Лаборатория за реактивно движение: Разлика между версии

Към 1958 г. правителственото участие в JPL е пренесено в новосъздадената [[НАСА]] и JPL се специализира в безпилотни космически полети. Инженерите на JPL създават първите американски изкуствени спътници (програмата „[[Експлорър (програма)|Explorer]]“), както и безпилотните сонди от програмите „[[Рейнджър (програма)|Ranger]]“ и „[[Surveyor]]“ за изследване на Луната, проправили път на програмата „[[Аполо]]“. JPL участва и при междупланетните полети с програмата „[[Маринър]]“ за изследване на [[Венера (планета)|Венера]], [[Марс (планета)|Марс]] и [[Меркурий (планета)|Меркурий]]. През 1970-те усъвършенстваните апарати от програмата „[[Викинг (програма)|Viking]]“ са изпратени към Марс, а тези от програмата „[[Вояджър (програма)|Вояджър]]“ – към [[Юпитер (планета)|Юпитер]], [[Сатурн (планета)|Сатурн]] и отвъд. През 1990-те сондата „[[Магелан (космически апарат)|Magellan]]“ е изпратена да картографира Венера, „[[Галилео (космически апарат)|Galileo]]“ влиза в орбита около Юпитер и го изучава интензивно, а нова поредица от апарати изследва Марс, включително [[Марс Патфайндър]] и [[Марс Глобъл Сървейър]]. Към средата на 2008 г. JPL управлява „[[Касини-Хюйгенс]]“, изучаваща Сатурн от орбита, сондата „[[Стардъст]]“, която събира кометен прах, космическия телескоп [[Спицър (космически телескоп)|Spitzer]] и трите текущи мисии до Марс – [[Марс Експлорейшън Роувър]] („Спирит“ и „Опъртюнити“), [[Марс Одисей]] и [[Марс Риконъсънс Орбитър]].