Производство на компютри в България: Разлика между версии

Много голяма част от изделията на българската изчислителна техника са копирани. ТриПолитиката фактора,на резултаткопиране отв международната политическа и икономическа конюктура и наложената политическа и икономическа доктринапроизводството на Българиякомпютри следсе втората световна война, предопределят политикатаопределя на копиранедържавно в българската икономиканиво и ве частностобусловена вот производствототри на компютри –фактора:

* държавния [[монопол]] върху [[Интелектуална собственост|интелектуалния продукт]],

* ограниченията на COCOM и,

* специализацията в СИВ и в частност въвеждането на Единната Система при производството на компютри, въвеждането на Единната Система.

Въвеждането на държавен монопол върху интелектуалната собственост е отражение на политическата и икономическа доктрина, наложена в страната след 9 септември 1944 г. Производството на компютри е високо-технологиченвисокотехнологичен отрасъл, в който по света се прилагат всички инструменти за защита на интелентуалнияинтелектуалния продукт., Интелектуалниятсред продукткоито сеса защитава от законазаконът за авторското право и патентния закон на съответната страна. По принцип, законът за авторско правокойто защитава външния вид (формата) на интелектуалния продукт, и патентният закон, който защитава съдържанието на интелектуалния продуктму.

По силата на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] България ратифицира [[Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения|Бернската конвенция за авторското право]] от 1886 г. и приема закон за патентите и изобретенията и закон за авторското право през 1921 г.. Тези закони защитават частниятчастния монопол върху интелектуалната собственост. През 1944 г. двата закона са отменени и тази правна материя се регулира с укази[[указ]]и. През 1951 г. се приема закон''Закон за авторско право.'', Законъткойто зае авторскотобългарското правоприложение отна 1951принципите г.на не[[Бернска защитава програмните продукти и остава в сила до 1993 г. Законътконвенция за авторскотозакрила правона защитава авторските правалитературните и е локално приложения на принципите положени вхудожествените произведения|Бернската конвенция]] (1886), т.е. авторските права не са на териториален принцип и са валидни за всички държави, ратифицирали Бернската конвенция. Този закон остава в сила до 1993 г., но той не защитава [[Софтуер|програмните продукти]].

Първата стъпка за защита на програмнитепрограмни продукти е направена пред 1974 г. в САЩ с учредяване на CONTUспециална комисия по новите технологични приложения ({{lang-en|Commission on New Technological Uses, CONTU}}). Заключенията на CONTU са, че прокрамнитепрограмните продукти подлежат на авторска защита като обект на творчество по начин, подобен на защитата на [[Литературно произведение|литературни произведения]]. През 1980 г. САЩ добавидобавят дефиниция на компютърна програма в своята конституцията[[Конституция на САЩ|конституция]] и дадедават възможност компютърните програми да бъдат защитавани. Приложен към [[Хардуер|компютърната техника]], законът за авторското право защитава външния вид на компютъра и неговите модули, опроводяването на платките (''PCB artwork''), базите данни и програмите като последователност от инструкции и в частност съдържанието на програмите като последователност от байтове.

През 1950 г. в България е приет ''Указ за Изобретениятаизобретенията, техническите усъвършенствания и рационализаторските предложения''. ТозиОбектите указна въвеждарегулиране са: [[Авторско свидетелствоИзобретение|авторскотоизобретения]]; крупни технически усъвършенствания; технически усъвършенствания; рационализаторски предложения. Въвежда се понятието [[авторско свидетелство]] сза целизобретение, отразяванеспоред накоето въведенитемакар ограниченияи зада се признава авторството, то се свързва неразривно с осъществяванеосъществяването на стопанска дейност (производствотоизобретателите придобиват право на възнаграждение, ако техническото постижение е използвано и това е установено), а тъй като средствата даза производство са държавна собственост), на практика го одържавява. Авторското сведетелствосвидетелство премахва частния монопол върху интелектуалния продукт, който патентапатентът защитава. ЧастнияДокато монополпритежаването върхуна интелектуалния продуктпатент е ограничение, което стимулира конкуренцията. Въвеждането на[[конкуренция]]та, авторското свидетелство прави интелектуалния продукт общодостъпен, всекипризнава можеизключителното право на държавата да гоизползва ползва безплатнопроизведението и всъщност въвежда държавен монопол върху интелектуалната собственост като премахва стимула и конкуренцията за създаване на интелектуален продукт. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.bg-pravo.com/2009/12/4_29.html| заглавие= Лекции по право. Право на интелектуалната собственост. История на българското законодателство|достъп_дата http://www.bg-pravo.com/2009/12/4_29.html= 10 октомври 2016}}</ref> През 1961 г. се приема закона''Закона за откритията, изобретенията и рационализаторските предложения'', с който се забранява търговията с интелектуални права, обезсмисля се съществуването на патентен съд и на практика се узаконява копирането (всеки може да използва дадено изобретение безплатно). Основните постановки на закона се запазват до 1993 г. Приложен към компютърната техника законът за откритията, изобретениятатози и рационализаторските предложениязакон защитава начина на функциониране на компютърната система и нейните модули като държавна интелектуална собственост.

Поради значителната изостаналост на страните от социалистическия лагер в областта на високите технологии единственият начин за успешно производство е купуване на лиценз. Купуването на лицензи е контролирано от COCOM. Първоначално се купуват лицензи – според [[Йордан Младенов]] през 60-те години са сключени лицензни договори за радиочасти, кондензатори, металослойни резистори {{hrf|Димитрова|2008|120}}, по лиценз на Сименс се произвеждат АТЦ (АТЦ С29 от 1929 г.). Първите български германиеви диоди и транзистори са изработени по френски лиценз, а ЗИТ-151 и първите ЗУ – по японски. Почти всички авангардни технологии и продукти произведени от западни фирми са включени в списъците на COCOM и продажба на лицензии за тях или готови изделия е забранено. Нарушаването на забраната води до икономически санкции за продавача. Пример в това отношение е Toshiba-Kongsberg скандала от 1987 г. свързан с продажба на машини за прецизно фрезоване с [[ЦПУ]] на СССР, които са използвани за производство на части за подводници. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nytimes.com/1987/06/21/weekinreview/trade-legislation-counting-ways-open-close-markets-toshiba-affair-deals-that-run.html | заглавие=Toshiba Affair: Deals That Run Silent And Deep |достъп_дата = 9февруари 2016 |фамилно_име=Sanger |първо_име=David |дата= June 21, 1987|труд= |издател= The New York Times|език= en|цитат= }}</ref>

За да се преодолее ограниченията върху трансфера на технологии от западни страни наложени от COCOM през 1964 г. към [[Държавна сигурност]] е създадено Управление за научно-техническо разузнаване (УНТР), което на практика се занимава с [[промишлен шпионаж]] като тайно закупува ембаргови образци, технологии и елементи. Разузнаването използва за прикритие външнотърговските организации и задграничните им дружества, а има и свои фирми{{hrf|Христов|2007|164}}. Политиката на безогледно използване на всички средства за развитие на технологиите е одобрена от най-високо ниво<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://e-vestnik.bg/11240/grigor-stoichkov-zhivkov-kaza-kradete-kupuvayte-da-razviem-tehnikata/ | заглавие=Григор Стоичков: Живков каза - крадете, купувайте, да развием техниката |достъп_дата =9 февруари 2016 |фамилно_име=Благов |първо_име=Крум |дата= 10 март 2011|труд= |издател=e-vestnik.bg |език= |цитат=Ще крадете ли, ще купувате ли - не ме интересува, да развием техниката }}</ref>