'''[[Божи слуга]] Епископ Иван Романов''' е български католически [[духовник]], [[епископ]] на [[Софийско - Пловдивска епархия|Софийско - Пловдивския апостолически викариат]] и [[мъченик]] за Христовата вяра. Неговото архиерейско служене съвпада с един от на най-трудните периоди на Софийско-Пловдивската епархия - разрушаването на църквата „[[Свети Йосиф (катедрала)|църкватаСвети „Св. Йосиф“Йосиф]]“ в София е разрушена от [[Бомбардировки на България през Втората световна война|бомбардировките над София]] през [[Втората световна война|Втора световна война]].,<ref>[http://stara-sofia.blogspot.com/2012/06/blog-post_18.html Свети Йосиф, Стара София]</ref>, отчуждаването на католическите имоти от новата народна власт, започната пълзяща изолацияизолацията на католическата църква и [[Съдебни процеси срещу католически свещеници в България|съдебните процеси срещу католически свещеници в България]].
== Биография ==
Епископ Иван Романов е роден в Балтаджии (днес квартал на град [[Раковски (град)|Раковски]]), Източна Румелия. Ръкоположен е за [[свещеник]] на 21 януари 1901 година от епископ [[Роберто Менини|Менини]] . До [[1905]] г. бил помощник енорист при западно-католическата църква „[[Свети Йосиф (София)|Св. Йосиф]]“ в София; после за една година поел същата служба в с.село Селджиково ([[Калояново (област Пловдив)|Селджиково]], Пловдивско). През лятото на [[1906]] г. бил назначен за [[капелан]] на княз [[Фердинанд I|Фердинанд]], където служи, докато монархът не напуска България. На [[24 август]] [[1923]] г. папа [[Пий XI]] го назначава за свой таен камериер, служба, потвърдена и от папа [[Пий XII]]).<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/balgari.html БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ])</ref>.
Дългогодишен [[капелан]] на [[Фердинанд I Български|цар Фердинанд]] в изгнание (до 1941).<ref>{{икона|bg}} [https://edinzavet.wordpress.com/pridvorni/ferdinand/ Един завет - блог на клуба на потомците на царския офицерски корпус, Цар Фердинанд I]</ref> На 6 юли 1942 година е избран за Софийско - Пловдивски апостолически администратор и за титулярен епископ на Присриана. На 4 октомври 1942 г. е ръкоположен за епископ.
