Драгалевски манастир: Разлика между версии

'''Драгалевският манастир „Успение Богородично“''' е български православен девически манастир. „Света Богородица Витошка“ и "Витошка„Витошка пречиста Богоматер"Богоматер“ са по-стари имена на манастира.

Основан е от цар [[Иван Александър]] като ставропигиален манастир (т.е. подчинен директно на патриарха), освободен от данъци, тегоби и намеса на средечките или други градоначалник и владика. Тези най-стари сведения за манастира са записани във [[Витошка грамота|"Витошката„Витошката златопечатна грамота"грамота“]] на цар [[Иван Шишман]], дадена на манастира. Той става прочута обител, с основание е наричан "Царски„Царски манастир"манастир“ и макар да не е Лавра (централен), е най-издигнатият сред четиринадесетте манастира, образуващи прочутата [[Софийска света гора|Софийската Света гора]].

Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци през [[1382]] г. В 1476 г. софийският болярин [[Радослав Мавър]] подновява и зографисва църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида (на северната стена) и на двамата му синовете Никола и Страхил (срещу тях) са с особена стойност. Възстановен в средата на ХV в. той става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. В ХІV- – ХVІ в. това е центърът на [[Софийска книжовна школа|Софийската книжовна школа]]. Тук са преписани и създени редица български християнски книги. Между 1562 г. и 1612 г. в Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“ от монаха Йов Касинец (Шишатовец) Граматик от [[Тимишоара|Темешвар]] е направен откритият от [[Виктор Григорович]] в 1854 г. в [[Боянска църква|Боянската църква]] препис на Поменик на българските царе - – [[Поменици на българските владетели|Боянски поменик на българските царе]]. От Драгалевския манастир е Четвероевангелие от 1469 г. в което поп Никола е отбелязва манастира като "месте„месте Царскьй обители"обители“, напомняйки за неговото създание като царски. Четвероевангелието от 1534 г. било изписано с иждивението на терзията Милич и жена му Вела от София. Евангелието от 1648 е обковано със сребро от златаря Велко, който е изобразил на него три библейски сцени. Псалтир от XVI в. съставен от тримата братя книжовници Данаил, Стоян и Владко. Сборник със слова от XVIII и много църковни книги са дело на просветителната дейност на манастира. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на Света Гора в Атон. В XVIII век църквата „Св. Богородица“ е украсена с нови стенописи. Иконостасът е дело на майстори от Софийско от края на XVIII в. От Никола Образописов са зографисани някои от иконите в манастира. През XVII в. е основано килийно училище с постоянен учител.

През 1818 г. църквата е разширена на север. В 1871- – 1872 при основаването и работата на софийския комитет Левски многократно отсяда в манастира. Игумен на манастира тогава е йеромонах [[Генадий Скитник]] (Иван Ихтимански). Четник на Ильо войвода, участник в Първата легия на Раковски - – 1862 г. където се запознава и с Васил Левски. Игуменът води Левски при верни хора в града и околните села където основават комитетите, чиито член е и той. Пренася комитетската поща и често революционните събрания стават в манастира. След ареста на Васил Левски Генадий временно оставя расото, минава в Сърбия среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттеглилия в манастир на Света гора. Наследникът му дякон Игнатий Рилски се заловя за божиите работи, без да забравя националното освобождение. През 1873 той възобновява тайния революционен комитет в София.

През 1932 г. църквата е разширена с добавянето на нов наос към нея – днес двете части са едно цяло —– паметник на културата от национално значение. Останалите сгради около него са нови в български национален стил. Тук българският екзарх Стефан изгражда резиденцията на Светия Синод посещавана от цар Борис ІІІ обединител и принц Кирил.

* Ковачев, М. Драгалевският манастир "Св„Св. Богородица Витошка"Витошка“ и неговите старини. С., 1940.