СССР военноморска база в Проливите, съветските ВМС да получат база в [[Дедеагач|Дедеагач.]] Не след дълго подписалият угоднически изтеглянето българският ОФ вънешн министър [[Петко Стайнов (юрист)|Петко Стайнов]] и Димитър Нейков са снети от министерските длъжности, и Гановски също е снет и пратен посланик в Румъния, а по-късно Терпешев дори е репресиран.<ref>[http://www.168chasa.bg/article/5064774 Иван Бутовски, Добри Терпешев - най-простият ни държавник, 168 часа, 09.02.2016]
</ref> Въпросът за излаз на южно море е поставен и на Парижката мирна конференция в противовес на гръцките териториални искания за обширна зона по българо-гръцката граница.<ref>[http://balkani.hit.bg/Belomorie.htm Антон Ж. Иванов. Беломорието - българската врата към света]</ref> През 1945 г. Гърция представя на Великите сили меморандум за своите териториални аспирации към съседните й държави. Гръцкото правителство, с аргументи за стратегическа целесъобразност и като репарация иска отцепване на 1/10 от българската територия. На следващата година в български меморандум се контрира нелепата гръцка аргументация и се излагат основанията на България за възвръщане на Западна Тракия. СССР подкрепя контраиска, но САЩ, опасявайки се от присъствието на съветска флота в Егейско море с база на северното му крайбрежие, се отнася резервирано към справедливото българско искане за излаз на юг. Според американците “въпросът за Западна Тракия може да бъде разрешен, но не сега”. Независимо от това до финала на подписването на мирния договор - 10.02.1947 г. се правят упорити опити да защитят българските интереси в областта, но те, след като на България не се признава правото на съвоюваща страна, за разлика от запазването на [[Южна Добруджа]] в българските предели, остават безуспешни заради настояванията на [[Великобритания]], на които САЩ не се противопоставят, за присъединяване към [[Гърция]], влязла вече в западния лагер. <ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/I_Vojnikov_BG_1941.pdf Иван Войников, Границита на България 1940 -1947 г.]</ref> Единствената символична отстъпка на [[България]] е свободен икономически коридор до [[Бяло море]] с две корабни места на Солунското пристанище, от които тя така и не успява пълноценно да се възползва. Гражданската война в Гърция изтребва по голямата част малкото останали българи в Беломорието, които под предлог, че [[България]] е социалистическа държава им дава повод да хвърлят българите в затвори, да ги разстрелват и да ги малтретират, дискриминирайки ги. Военната диктатура на Черните полковници дава също своето отрицателно влияние и върху Беломорието като особено в този период се вършат серия мероприятия за фалшифицирането на историята на областта. Чак едва с поредния крах на гръцкия национализъм след окупирането на северен [[Кипър]] от [[Турция]], с премането на [[Гърция]] в ЕС и края на Студената война в края на ХХ в. областта постепенно получава своите перспеткиви за подобаващо развитие.
===Религия и съвременно състояние===
| |||